Решение № 4273 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6674/2019 г.

Решение № 4273 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6674/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите срещу решение № 25 от 15.03.2019 година на Административен съд гр. Габрово по адм. д. № 15/2019 година, с което е отменена негова заповед № 906/15.11.2018 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че въпреки събраните от съда допустими и относими доказателствени средства, същите не били оценени правилно, в резултат на което съдът формирал несъответстващи на действителността изводи. Приложената от Й. С. нелоялна търговска практика се изразявала в това, че същата предоставяла информация чрез интернет и в самия обект, с която заблуждавала потребителите, че отдаваният от нея под наем обект е категоризиран за осъществяване на туристическа дейност. Като отменил обжалваната заповед, първоинстанционният съд постановил неправилен съдебен акт, който трябвало да бъде отменен и вместо него постановен друг, с който да се отхвърли като неоснователна жалбата на Й. С.. Претендира разноски по представен списък. Ответникът, Й. С., чрез адв. Карапанчев оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди, че липсата на удостоворение за категоризация няма отношение към дейността й, доколкото обектът се отдава под наем като апартамент с две спални, а не като хотел с две звезди или друг вид категоризиран обект. В този смисъл нямало основание за налагане нито на преустановителна, нито на превантивна принудителна административна мярка, предвид липсата на заблуждаваща търговска практика. Моли, съставът на Върховен административен съд да отхвърли жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неправилност на обжалвания съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Габрово е образувано по жалба на Й. С. срещу заповед № 906/15.11.2018 година на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68д, ал. 1, предложение първо от Закона за защита на потребителите на Й. С. е забранено при упражняване на своята дейност да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: лицето да предоставя на интернет сайтове и на място в обекта чрез поставена табела на входа, невярна информация относно вида на мястото на настаняване, като посочва, че е: стаи за гости, хотел или апартамент, а всъщност не притежава удостоверение за утвърдена категория с определен вид търговска обект. За да отмени заповедта, първоинстанционният съд е приел, че административният орган не доказва жалбоподателката да е реализирала нелоялна търговска практика чрез предоставяне на невярна информация по отношение на процесния отдаван под наем обект. На първо място, жилището се отдавало под наем от Михайлов, който от 10.05.2018 година е негов наемател и сключва договори с други наематели срещу доход за дейността. На следващо място, нито в публикациите в посочените интернет сайтове, нито на поставената на вратата табела била обявена невярва информация, тъй като обектът се отдавал под наем като апартамент с две спални, посочено обзавеждане и оборудване, без твърдения, че е категоризиран за дейността такъв. Липсата на реализиран състав на правна норма по Закона за защита на потребителите, която да представлява основание за налагане на мярката, мотивира първоинстанционният съд за отмени заповедта като материално незаконосъобразна. Решението е правилно. Въз основа на прецизен анализ на събраните доказателствени средства, първоинстанционният съд е установил съответстваща им фактическа обстановка. Касационната инстанция напълно споделя обоснованите изводи на състава на АС гр. Габрово, че липсата на удостоверение за категоризация в случая няма отношение към дейността на С., тъй като обектът се е отдавал под наем като апартамент с две спални, посочено обзавеждане и оборудване. Нито в публикациите в посочените интернет сайтове, нито на поставената на вратата табела, С. е дала невярна информация за обекта. Предвид това напълно недоказани са мотивите на органа, че обозначаването на вида на обекта въвежда потребителя в заблуждение, като едва когато пристигне в туристическия обект, същият разбира, че ще бъде настанен в некатегоризиран такъв. Информация за подобна категоризация С. не е предоставяла, като доказателства в тази насока органът не сочи. Изводите на първоинстанционния съд са въз основа на прецизен анализ на доказателствата. Аргументирано и съответно на доказателствата са ценени като неправилни изводите на органа в съставените констативни протоколи, констатациите от които по никакъв начин не съответстват на съдържанието на приложните обяви. Правилни са изводите на съда, че позоваването от органа на "гугъл преводач" и изграждането на изводи относно представяне на невярна информация въз основа на същия е неправилно. Посоченият преводач не е легализиран като достоверен. Обратно на разпечатките на текста чрез същия, обектът се рекламира като двуспален апартамент, а не като категоризиран хотел или друг вид категоризиран обект. Предвид гореизложеното, като правилно, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд