Решение № 4864 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5294/2011 г.

Решение № 4864 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5294/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Агенция "Пътна инфраструктура", представлявана от председателя на Управителния съвет, против решение № 955 от 2.03.2011 г., постановено по адм. д. № 5155/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отменен отказ, визиран в писмо № 53-00-102/19.03.2010 г. и преписката е върната на Агенцията за ново произнасяне. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на предявената от "Сънфудс България" ЕООД жалба като неоснователна. "Сънфудс България" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Дружеството обжалва решение № 955 от 2.03.2011 г., постановено по адм. д. № 5155/2010 г. на Административен съд - София град в частта, в която АПИ е осъдена да му заплати направени по делото разноски в размер на 10 лв. Счита, че реализираните по делото и дължими на дружеството разноски са в размер на 50 лв. - платена държавна такса и 500 лв. за платено възнаграждение по сключен договор за правна помощ. ПРетендират се разноски за настоящата инстанция. Агенция "Пътна инфраструктура" не изразява становище по жалбата на дружеството. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на подадената от АПИ касационна жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема за следните изводи: По касационната жалба на Агенция "Пътна инфраструктура": По делото не се спори, че "Сънфудс България" ЕООД е поискал от Агенция "Пътна инфраструктура" проектиране, съгласуване и изграждане на директна пътна връзка с републикански път № ! - 4 "Коритна - Велико Търново - Омуртаг", в обхвата на кръгово кръстовище " Качица", с оглед изграждане от дружеството на търговски обект. От представените по делото писмени доказателства е видно, че предложението е разгледано от комисия при Областно пътно управление - Велико Търново през месец ноември 2009 г. С оспореното писмо № 53-00-102 от 19.03.2010 г., издадено от чл. на Управителния съвет на АПИ, не се приема технически проект - част "Организация на движение на път !-4 за обект " Ресторант за бързо хранене "Макдоналдс", потвърждава се становище на техническа комисия от 15.02.2010 г. по съображение, че не е спазено изискването на чл. 10, ал. 2 от наредбата за специално ползване на пътищата. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореното писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който обаче не е издаден от компетентния по закон административен орган, поради което е мотивирал заключение за неговата нищожност. Същевременно е развил съображения за незаконосъобразност на атакувания административен акт поради съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Прието е, че не са доказани по никакъв начин фактическите основания за издаване на акта, както и че липсват каквито и да са съображения от правна страна, не са изложени мотиви за наличие на основанията по чл. 36а, ал. 6 (отм., ДВ, бр. 39/2011 г.) на Закона за пътищата. В диспозитива на съдебния акт е изразена формираната воля на съда за незаконосъобразност на административния акт. Правилни са изводите на съда досежно незаконосъобразността на оспореното писмо поради нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК. При него липсата на фактически и правни основания прави невъзможен контрола за законосъобразност. Обхватът на пътя е законово определено понятие - чл. 5, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от Закона за пътищата, който включва площта на два компонента - земното платно, по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата, и ограничителните ивици от двете му страни, съгласно визираното в чл. 5, ал. 2 и 4. При липсата на фактически и правни основания не е ясно с какво се нарушава ПУП, организацията на движение или конкретни технически изисквания, за да може съдът да извърши проверка за законосъобразност. Още повече, че липсват каквито и да са доказателства по преписката, от които да се направи мотивирано заключение за приетия от органа извод. Не са изложени съображения, а липсват и доказателства, които да бъдат приобщени към мотивите за отказа, за обстоятелствата в какво точно се изразява приетото несъответствие. Като е приел, че атакуваното писмо на члена на УС на АПИ е незаконосъобразно, отменил е същото и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата и закона. Що се отнася до изложените мотиви на съда за нищожност на оспорения административен акт, същите не се споделят от касационната инстанция. Видно от приложената заповед № РД-11-598/5.11.2009 г., председателят на УС на АПИ е делегирал на инж. Д. Събев - чл. на УС на Агенцията конкретни правомощия вкл. и по чл. 36а от ЗП, което е сторено въз основа на изрично решение на Управителния съвет на АПИ от 4.11.2009 г. Именно касаторът е оправомощеният в държавата орган, който с оглед на знанията, опита и компетентността си, може да упражни правомощието си по чл. 36а от ЗП, но това свое правомощие той следва надлежно фактически и правно да мотивира, в законовите рамки на компетентността си. Като не е спазил изискванията на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, органът постановил незаконосъобразен акт, който съдът правилно е отменил. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По жалбата на "Сънфудс България" ЕООД: Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която Агенция "Пътна инфраструктура" е осъдена да заплати на дружеството направени по делото разноски в размер на 10 лв. Съдът е приел, че това е размерът на заплатената от жалбоподателя държавна такса, като е изложил съображения за неоснователност на претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Дружеството твърди, че с оглед изхода на правния спор и представените доказателства, му се дължат разноски в пълен размер от 550 лева. При тези твърдения следва да се приеме, че искането е на основание чл. 248 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, съгласно която разпоредба решението в частта за разноските може да бъде допълнено или изменено от съда, който го е постановил. Поради това жалбата на "Сънфудс България" ЕООД против решението в частта за разноските следва да бъде разгледана като искане за изменение на решението в частта за разноските по смисъла на чл. 248 от ГПК и да бъде препратена за разглеждане на Административен съд - София град. Едва след произнасянето на съда по това искане, постановеното от него определение ще подлежи на последващ инстанционен контрол съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК. Воден от горното, Върховният административен съд