Решение № 1041 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3798/2013 г.

Решение № 1041 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3798/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), гр. София, срещу решение № 378 от 16.01.2013 г. по адм. дело № 5196/2011 г. по описа на Административен съд София - град. С обжалваното решение е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/3875 от 14.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски по делото. "Екоплант продукт" ЕООД, гр. София, чрез процесуалния си представител - юрк. Ралица Благоева, обжалва определение № 1726 от 05.02.2013 г., с което е оставена без разглеждане молбата на "Екоплант продукт" ЕООД от 04.02.2013 г. за допълване на решение № 378 от 16.01.2013 г. по адм. дело № 5196/2011 г. по описа на Административния съд - София - град, като недопустима поради липса на предмет. Изтъкват се доводи за неправилност на определението. В съдебно заседание частната жалба не се поддържа. Ответникът-"Екоплант продукт" ЕООД иска касационната жалба да се отхвърли като неоснователна Претендира разноски в размер на 300 лв., предвид защитавания материален интерес (прихваната с АУПДВ № 01-2600/3875 от 14.04.2011 г. сума е в размер на 2774.96 лв.). Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима. Разгледана по същество е основателна. Подадената частна жалба е неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбите, констатира, че са подадени от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), първоинстанционният съд по жалба на "Екоплант продукт" ЕООД е отменил посочения по-горе АУПДВ на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 2774,96 лв., за 2009 г., във връзка с подадено общо заявление за единно плащане на площ поради констатирано намаление на годната за подпомагане площ от заявената с подадената молба - заявление с УИН 22/120609/21911. Основанията за това са липса на мотиви, което е съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Решението е правилно. Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, във връзка с чл. 165 и чл. 166 ДОПК, чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители. Отмененият АУПДВ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и при издаването му следва да бъде спазена съответната законоустановена процедура. В случая административния съд правилно е констатирал, че актът не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Административният орган е посочил единствено, че въз основа на извършени "проверки на заявленията съгласно чл. 37, ал. 2 ЗПЗП, във вр. с чл. 24 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 2774.96 лв. ", както и че тази сума се явява "недължимо изплатена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи". Никъде в акта не е посочено кои са площите, които органът счита за недопустими за подпомагане, по какви причини счита, че попадат в недопустимия слой, както и какъв е размерът на тези площи. Изложените съображения са толкова общи, че на практика се равняват на липса на мотиви. Не може да се приеме, че изразът, новополучена официална информация в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), с която разплащателната агенция е длъжна да се съобрази, е фактическо основание. Според Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. посочването на нередности, произтичащи от кръстосаните проверки, бива последван от други подходящи административни процедури и когато е необходимо и от проверки на място. В конкретния случай не е посочено какви видове административни проверки са били извършени, какво е било констатирано в тях и въз основа на какви дейности. Разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен вероятността на установените несъответствия, нито е установила техните причини. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, което е основание за отмяна на атакувания акт и съдът правилно го е отменил. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на нарушенията на чл. 26, 28, 34, и 36 АПК, защото административният орган не е уведомил жалбоподателя за започналото административно производство и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение е съществено, защото ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. Освен това, последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Ето защо настоящата инстанция приема, че при така установеното от фактическата страна и приложимите правни норми, се налага извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ и правилност на първоинстанционното решение. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Съгласно чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Административният акт е издаден на 14.04.2011 г. повече от една година след плащането 2009 г. и след преклудиране на възможността за принудително възстановяване на сумата. С оглед отхвърлянето на касационната жалба и при направеното от ответника искане за присъждане на разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение, то следва да се определи на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от Гражданско процесуалния кодекс, във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не с поисканата ал. 2 от чл. 7 от цитираната наредба. Искането следва да се уважи в размер на 150 (сто и петдесет) лева. В съдебно заседание, процесуалният представител на "Екоплант продукт" ЕООД, юрк. Ралица Благоева, упълномощена от управителя Марио Захариев Захариев с пълномощно от 06.06.2013 г., е заявила, че не поддържа частната жалба срещу определение № 1726 от 05.02.2013 г., с което е оставена без разглеждане молбата на "Екоплант продукт" ЕООД от 04.02.2013 г. за допълване на решение № 378 от 16.01.2013 г. по адм. дело № 5196/2011 г. по описа на Административния съд - София - град, като недопустима поради липса на предмет. Поради това частната жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд - трето отделение,