Решение № 12512 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12554/2011 г.

Решение № 12512 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12554/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мартин Дилянов Стоянов против решение № 21 от 12.08.2011 г. по адм. дело № 217/2011 г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 209/25.02.2011 г. на командира на военно формирование 52 380 - Враца, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 165, т. 3 от ЗОВСРБ е прекратено правоотношението по изпълнение на военна служба. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необоснован. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което заповедта на командира на поделението да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - командира на военно формирование 52 380 - Враца, оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Същата е постановена от командира на военно формирование 52 380 - Враца, който е компетентен орган съгласно чл. 137, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) и в предвидената форма. При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяна на акта. Заповедта е издадена след като командира на военно формирование 52 380 - Враца е провел беседа с Мартин Дилянов Стоянов, като за това е бил изготвен протокол с рег. № 3-394/25.02.2011 г. Правилно съдът е приел, че с това са били изпълнени изискванията на чл. 246, ал. 4 от закона и на чл. 144, ал. 1, т. 2 от ППЗОВСРБ. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 249, ал. 2 от ЗОВСРБ. Изводът на съдебния състав, че заповедта е издадена при наличие на материалноправните основания за това също е законосъобразен. Съгласно нормата на чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително при осъждане за умишлено престъпление от общ характер. В случая жалбоподателят е осъден с влязла в сила присъда, за престъпление по чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс - умишлено престъпление от общ характер. Поради това законосъобразно съдът приема, че материалноправните предпоставки за налагане на наказание по реда на цитирания текст са осъществени и правото на дисциплинарнонаказващия орган да упражни предоставените му със закона правомощия е осъществено в съответствие със закона. Ето защо като приема, че заповедта е издадена след изпълнение на визираните в закона материалноправни основания, съставът на Административен съд - Враца постановява акт, който кореспондира с нормативната уредба. Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ, текст, който императивно урежда вида на наказанието в случаите на осъждане за умишлено престъпление от общ характер. Това изключва свободната преценка на административния орган при определяне на наказанието, като я замества с преценката на законодателя за тежестта на извършеното деяние и необходимостта същото да бъде санкционирано с най-тежкото дисциплинарно наказание. В този смисъл закономерна е преценката, че наложеното наказание съответства на тежестта и характера на нарушението и е в нормативно очертаните граници. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта, поради това, че присъдата не била влязла в законна сила при издаването на оспорената заповед. За приключилото наказателно производство и влязлата в сила присъда командира на поделение е уведомен с уведомително писмо с изх. № НД-16/2010 г. от 11.02.2011 г. на Военно-окръжна прокуратура - гр. Плевен. При издаване на оспорената заповед № 209/25.02.2011 г. на командира на военно формирование 52 380 - Враца не е имало данни за оспорване на решението на Военно Апелативния съд, което потвърждава присъдата. Съобразно приетите факти административно-наказващият орган е бил уведомен за наличието на влязла в сила присъда, като едва в последствие се образува касационно оспорване на решението на Военно-апелативния съд, което я потвърждава. Съобразно правилото на чл. 142, ал. 2 от АПК, съдът взема в предвид настъпилите впоследствие факти до приключване на съдебното производство, поради което следва да се вземе в предвид, че с решение № 225/20.05.2011 г., постановено по КНД № 1366/2011 г. на ВКС - София присъдата е влязла в сила. Следователно правилно съдът е приел, че в случая няма промяна във фактическото основание на заповедта - потвърденото осъждане на жалбоподателя, което е основание за прилагане на чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, оспореният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от ответника за присъждане на разноски в депозирания писмен отговор, касаторът следва да бъде осъден да заплати 150 лева разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение на процесуалния му представител. Воден от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,