Решение № 15951 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5811/2010 г.

Решение № 15951 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5811/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите против решение № 15 от 02.02.2010 г., постановено от Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело № 6417/2009 г. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК се иска отмяна на решението. Ответникът - Петко Иванов Дюлгеров оспорва жалбата. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, установи, че касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, съобрази следното: За да наложи на Петко Иванов Дюлгеров най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" и прекрати служебното му правоотношение за заеманата длъжност директор на ТД на НАП - Сливен, органът по назначаването е приел, че Дюлгеров не е упражнил общ контрол върху дейността на ревизиращия екип при извършена ревизия по ЗДДС на "Кронос" ООД за периода 01.02.2007 г. - 31.12.2007 г., не е упражнил контрол при извършване на проверка за прихващане или възстановяване на "Кронос" ООД, за периода 01.01.2008 г. - 30.04.2008 г., в резултат на което е допуснал да бъде възстановяван ДДС в особено големи размери в ТД на НАП - Сливен и не е предприел никакви действия във връзка с повишаване на функцията контрол в ТД на НАП - Сливен. Административният орган е приел, че служителят е нарушил служебните си задължения, произтичащи от чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗНАП и чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗНАП. Приел е също, че служителят в качеството си на работодател не е изпълнил императивната разпоредба на чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ при наличието на несъвместимост в случаите по чл. 107А от КТ да прекрати трудовото правоотношение на съответните служители. Квалифицирал е поведението на Дюлгеров като тежки дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, извършени виновно, без да конкретизира формата на вина. Отменяйки обжалваната пред него заповед № заповед № ЗЦУ-805/21.08.2009 г., АССГ е приел, че същата е незаконосъобразна. Развил е доводи за липса на доказателства за извършени от служителя деяния, които да представляват виновно неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Фактическата обстановка е правилно установено от първоинстанционния съд и не се оспорва от страните. Оспорват се правните изводи на съда относно липсата на материално-правно основание за налагане на дисциплинарно наказание на Дюлгеров. Настоящият състав на Върховния административен съд намира постановеното решение за правилно, постановено при липса на сочените касационни основания. Според чл. 89, ал. 1 от ЗДСл, основание за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител е виновното нарушаване на неговите служебни задължения, като формите на дисциплинарни нарушения са очертани в ал. 2 на същата законова разпоредба. В настоящия казус се спори дали описаните в заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение деяния представляват неизпълнение на служебните задължения на Дюлгеров, произтичащи от разпоредбите на чл. чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗНАП и чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗНАП. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗНАП териториалният директор осъществява контрол върху дейността на органите и служителите на агенцията в съответната териториална дирекция. Чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗНАП регламентира правомощието на изпълнителния директор на НАП да утвърждава методически указания и процедури за осъществяване на дейността на агенцията, задължителни за нейните служители. По делото е приложена заповед № 152/10.03.2004 г. на изпълнителния директор на НАП, според която в случаите, когато се издават ДРА и ДАПВ за възстановяване на суми по ЗДДС в размер над 100 хил. лв., платежните нареждания на основата на ДРА/ДАПВ да се подписват от териториалния данъчен директор, а в негово отсъствие - от служителя, определен да упражнява правомощията му. Административният съд подробно е изследвал въпроса какво обхваща контролът, който следва да осъществява директорът на ТД на НАП - Сливен и доколко този контрол обхваща дейността на ревизиращите екипи при провеждане на ревизионното производство, както и дали е оправомощен да контролира съдържанието актовете, с които то приключва. При анализ на относимите разпоредби е достигнал до извода, че директорът на ТД на НАП осъществява общ контрол върху дейността на служителите в дирекцията по спазване на сроковете в ревизионното производство и законосъобразното му протичане, възлага извършването на проверки и ревизии и издава предвидените в ДОПК актове. Директорът на ТД на НАП не разполага с правомощието да определя съдържанието на ревизионния акт, нито процесуалните действия, които следва да извършват определените органи по приходите в рамките на ревизионното производство. Както правилно е посочил съдът органите по приходите осъществяват производството самостоятелно. При изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона - Арг.: чл. 4 от ДОПК. Не може да бъде вменена във вина на ответника в настоящото производство евентуална незаконосъобразност на процесуалните действия и крайните актове, издадени от органа по приходите в ревизионното производство и производството по извършване на проверка за прихващане или възстановяване на ДДС в условията на самостоятелност и независимост. Правилни и обосновани са изводите на съда за нарушение на чл. 91 от ЗДСл при издаване на процесната заповед. Направените в този смисъл касационни възражения са неоснователни. В административния акт липсва каквото и да било обсъждане на обстоятелствата по чл. 91 ЗДСл и преди всичко на тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вина и цялостното поведение на служителя. Твърдението в касационната жалба, че служителят виновно е причинил ощетяване на държавния бюджет със суми в особено големи размери не е доказано. Не е обсъдена тежестта на твърдяното нарушение по чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ и обстоятелствата, при които е извършено. Поради това не може да бъде направен обоснован извод, че е налице тежко нарушение на служебната дисциплина, обосноваващо налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. По изложените съображения, касационната инстанция споделя извода на решаващия съд за липса на виновно извършено нарушение на служебните задължения като основание за налагане на дисциплинарно наказание. Доколкото твърдените от административния орган обстоятелства, за които е наложено процесното дисциплинарно наказание не са установени по безспорен и категоричен начин от наказващия орган, съдът обосновано е приел, че санкционираният служител не е извършил вменените му дисциплинарни нарушения. Като е приел за незаконосъобразен атакувания пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. При постановяването не е допуснато нарушение на съществени процесуални норми, т. к. всички доказателства по делото са обсъдени и преценени в тяхната съвкупност и съотносимост. Установените от решаващия съд фактически обстоятелства се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. С оглед изхода на спора искането на ответника за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено.