Решение № 3007 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13169/2008 г.

Решение № 3007 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13169/2008 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център Варна срещу решение № 1156 от 1.08.2008 г., постановено по адм. д. № 156 по описа за 2008 г. на Административен съд - Варна. С обжалваното решение е отменена негова заповед № РД-07-7706-203 от 8.08.2007 г., с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени на граждани по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ в местността "Свети Никола"- строителни граници по § 4, ал. 3, землище Варна, община Варна, в частта за поземлен имот (ПИ) № 1028 и ПИ № 1029, в който попадат имоти собственост на Георги Сергиев Марценков и Искра Сергеева Марценкова и двамата от гр. Варна. В отменената част преписката е върната на административния орган за решаване на спора по същество при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението като се релевират доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображенията изложени в нея се моли, решението да се отмени, като в условията на евентуалност - делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. От адвокат-пълномощникът на Георги Сергиев Марценков е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Излагат се възражения срещу обоснованите твърдения в касационната жалба. Ответната страна Искра Марценкова и заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът правилно е установил фактите по спора, от които е извел обосновани и законосъобразни правни изводи. Установено е, че границите на ПИ № 1027, 1028 и 1029 не са идентични с кадастралния план от 1977 г., а така също и площта на имотите не е съответна на тази по нотариалните актове, с които те се легитимират за собственици. В хода на развилото се производство е доказано, че обжалваната част от заповедта на областния управител е постановена в нарушение на чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ, поради което съдът правилно е отменил заповедта в обжалваната й част. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя е и неоснователна, по следните съображения: Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба срещу заповедта на областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за местността "Св. Никола", в която са раздадени зами на граждани за ползване, въз основа на актове по § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Заповедта е обжалвана в частта й за ПИ № 1027 и 1028 с твърдения за неправилно отразяване на границите между тях и съседните имоти и неправилно записване в регистъра към плана на новообразуваните имоти за собственици, праводателите на жалбоподателите. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил фактите по спора, относно материалноправната легитимация на жалбоподателите, доказана с приложените по делото нотариални актове, съдебно решение за доброволна делба. Не се е спорило относно компетентността на административния орган, издал оспорената частично заповед. За доказване твърденията на жалбоподателите е допусната съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието без оспорване. От него е прието за установено, че границите на ПИ № 1028, 1031, 1027 и 1029 по ПНИ и границите на ПИ № 1586, 1586-А, 2972 и 2973 по кадастралния план от 1977 г. не са идентични. На следващо място е установена и площта на четирите имота и лицето на всеки един. Установено е, че между ПИ № 1028 и 1029 няма материализирана граница. Източната граница между ПИ № 1586-А с ПИ № 2972 е с бетонни колове и телена мрежа, а северната граница между ПИ № 1586-А с ПИ № 2972 е подпорна стена, която отговаря на границите по кадастралния план от 1977 г. На последно място е прието за установено, че в ПНИ неправилно е нанесена границата между ПИ № 1029 и 1031. ПИ № 1027 не се засяга от неправилно отразената източна граница на ПИ № 1028. От неправилно отразената източна граница на ПИ № 1028 е засегнат ПИ № 1031, а от неправилно заснетата граница на ПИ № 1028 е засегнат ПИ № 1029. Установените факти съдът е подвел под съответните норми на чл. 28 ППЗСПЗЗ уреждащи приложението на § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ. Въз основа на тях е извел правни изводи, че имотите, предмет на обжалваната част от плана на новообразуваните имоти принадлежат на собственици, които не попадат нито в категорията на ползвателите, нито в категорията на собствениците с възстановено право на собственост. Те се легитимират с документи за собственост, доказващи прехвърляне на правото на собственост, което прехвърлителите никога не са загубвали. Това са имоти, които са извън приложното поле на земите, които са колективизирани. След като тези имоти попадат в плана на новообразуваните имоти, върху тях също се разпростира правомощието на областния управител, те да бъдат включени в плана на новообразуваните имоти= При заснемане на границите им в плана на новообразуваните имоти те не трябва да бъдат променени, защото плана на новообразуваните имоти за тях няма конститутивно или отчуждително действие. От приетото заключение на вещото лице безспорно е установено неправилно заснемане на границите на имотите, които не съвпадат с плана от 1977 г. На следващо място е установено, че в регистъра на имотите, неразделна част от плана на новообразуваните имоти неправилно за собственици са вписани предишните собственици, прехвърлили правото на собственост на жалбоподателите. При тези изводи съдът е приел, че заповедта на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти в обжалваната й част е издадена в нарушение на материалния закон, поради което я е отменил и при условията на чл. 173, ал. 2 АПК е върнал преписката на административния орган в обжалваната част. Решението е правилно. Неоснователен е доводът в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение. Той е аргументиран с това, че жалбоподателите не са обжалвали плана при условията на чл. 28б, ал. 5 ППЗСПЗЗ, като не са представили и доказателствата си за собственост върху имотите. Или съдът като е уважил жалбата им е признал правото да черпят права от собственото си виновно поведение. Изразеното становище в касационната жалба не може да бъде споделено. Позоваването на т. 2. 5 от съвместната заповед, издадена от министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие и благоустройството по силата на нормативната делегация на чл. 28, ал. 11 ППЗСПЗЗ, обн. в "в, бр. 83 от 2003 г. не може да обоснове тезата на касационния жалбоподател за необоснованост на решението. Ако тази хипотеза се приеме за относима за тази категория собственици на имоти, собствеността върху които никога не е загубвана, отново остава изискването за границите на тези имоти, съществували преди изработване на плана на новообразуваните имоти, да се нанесат в него без изменение на местоположението им. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че тези имоти, са били предмет на делба, която е извършена още през 1985 г., видно от приложеното решение по гр. д. № 2888/1985 г. на Районен съд - Варна. Предложената теза се опровергава и от това, че дори и да не е имал одобрен кадастрален план за местността от 1977 г., той е бил изработен до етапа на заснемане на границите на имотите. Това се установява от приложените нотариални актове, в които имотите, предмет на сделките са описани като УПИ със съответните номера. Неоснователен е и доводът за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Този довод е направен като следствие от първоначалния за необоснованост на решението. Въпреки че в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ собствениците, които не са загубвали правото си на собственост върху земеделска земя, са били пропуснати от законодателя, съдът по пътя на тълкуването е направил правилни правни изводи, за отразяване на тяхното материално право на собственост при изработването на плана на новообразуваните имоти, като законосъобразно е приел, че този план за тях не може да има нито конститутивно нито отчуждително действие. Планът на новообразуваните имоти за тях ще има установително действие, защото ще заснеме границите такива, каквито ги намира към момента на изработването на плана. По изложените съображения решението на съда като обосновано и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение