Решение № 7225 от 12.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3491/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. И. Б., чрез адв. Василев като процесуален представител, против решение 7624 от 06.12.2023 г., постановено по адм. дело 8455/2022 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед РА-30-608/23.06.2022 г. на главния архитект на Столична община. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът оспорва извода на съда относно характера и категорията на гаражната клетка, която счита за премествам обект, както и относно собствеността на поземления имот, върху който е поставена. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго за отмяна на оспорената заповед. Ответникът - главният архитект на Столична община, чрез пълномощника си юрк. Василева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед РА-30-608/23.06.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено в качеството на собственик да премахне незаконен строеж: "Стоманобетонова гаражна клетка 138 , находящ се в ПИ с идентификатор 68134.1386.2749 по КККР на район "[район] - общинска собственост, съставляващ УПИ I - за озеленяване с режим на Тго, кв. 99б по плана на гр. София , ж.к. [район] 1а и 1б и в ПИ с идентификатор 68134.1386.2750 (улица-тупик с посочени осови точки). За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му по делегация правомощия, в предписаната форма, без допуснати съществени нарушения на предвидената процедура, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения за наличието на строеж - допълващо застрояване, пета категория, изграден през м. март 1997 г., без строителни книжа, поради което е незаконен. Обосновава извод, че същият не е търпим съгласно § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, тъй като не е допустим както по плана от 1970 г., действащ по време на изграждането му, така и по сега действащия за територията ПУП - ПРЗ от 2013 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти са установени след подробно обсъждане на доказателствата по делото, включително и заключението на съдебно-техническата експертиза. Изложени са мотиви по възраженията и доводите на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В нея е направено точно описание на наредения за премахване строеж с посочване на местонахождение, предназначение и параметри, потвърдени и от вещото лице, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Спазена е процедурата по чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Законосъобразен е изводът на съда за наличие на материалноправното основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оспорената заповед се разпорежда премахване на строеж, представляващ стоманобетонова гаражна клетка 138 , разположен частично върху терен - общинска собственост, отреден за озеленяване и частично в улична регулация, което се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза. Обстоятелствата относно времето на извършването му - м. март 1997 г. и липсата на строителни книжа не се оспорват от жалбоподателя. При тези факти съдът законосъобразно и обосновано приема, че описаната в заповедта за премахване гаражна клетка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Според разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ за този строеж се изисква разрешение за строеж, каквото в случая не е издавано. С оглед установените технически и конструктивни характеристики на извършеното строителство, потвърдени и от вещото лице, се касае за гараж. Неговото предназначение е за паркиране на автомобили и задоволяване на лични нужди, поради което представлява постройка на допълващото застрояване, а не преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 във вр. с § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Правилно от първата инстанция не е кредитирано заключението на вещото лице по този въпрос. Липсата на строителни книжа определя гаражната клетка като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване. Тази последица може да се преодолее само в случай, че са изпълнени изискванията за неговата търпимост в някоя от хипотезите по § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Законосъобразен е изводът на съда, че процесната гаражна клетка не е търпим строеж, въпреки погрешното позоваване на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. За установения момент на извършване на строежа през м. март 1997 г. приложима се явява разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Нормата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ не регламентира режим на търпимост за всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само за тези, които не попадат в § 16 ПР ЗУТ и уредените с него три отделни хипотези според периода на изграждането им. Независимо от това направеното от съда заключение за нетърпимост на установения незаконен строеж е законосъобразно. Релевантните обстоятелства, регламентирани в приложимата разпоредба на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, са дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, както и дали е бил деклариран от собствениците му пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Противно на твърденията на жалбоподателя от приетите по делото писмени доказателства не се установява да е изпълнено последното законово изискване. Заплащането на данък за гаража не е равнозначно на деклариране на строежа пред надлежните одобряващи органи. Само на това основание процесната гаражна клетка не може да се квалифицира като търпима, доколкото предпоставката е кумулативна, дори и да се установи нейната допустимост по подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали към момента на извършването й или понастоящем. В конкретния случай безспорно е установено, че по действащия към годината на изпълнение на строежа градоустройствен план за територията, одобрен през 1970 г. не е предвидено допълващо застрояване на мястото, на което е разположен. По действащия ПУП - ПРЗ от 2013 г. в двата имота, в които той попада не е предвидено основно застрояване, поради което не може да се реализира и допълващо застрояване от този вид. В тази връзка строежът се явява недопустим. Правилно съдът приема, че за преценката относно търпимостта му е без правно значение обстоятелството дали уличната регулация по действащия план е приложена. Доводите на касатора, свързани със собствеността на имота, върху който е изпълнена гаражната клетка, предмет на заповедта, не променят извода, че същата не е законна и не е търпима, което е основание за нейното премахване. Следва да се има предвид, че споровете за собственост не подлежат на разглеждане от административния съд. Въпросът относно редовното съобщаване на административния акт касае допустимостта на жалбата, но е неотносим към нейната основателност. В случая процесуалното право на оспорване е надлежно упражнено от жалбоподателя и жалбата му срещу заповедта правилно е приета от съда за допустима. Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Конкретни доводи в тази насока не са изложени. Доказателствената тежест между страните е правилно разпределена, извършена е служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168 АПК. След обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните съдът достига до обоснован извод за законосъобразност на заповедта за премахване. За изясняване на обстоятелството относно разположението на процесния строеж по предходния ПУП - ПРЗ от 1970 г., действал към момента на извършването му и по сега действащия план, е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, като заключението на вещото лице в тази му част съответства на събраните по делото писмени доказателства. Същото не е възприето от съда в частта, с която експертът определя гаражната клетка като преместваем обект. Този въпрос е правен и не е от компетентността на вещото лице. Предвид изложеното настоящият състав приема, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този резултат и с оглед направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, касационният жалбоподател следва да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,