Решение № 11257 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3691/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Календжиев от [населено място], общ. Мадан против решение 36/7.02.2023г. постановено по адм.д. 373/2022 г. по описа на Административен съд Смолян. С решението е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед П-2/15.12.2021г. на кмета на община Мадан, издадена на основание чл. 225а ал.1 вр. чл. 225 ал.2 т. 1 и т. 2 и чл. 223 ал.1 т. 8 ЗУТ, с която се нарежда премахване на незаконен строеж Разширение на обект Дървена сграда пристройка към магазин в имот с идентификатор 46045.501.223 по КК на Мадан, кв.30, УПИ XVI- за обществено обслужване по ПУП на Мадан, като в югозападната част /челна фасада/, разрешената сграда по проект е дълга 7 метра, а е изпълнена с 2 метра по-дълга от одобрения размер в проекта, а именно 9/6,50м. Височината на сградата е 2,47 м. Касаторът твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, в противоречие с представените доказателства и изложените факти. Основното оплакване се състои в това, че необосновано съдът бил приел, че не са налице нарушения на процесуалните правила в проведеното административно производство, тъй като констативния протокол не бил редовно връчен на касатора. Иска отмяна на решението и присъждане на разноски. В допълнително писмено становище, отново твърди допуснато нарушение на чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ. Ответникът кмет на община Мадан, чрез процесуалния си представител в писмен отговор оспорва жалбата. Излага доводи в подкрепа на обжалваното решение. Моли присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. За да отхвърли оспорването, срещу посочената по-горе заповед, административният съд е приел, че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, че е налице незаконен строеж, както и че същият не е търпим. Така постановеното решение е правилно. По делото е установено, че служители от общинската администрация са извършили проверка и с констативен акт от 30.11.2021г., е установено незаконно строителство Разширение на обект Дървена сграда пристройка към магазин в имот с идентификатор 46045.501.223 по КК на Мадан, кв.30, УПИ XVI- за обществено обслужване по ПУП на Мадан. Описано е, че в югозападната част /челна фасада/, разрешената сграда по проект следва да бъде дълга 7 метра, а е изпълнена с 2 метра по-дълга от одобрения размер в проекта, а именно 9/6,50м. Посочено е, че височината на сградата е 2,47 м. По делото е установено, че със заповед А-3 от 27.03.2018г. на кмета на община Мадан е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ XVI- за обществено обслужване, в кв.30, по ПУП на Мадан, представляващ ПИ с идентификатор 46045.501.223 по КК на Мадан. С одобреното изменение, в частта му план за застрояване, е предвидено застрояването в УПИ ХVІ да бъде наравно със застрояването в УПИ ХІV за музей. На 19.11.2018г- е одобрен инвестиционния проект за Дървена сграда пристройка към магазин в УПИ XVI с дължина седем метра, а с Разрешение да строеж от 19.11.2018г. е разрешено извършването на строителството, съобразно одобрения инвестиционен проект. Няма спор по делото, че констатираното разширение /удължаване/ на пристройката в югозападна посока с два метра е в нарушение на действащия ПУП. Същото е и извън обхвата на одобрените инвестиционни проекти и издаденото разрешение за строеж, следователно за разширението липсват строителни книжа. По тези причини разширението, превишаващо разрешеното строителство, правилно е възприето като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Другият основен въпрос в производствата по премахване на констатиран незаконен строеж е дали същият е търпим или не. С оглед периода в който е изграден строежът /след ноември 2018г./, същият не попада в нито една от хипотезите на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Следователно строежът не може да бъде квалифициран като търпим и правилно е разпоредено, неговото премахване. Не е налице твърдяното от касатора основание за отмяна, а именно допуснати на административната фаза процесуални нарушения. За да бъде годно основание за отмяна на административния акт, допуснатото нарушение на административно производствените правила следва да бъде съществено /чл. 146, т. 3 от АПК/. Правната доктрина и съдебната практика единодушно приемат, че съществено е това нарушение на процедурата, което ако не бе допуснато, то резултата от процеса би бил друг. В случая, дори да се приеме, че констативният акт не е връчен на касатора, въпреки че от посоченото в акта следва друго, невръчването на констативния акт лично на адресата, не е лишило жалбоподателя да изложи своите възражения пред съда, когото е сезирал, както и да ангажира исканите от него доказателства в съдебната фаза на процеса. Дори да не бе допуснато твърдяното нарушение на административната фаза на процеса, крайният резултат отново би бил същият, така че не е налице съществено нарушение на процедурата, налагащо отмяна на административния акт. Това е така, тъй като основният въпрос е налице ли са документи, които да установяват законността на процесното разширение на позволената пристройка. След като такива липсват и следователно строежът е незаконен, изниква втория въпрос дали същият е търпим. Отговорът и на този въпрос е отрицателен по изложените по-горе съображения. Правилно е разпоредено премахването на констатирания незаконен строеж, поради което законосъобразно оспорването срещу заповедта на кмета на община Мадан е отхвърлено. Атакуваното решение на Административен съд Смолян като валидно, допустимо и правилно не следва да бъде касирано. С оглед този резултат по делото, основателна се явява претенцията на ответния административен орган за присъждане на разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер 100,- лева По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,