Решение № 15741 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7205/2019 г.
ВАСПетчленен състав19.11.2019 г.докладчик Донка Чакърова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3019/28.02.2019 г., постановено по адм. д. № 4079/2018 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. ОСЪЖДА Министерството на младежта и спорта, гр. София, бул. "Васил Левски" № 75 да заплати на Сдружение "Българска федерация Савате", гр. Пловдив, ул. "Славянска" № 19 " сумата 720 (седемстотин и двадесет) лева, разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15741 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7205/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на младежта и спорта против решение № 3019/28.02.2019 г., постановено по адм. д. № 4079/2018 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение. Ответната страна Сдружение "Българска федерация савате" (Сдружение "БФС") оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 3019/28.02.2019 г., постановено по адм. д. № 4079/2018 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, е отменена Заповед № РД-10-16/5.09.2018 г., издадена от министъра на младежта и спорта, изпратена е административната преписка на министъра на младежта и спорта, за ново произнасяне по заявлението на Сдружение "БФС" за издаване на спортна лицензия, в двумесечен срок от получаване на преписката, при спазване на задължителното тълкуване на закона и са присъдени разноски. Решаващият съдебен състав приема, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон като обосновава извод за самостоятелност на спортовете кикбокс и савате, а приликите между тях са в степен, която не създава пречка да се издаде спортна лицензия по смисъла на чл. 17, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС, отм. ДВ, бр. 86 от 18.10.2018 г., в сила от 18.01.2019 г.). Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. В обжалваното съдебно решение в съответствие със събраните по делото доказателства е правилно е установена фактическата обстановка по спора, а именно, че по заявление с вх. № 09-00-4207/27.11.2017 г. за издаване на спортна лицензия по чл. 17, ал. 1 от ЗФВС Сдружение "БФС" е проведено административно производство, в което не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и то е приключило с издаване на Заповед № РД-10-16/05.09.2018 г. на министъра на младежта и спорта. Министърът на младежта и спорта се е позовал на протоколите от работата на назначената от него Комисия за лицензирането и атестирането (КЛА), които отразяват работата й по обсъждане на заявлението и постъпилите становища на Българската федерация по бокс, Българската Национална Федерация Карате, Българската конфедерация по кикбокс и муай тай, приключила с решение да се предложи да се постанови отказ издаването на спортна лицензия на Сдружение" БФС". Министърът на младежта и спорта е приел, че Н. Андонов и П. Георгиев са включени в списък на лицата, извършващи обучението, тренировъчната и състезателната дейност в спортните клубове и федерацията към 1.12.2017 г. без да отговарят на изискванията на Наредба № 2/27.03.2017 година за професионалната правоспособност и квалификация на спортно-педагогическите кадри (ДВ, бр. 29/2017 година), издадена от министъра на младежта и спорта както и е налице сходство между спорта "савате" (известен и като "френски бокс") и спорта "кикбокс" и пълна идентичност между стила ASO в савате и "лайт/киклайт" в кикбокса. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства (Удостоверение за допълнително обучение № 004481/3.07.2014 година, издадено от Национална спортна академия "В. Левски" София, Удостоверение за допълнително обучение № 004465/2.07.2014 година, издадено от Национална спортна академия "В. Левски" София, дипломи за инструктор по савате, издадени от Международната федерация по савате) тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че са опровергани констатациите на министъра на младежта и спорта за липса на минималните изисквания за професионална квалификация и правоспособност на част от спортно-педагогическите кадри на Сдружение "БФС". Настоящият съдебен състав намира обоснован и извода на първата инстанция относно това, че сходствата между спортовете кикбокс и савате не са толкова много, че да обуславят липсата на право на Сдружение "БФС" да получи исканата спортна лицензия. Решаващият съд подробно и задълбочено е анализирал характеристиките на двата спорта, тяхната история, правила, категории, възрастови групи, необходима екипировка, продължителност на срещите, оценяване, състезатели, публика и привърженици. Аргументите, изложени в касационната жалба относно компетентността на съда за извършване на тази преценка са неоснователни, защото не отчитат, че анализираните факти са елементи от фактическия състав на чл. 17а, ал. 3, т. 2 от ЗФВС (отм.); , поради което тяхното установяване е част от проверката за законосъобразност на оспорения административен акт, издаден на това правно основание. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по изложените вече съображения не се установява и наведеното касационно основание - противоречие с материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответната страна е направила разноски в размер на 720 лв., поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени от бюджета на Министерството на младежта и спорта в пълен размер като съответстващи на фактическата и правна сложност на спора, респективно неоснователност на възражението за тяхната прекомерност. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,