Решение № 11531 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 558/2009 г.

Решение № 11531 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 558/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Съдебното производство по чл. 210, ал. 1, във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на Илия Иванов Маткунски от Асеновград, срещу Решение № 1056 от 24.10.2008 г., постановено по адм. дело № 1191 от 2007 г. по описа на Административния съд - Пловдив. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон поради обстоятелството, че макар и да е осъществен фактическият състав на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и че ищецът е доказал дължимо от държавата обезщетение - необосновано и неоснователно такова не е присъдено. Ответника по касационната жалба - Агенция за социално подпомагане - не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема разглеждания иск за неоснователен, тъй като не е установен фактът на бездействие на служители на ответника - Агенцията за социално подпомагане. Делото е разгледано без участие на прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив, доколкото същата макар и надлежно призована, чрез процесуален представител, е отказала встъпване в производството. Решението е валидно, допустимо, но неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, а ал. 2 на чл. 1 ЗОДОВ установява, че разглеждането на исковете по ал. 1 е по реда, установен в АПК. Настоящият касационен състав приема, че тези процесуални норми не дерогират специалните правила, които регулират действията на съда и страните в съдебното производство, уредени в ЗОДОВ - като чл. 7 за правилата за определяне на местната подсъдност по исковете, чл. 9а за дължимите такси и разноски за делата по ЗОДОВ и чл. 10 за производството пред съда. Това е така, защото глава единадесета от АПК и самият кодекс не съдържат правила за съдебното производство, вкл. исковото, като съгласно чл. 144 АПК за неуредените въпроси за производството пред съда се прилага ГПК. ЗОДОВ е специален закон за материалноправните условия, но и за реда за ангажиране на отговорността на държавата и общините. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ делата по този закон пред съда се разглеждат със задължителното участие на прокурор. Правилото важи за всички дела по този закон - за обезщетения за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 - 6. Няма основания да се приеме, че тази норма е неприложима по исковете за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и че се прилага само за исковете по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно т. 15 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2004 г. ОСГК, участието на прокурор по делата по ЗОДОВ е задължително. В тези случаи прокурорът участва като представител на единната и централизирана Прокуратура на Република България в качеството й на контролираща страна. Това е изрично предвиден в закон случай за участие на прокурор в административни дела - чл. 16, ал. 1, т. 2 АПК. Като е разгледал иска за обезщетение за вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ без участие на прокурор, Административен съд - Пловдив е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до неправилност на решението, което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,