Решение № 7939 от 1.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3984/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране, гр.София, представлявана от председателя доц. Д-р И. Иванов, приподписано от ст.юрк. Дуевски, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК, на влязло в сила Решение 6898 от 14.11.2019 г., постановено по адм.дело 7677/2019 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/ и Решение 15478 от 14.12.2020 г., постановено по адм.дело 381/2020 г. по описа на Върховния административен съд. В искането се излага, че са на лице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. С позоваване на Решение от 22 Декември 2010 г. по дело С-279/09 на СЕС и Определение на Съда по публичната служба от 27 Септември 2011г. по дело F-55/08 DEP, се развиват съображения относно правото на ефективна правна защита, добросъвестността на Електроразпределение северАД по повод организиране на защитата му в рамките на АНД 455/2015г. на Районен съд Свищов и КАНД 10164/2016 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, като се акцентира върху наличието на юрисконсулти, които са могли да го представляват, поради което не е имало необходимост от ангажиране на адвокат. По отношение на основанието по чл. 239, т. 4 от АПК се счита, че са на лице две съдебни решения, които по противоречив начин са разрешили идентичен правен спор Решение 1349/31.01.2019г., постановено по адм.дело 12433/2018г. на ВАС и процесните такива. Поддържа се неприложимост на разрешението, дадено с Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010г. по тълк.дело 4/2010г. на ВАС, с аргументи, черпени от Тълкувателно Постановление 2 от 19 Май 2015 г. на ОСКГ на ВКС и I-ва и II-ра колегии на ВАС относно характера на Наказателните постановления. Предвид изложеното настоява, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 4 от АПК. Прави искане за отмяна на влезлите в сила съдебни решения и в условията на евентуалност за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, евентуално за отмяна на неправилните Решение 6898 от 14.11.2019 г., постановено по адм.дело 7677/2019г. по описа на Административен съд София-град, и оставящото го в сила Решение 15478 от 14.12.2020г., постановено по адм.дело 381/2020г. по описа на Върховния административен съд, на основание чл. 244 от АПК. Ангажира като писмени доказателства, цитираната съдебна практика. Подробни съображения се излагат с искането по чл. 239 от АПК, като се поддържат в проведеното открито съдебно заседание от упълномощения процесуален представител юрк.Лефтерова. Претендира присъждане на разноски, съгласно представения списък, прави възражение за прекомерност на изплатения адвокатски хонорар. Ответникът Електроразпределение Север АД, чрез процесуалния си представител адв. Николова, оспорва искането. По подробни съображения, изложени в депозиран писмен отговор, а и в пледоарията по съществото на спора, счита същото за частично недопустимо поради липса на правен интерес, доколкото се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение вкл. и в позитивната на КЕВР негова част, съответно за неоснователно, с аргументи че не са на лице сочените основания по чл. 239 т. 1 и т. 4 от АПК. Претендира разноски. Върховният административен съд, 5-членен състав на Първа колегия, приема че искането е подадено в срока по чл. 240 от АПК, срещу съдебни актове, подлежащи на отмяна по чл. 237 ал. 1 от АПК, но също така и за частично недопустимо, поради липса на правен интерес за страната, а в останалата му част за неоснователно, по следните съображения. С Решение 6898/14.11.2019 г. постановено по адм. дело 7677/2019 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/ са уважени частично предявените от Електроразпределение Север АД искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, като е осъдена КЕВР да заплати сумата от 360 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди заплатено адвокатско възнаграждение в хода на обжалване по съдебен ред на Наказателно постановление 452 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, настъпили вследствие на отмяна на Наказателно постановление 452 от 17.12.2014 г. на Председателя на КЕВР с Решение 51/21.03.2016 г. постановено по НАХД 455/2015 г. по описа на Районен съд - Свищов, ведно с лихвата за забава върху посочената сума от датата на влизане в сила на решението за отмяна на Наказателното постановление 17.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за разликата от 360 лева до пълния предявен размер от 1 356 лева, ведно със съответната лихва за забава като неоснователен; както и е осъдена КЕВР да заплати сумата от 360 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по КНАХД 10164/2016 г. по описа на Административен съд Велико Търново, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 360 лева, считано от 17.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлена и тази претенция до пълния й заявен размер от 1 356 лева или за разликата от 856 лева, ведно с прилежащите на тази сума лихви за забава, като неоснователна. Съобразно изхода от правния спор е разрешен и въпросът за разноските. С Решение 15478/14.12.2020 г., постановен по адм.дело 381/2020г. по описа на Върховния административен съд, образувано по касационни жалби, подадени и от двете страни в процеса, е оставено изцяло в сила Решение 6898/14.11.2019 г. постановено по адм. дело 7677/2019 г. по описа на Административен съд - София-град. Съгласно чл. 238 ал. 1 от АПК Право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. В случая молителят не е активно процесуално легитимиран да иска отмяна на влязлото сила решение на АССГ и потвърждаващото го решение на ВАС в частта им, благоприятна за КЕВР, а именно с която са отхвърлени исковете в съответната им част. Правният интерес е всякога абсолютна положителна процесуална предпоставка, при липсата на която /а за нея съдът следи и служебно/ производството е недопустимо. В тази му част искането за отмяна на влязло в сила решение, като процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес, на основаие чл. 159 т. 4 във вр. с чл. 241 от АПК следва да бъде оставено без разглеждане, а производството съответно прекратено /в този смисъл Решения на ВАС по адм. дело 12432/2020 г., ВАС, петчленен състав и др./. По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК: Търсената от КЕВР хипотеза за отмяна на влязло в сила съдебно решение предполага откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законодателят има предвид обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност актът му да е неправилен. Представените от КЕВР решение на Съда на Европейския съюз от 22.12.2010г. по дело С-279/2009г. и определение от 27.09.2011г. по дело F-55/08 DEP на Съда на публичната служба нямат характер, нито на нови доказателства, нито на нови обстоятелства. Очевидно е, че те са съществували към момента на разглеждане на производствата пред двете съдебни инстанции, респ. към датите на постановяване на съдебните актове, като при полагане на дължимата грижа страната е могла да ги представи по делото, респ. да развие аргументите си въз основа на тях. Отделно от това същите решения не могат да се субсумират, т.е. те изначално нямат характер на доказателства и обстоятелства от съществено значение за конкретното дело, тъй като те нямат характер на факти, касаещи спорното правоотношение, по аргументи вкл. и от чл. 239, т. 6 от АПК. Съображенията относно наличните юрисконсулти в Електроразпределение СеверАД, също не водят до основателност на искането, доколкото това са факти обсъдени в съдебните актове. В този аспект искането, предявено на основание чл. 239, т. 1 от АПК, е неоснователно. По основанието по чл. 239 т. 4 от АПК. За да е на лице посочената хипотеза е необходимо да са на лице две влезли в сила, но противоречиви съдебни решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, в който случай съдът е задължен с нормата на чл.244, ал.2 АПК да преодолее противоречието, като отмени неправилното решение. За да претендира отмяна на решенията на това основание, КЕВР се позовава на Решение 1349 от 31.01.2019г. по адм.дело 12433/2018г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отменено осъдително решение 5064 от 27.07.2018г. по адм.дело 6455/2017г. на АССГ. Вместо това предявеният от Електроразпределение Север АД, гр.Варна, срещу КЕВР иск за причинени имуществени вреди в размер на 1356 лева във връзка с обжалване на наказателно постановление е отхвърлен, като неоснователен. В случая не може да се приеме търсената от КЕВР идентичност в предмет на правния спор претендираните имуществени вреди произтичат от различни правоотношения /произтичат от обжалване на различни наказателни постановления по образувани различни дела пред различни съдилища/. Цитираното решение се основава на различна от установената по процесния казус фактическа обстановка по повод ангажирането и заплащането на адвокатската защита. Съответно в първата хипотеза исковете са приети за неоснователни, като недоказани, поради липсата на годни доказателства за уговорен и изплатен адвокатски хонорар в рамките на развилите се производства пред РС - Русе и АС Русе, докато при постановяване на съдебните актове, чиято отмяна се иска, съставите са приели за безспорно установена фактическа обстановка, даваща основание на съда да приеме за доказан факта на причинената имуществена вреда. Т.е. данните по делото ясно показват липсата на идентичност. Не е налице един от съществените елементи в чл.239, т.4 АПК и предявеното искане за отмяна на това основание също е неоснователно и подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на делото направеното искане от ответната страна в настоящото производство за присъждане на направените, доказани с надлежни писмени доказателства разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, следва да бъде уважено. Размерът е близък до минималния и съответства напълно на фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да се намалява. Водим от гореизложеното и на основание чл.244, ал.1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия