Решение № 1586 от 12.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4848/2022 г.

6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN-ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN-ex CP 176/B/08), приведена в действие в Република България при замените на горска земя, на основание чл. 10 и чл. 38, ал. 3 от Закона за държавните помощи (ЗДП), чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 6 и т. 9, чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ. Административният съд е обосновал изключително подробно изводите си за незаконосъобразност на административния акт, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на мотиви и нарушение на процедурата по изготвяне и приемане на оценителната експертиза, както и материална незаконосъобразност. Правилно съдът е приел, че оспореният АУПДВ страда от съществен порок, изразяващ се в липсата на мотиви. В него е посочен фактът, че с Договор за замяна на недвижим имот 50/23.01.2009 г., сключен между и Секюрити Сървис ЕООД и Държавна агенция по горите, дружеството е получило в собственост ПИ 67800.45.473 в землището на Созопол, и е цитирано решението на ЕК, според което при така извършената замяна Република България е предоставила държавна помощ в нарушение на чл. 108, § 3 от Договора за функциониране на ЕС, несъвместима с вътрешния пазар. Определен е размер на сумата, която следва да бъде възстановена и е обяснено, че този размер е в съответствие оценителната експертиза. Подробни са мотивите на съда за това, защо в АУПДВ административният орган е следвало да изложи фактически и правни основания относно спорния по делото въпрос дали Секюрити Сървис ЕООД е предприятие, които по аргумент на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат преповтаряни. Безспорно това е така, защото според самата формулировка на чл. 107, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) правилата за държавните помощи се прилагат, когато бенефициерът е предприятие. Съгласно чл. 16, § 3 от Регламент 2015/1589 без това да засяга разпореждане на Съда на Европейския съюз съгласно ДФЕС, възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията. Следователно, спазването на националните правила за издаване на индивидуални административни актове по реда на АПК, ред, към който изрично препраща чл. 38, ал. 3 ЗДП, налага административният орган да изложи мотиви (фактически и правни основания) за издаването на акта, като от особена важност в случая е излагането на такива за това защо се изисква възстановяване на помощта именно от неговия адресат, след като той не е определен като бенефициер на несъвместима помощ с решението на комисията. Значението на изискването за мотивите в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК според ТР 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е такова, че неизлагането им съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. Липсата на изложени в акта мотиви не може да бъде санирана чрез събиране на доказателства и установяване на релевантните за издаването му факти за първи път в съдебната фаза на производството. Задължението на съда е да извърши контрол за законосъобразност на оспорения административен акт въз основа на изложените в него мотиви, т.е. той не може да замести органа, излагайки мотиви вместо него. (виж Решение 3570/14.03.2013 г. по адм. д. 6831/2012 г. на ВАС и др.). Поради това, изложените в касационната жалба факти, установени от касатора въз основа на данните в Търговския регистър и в Справка от Службата по вписвания, целящи да докажат, че Секюрити Сървис ЕООД е осъществявало стопанска дейност, не могат да обосноват извод за неправилност на решението на административния съд. С оглед изложеното неоснователен е и доводът накасатора, че съдът е бил длъжен да изложи мотиви за това, защо счита, че Секюрити Сървис ЕООД не е предприятие и да обсъди предоставените му данни, коментирани по-горе. Съдът е обсъдил довода на жалбоподателя, че съгласно съображение 127 от решението на ЕК той не може да се счита за предприятие и правилно е посочил, че в постановените от СЕС решения по тълкуване на чл. 107, § 1 ДФЕС това понятие не се обвързва с прякото използване на помощта. В този смисъл е и Решение на СЕС от 19 октомври 2023 г. по дело С-325/22, според т. 39 от което не може да се приеме, че само лицата, които използват поземлените имоти, придобити чрез засегнатите от решението на ЕК сделки, за целите на икономическата си дейност, са предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС. Правилни според настоящия касационен състав са и изводите на Административен съд Пловдив във връзка с оценителните доклади, на които се прави позоваване в АУПДВ. В т. 50 от решение по дело С-325/22 се посочва, че размерът на помощта за възстановяване следва да се определи въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна, посочени в представеното от България становище 2014/032997 или въз основа на сумите, определени от независим експерт оценител, и на документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен след подбор чрез публична тръжна процедура и одобрена от Комисията. Съответни на решението са разпоредбите от приложимия национален закон чл. 38, ал. 9 и ал. 10 ЗДП, според които оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по Закона за независимите оценители (ЗНО), който не е в трудово или служебно правоотношение с възложителя и не е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с получателя на помощта. Тя се възлага и приема от администратора на помощта съобразно определените в решението на Европейската комисия условия и срок. По делото е представено писмо изх. 5615/07.09.2021 г. от ръководителя на Регистъра на Камарата на независимите оценители в България, според което оценителят Агролеспроект ЕООД не е вписан в Публичния регистър на независимите оценители и няма издаден сертификат по Закона за независимите оценители, т.е. не е изпълнено изискването на чл. 38, ал. 9 ЗДП, залегнало изрично и в условията на обществената поръчка. Правилно е приел съдът, че е нарушен и принципът за независимост, регламентиран в чл. 4, т. 1 от ЗНО, изискващ необвързаност на регистрирания оценител, включително чрез неговите съдружници/акционери и персонал, с възложителя на оценката, с неговите ръководители или свързани с тях лица. От данните в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на "Агролеспроект" ЕООД е Министерство на земеделието. Оценката не е възложена от администратора на помощта в изпълнение изискването на чл. 38, ал. 10 ЗДП, а от Изпълнителна агенция по горите, която, според чл. 2, ал. 1 от Устройствения й правилник е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и изпълнителният директор на агенцията е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието. Изложеното безспорно сочи на обвързаност на оценителя с администратора на помощта в противоречие с принципа по чл. 4, т. 1 от ЗНО и на свързаност между администратора на помощта и оценителя по смисъла на § 1, т. 3 ДР ДОПК в противоречие с чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗНО. Съображение 4 от Регламент 1407/2013 на Комисията относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, който не е в сила от 31.12.2023 г., но е бил приложим към датата на оценката, касае свързани предприятия за целите на прилагането на правилото de minimis, и не касае свързаността между оценител и възложител, противно на доводите на касатора. Следва да бъде споделен и допълнителният аргумент на съда за това, че пазарните оценки не са изготвени от независими оценители, а именно поради обстоятелството, че ръководителите на екипите, извършили оценките от името на "Агролеспроект" ЕООД В. Каров и Ж. Милев, са изготвили оценките на процесните имоти, послужили при сключването на процесния договор за замяна от 2008 г. С оглед изложеното правилно е приел административният съд, че пазарните оценки на имотите, на които се позовава издателят на акта, не са изготвени от независим оценител и не е спазено изискването на чл. 38, ал. 9 ЗДП, според които оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по ЗНО. Неоснователен е доводът на касатора, че публичната тръжна процедура за избор на оценител е одобрена от Комисията. По делото е представено писмото от министъра на земеделието, храните и горите до ЕК от 12.10.2017 г., в което не се съдържат данни за това, че е налице свързаност между избрания оценител и администратора на помощта. Освен това в писмото се посочва, че Агролеспроект ЕООД ще изпълни поръчката чрез В. Каров и Ж. Милев, които са декларирали, че не са давали становища и не са съгласували извършването на замени имоти в горски територии, обект на обществената поръчка, не са участвали в състава на комисии, потвърждавали изготвени оценителски доклади за поземлени имоти, обект на обществената поръчка. Дали тези лица са декларирали неверни обстоятелства с оглед факта, че са изготвили оценките през 2008 г. на процесните имоти при замяната им през 2009 г. или не, не е предмет на настоящото съдебно производство, но безспорно от страна на касатора с писмото му от 12.10.2017 г. не е била предоставена цялата информация във връзка с избора на оценител, поради което не може да се приеме, че според отговора на началник отдел в ГД Конкуренция при ЕК от 26.10.2017 г. е налице одобрение на подбора на изпълнител. Изрично в писмото е посочено, че службите на Комисията стигат до заключението, че предложеният подбор отговаря на критериите за наемане на независими експерти, които преди това не са участвали в сделки за замени на горски имоти, предмет на решението за възстановяване, само въз основа на наличната информация. С оглед така установените факти не може да се приеме, че едно такова одобрение от страна на ЕК е достатъчно, за да санира допуснатите нарушения на националния закон. Както беше посочено по-горе, съгласно чл. 16, § 3 от Регламент 2015/1589 възстановяването се извършва в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, а контролът от страна на съда на законосъобразността на административния акт, с който се разпорежда възстановяването, включва проверка за спазването на приложимите нормите от националното законодателство. Ясни са мотивите на оспореното първоинстанционно решение за това кои конкретни разпоредби от специалния закон са нарушени при възлагането на оценителните доклади, поради което неоснователно се твърди в касационната жалба, че същото е без полезност за администратора на помощта с оглед последващото правилно изпълнение на решението на ЕК. Не би следвало да съществува съмнение относно това, че чл. 38, ал. 9 и ал. 10 ЗДП, както и нормите на ЗНО, регламентиращи изисквания към независимите оценители, които целят да гарантират принципа на независимост, следва да бъдат спазени при постановяването евентуално на нов АУПДВ, а относно критериите за определяне размера на получената държавна помощ административният орган следва да съобрази и посоченото по-горе Решение на СЕС от 19 октомври 2023 г. по дело С-325/22. По тези съображения решението на Административен съд Пловдив, предмет на настоящия касационен контрол, следва да бъде оставено в сила.