Решение № 8494 от 31.8.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Първа инвестиционна банка АД, чрез процесуален представител юрк. Х. Пенев, срещу Решение 5582 от 03.10.2022 г., постановено по адм. д. 5529/2021 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявеният от Първа инвестиционна банка АД против Национална агенция за приходите иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за обезщетение за имуществени вреди в размер на 184 694,44 лева, ведно със законна лихва върху посочената сума, от деня на завеждането на исковата молба - 08.06.2021 г., до окончателното й изплащане, като неоснователен. С решението Първа инвестиционна банка АД е осъдена да заплати на Национална агенция за приходите разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 376,94 лева. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е неправилно, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че се твърдят настъпили вреди от постановен административен акт. Излага съображения, че в изпълнение на дадени от съда указания е посочено, че претърпените от банката вреди произтичат от увреждащо действие от страна на публичния изпълнител, изразяващо се в издаване на разрешението за неотложни плащания от 05.06.2020 г., като е заявено, че административният акт е издаден в нарушение на законовите предпоставки и по конкретно на разпоредбата на чл. 229, ал. 3 от ДОПК, която предвижда наличието на три кумулативни предпоставки за издаване на разрешение на неотложни плащания, а в случая не е налице втората предпоставка. Освен действието по издаване на разрешението за неотложни плащания, е посочено, че е налице и увреждащо бездействие от страна на публичния изпълнител, изразяващо се в неприсъединяване на банката, като кредитор в производството по изпълнителното дело, въпреки изричното задължение за това. Сочи, че е твърдяно и бездействие от страна на публичния изпълнител да извърши действия по събиране на наличните средства по банковите сметки на длъжника Евробет, които да бъдат разпределени по реда на ДОПК между присъединените в производството кредитори. Счита, че съдът погрешно е приел, че не са налице както отменено разрешение за неотложни плащания / ПИБ, като заложен кредитор, не е имала възможност да обжалва този административен акт/, така и вторият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - наличие на вреда за ПИБ АД. Оспорва изцяло присъдените в полза на НАП разноски. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на решение, с което да бъде уважена в пълен размер исковата претенция. Претендира и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Национална агенция за приходите, чрез пълномощник юрк. Пенчева, оспорва касационната жалба, като неоснователна и недоказана, като излага съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССГ се е развило по предявен от Първа инвестиционна банка АД срещу НАП иск за сумата от 184 694,44 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи, вследствие незаконосъобразно действие на главен публичен изпълнител Н. Николов, изразяващо се в издаване на Разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания, с изх. С202225-031-0001555/05.06.2020 г., на публичния длъжник Евробет ООД, незаконосъобразно бездействие от страна на публичния изпълнител, във връзка с присъединяване на Първа инвестиционна банка АД, като кредитор в производството по изпълнителното дело и незаконосъобразно бездействие на публичния изпълнител по изпълнително дело 200848330/2020 г., изразяващо се в непредприемането на действия по събиране на наличните средства по банкови сметки на длъжника Евробет ООД, които да бъдат разпределени по реда на ДОПК между присъединените по делото кредитори, ведно със законната лихва върху претендираната сума, от деня на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане. По делото няма спор относно установената пред административния съд фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е установил, че за обезпечаване на банков кредит в размер на 6 000 000 лв., на 18.05.2012г. Евробет ООД е сключило с ТБ ПИБ АД договор за залог на търговско предприятие (като права, задължения и фактически отношения - т.3 от договора). Особеният залог е вписан в ЦРОЗ под номер 2012052901018 от дата 29.05.2012г., а по партидата на дружеството в Търговския регистър е регистриран под номер 20120522153103 от 22.05.2012г. В анекс 1 от 14.03.2013г. към договора за банков кредит и сключения към него анекс 1 от 09.09.2013г. към договора за особен залог (вписан в ЦРОЗ на 06.11.2013г.), отново е посочено, че вземанията на банката се обезпечават със: 1.) залог по реда на 303 върху търговско предприятие на Евробет ООД като съвкупност от права, задължения и фактически отношения и 2.) залог по реда на 303 върху машини, съоръжения и оборудване, собственост на дружеството. Договорът за залог е изменен и допълнен и с втори анекс от 04.12.2018г., вписан в ЦРОЗ на 22.12.2018г. Съгласно договора и на основание чл.25 от същия, между страните е уговорено, че действието на учредения залог се разпростира, както върху движимите вещи, посочени в приложението към договора (офис обзавеждане, оборудване и 2 бр. МПС), така и върху новопридобити такива, изброени в приложение към анекса. Съдът е установил, че на 06.02.2020г., на основание издадена Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ на Евробет ООД и по мотивирано искане от ревизиращия екип, с Постановление с изх. С202225-023-0000407/06.02.2020г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки, е наложен запор на вземания по банкови сметки на дружеството в ТБ Банка ДСК ЕАД, ПИБ АД и Юробанк България АД, вписано в ЦРОЗ под 2020020701740. Действието на предварителните обезпечителни мерки е продължено, до приключване на ревизионното производство, съгласно определение 3806/27.05.2020 г. по адм. дело 4046/2020 г. по описа на АССГ, 71 състав. Постановлението за налагане на ПОМ е потвърдено и с решение 5194/07.10.2020 г. по адм.дело 2664/2020 г. по описа на АССГ. На 21.02.2020г. е образувано изпълнително дело 200848330/2020г. срещу длъжника Евробет ООД за установени и изискуеми публични задължения и с Постановление за налагане на обезпечителни мерки е изх. С202225-022-0010131/21.02.2020 г. е наложен запор на вземания от банковите сметки на дружеството, находящи се в посочените три банки. Запорните съобщения са връчени в банките на 21.02.2020 г., а вписването в ЦРОЗ е под 2020022400822 от 24.02.2020 г. Постановлението е потвърдено окончателно с Решение 581 от 03.02.2021 г. по адм. дело 3371/2020 г. по описа на АССГ. Съдът е констатирал, че предвид наличието на учреден залог в полза на ТБ ПИБ АД върху цялото търговското предприятие на Евробет ООД за обезпечаване на банков кредит в размер на 6 млн.лв. от 2012 г. и краен срок на погасяване 2023 г., публичният изпълнител е изпратил искане по реда на чл.212 от ДОПК до банка ПИБ АД. В получения от банката на 24.04.2020 г. отговор е посочено, че към 02.04.2020 г. не е стартирала процедура по принудително изпълнение по реда на Закона за особените залози /ЗОЗ/. На 04.05.2020 г. в деловодството на дирекция СДО е депозирано искане от длъжника Евробет ООД с вх. 2553-03-360/04.04.2020 г. за издаване на разрешение за неотложни плащания /РНПл/, като в искането е посочено, че дружеството желае да погаси единствено публичните си задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Въз основа на подаденото искане е издадено Разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания, /РНПл/ на основание чл.229, ал.1 от ДОПК с изх. С202225-031-0001257/07.05.2020 г. до ТБ ПИБ АД, с краен срок на изпълнение 20.05.2020 г. На 14.05.2020 г. е подадено от дружеството искане за изменение на РНПл, в което е посочено, че дружеството не е успяло да преведе суми за погасяване на публичните си задължения, тъй като единият от двамата управители се намирал извън територията на Р. България, а неговият подпис е задължителен при изготвяне на платежните нареждания. Издадено е разпореждане изх. С202225-033-0000042/15.05.2020 г. за изменение на издаденото РНПл, като срокът на изпълнение е удължен до 30.05.2020 г. Срокът на издаденото РНПл не е спазен и на 03.06.2020 г. Евробет ООД е депозирало ново искане с вх. 2553-03-487/03.06.2020 г. за издаване на разрешение за неотложни плащания. Въз основа на подаденото искане е издадено процесното Разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания, на основание чл.229, ал.1 от ДОПК, с изх. 0202225-031-0001555/05.06.2020 г. По повод издаденото разпореждане, на 08.06.2020 г. дружеството е превело по сметка на НАП сума в общ размер на 184 694,44 лв. за погасяване на посочените публични задължения. Установено е и че от 15.05.2020 г. заложният кредитор по ЗОЗ - ТБ ПИБ АД е пристъпил към изпълнение към отделни елементи от цялото търговско предприятие, а именно авоари по банковите сметки на дружеството, находящи се в посочените по-горе три банки, както и движими вещи (2 бр. МПС-та, офис оборудване и обзавеждане). Съгласно изпратено до НАП уведомление от 04.08.2020 г., ТБ ПИБ АД е вписала второ по ред пристъпване към изпълнение към същите активи, част от търговското предприятие, вписано в ЦРОЗ под номер 2020080501530. На 22.10.2020 г. в ЦУ на НАП са постъпили две писма от ТБ ПИБ АД, като с едното се уведомява публичния изпълнител, че банката е пристъпила към трето поред изпълнение за цялото изискуемо вземане -остатък по банковия кредит, което към 07.09.2020 г. е в размер на 1 636 993,56 лв. спрямо същите активи (авоари по банкови сметки и движими вещи). В отговор на подадените писма до банката е изготвено писмо с изх. С202225-178-0027865/29.10.2020 г., с което последната е уведомена, че сумите не са събрани чрез принудителни действия и следователно не подлежат на възстановяване. В допълнение е посочено, че платежните нареждания, с които сумите са наредени по сметките на НАП, са доброволно изготвени и разписани надлежно от законните представители на дружеството и са изпълнени от банката, въпреки вписаното от самата нея частично пристъпване към изпълнение по ЗОЗ. Съдът е констатирал и че по молба на кредитора Еврофутбол ООД е образувано т.д. 908/2020 г. по описа на СГС, като с решение 260615 от 23.12.2020 г. Евробет ООД е обявено в несъстоятелност, определена е начална дата на неплатежоспособността и същевременно производството е спряно за срок от една година, на основание чл.632, ал.1 от ТЗ. Решението е вписано в ТР под номер 20201230145027 от 30.12.2020 г. При тези фактически установявания, АССГ е счел иска за допустим, а по същество за неоснователен. Приел е, че не са налице всички предпоставки за реализиране на отговорността по ЗОДОВ, а именно - наличие на отменен като незаконосъобразен административен акт. След анализ на разпоредбите на чл. 266 чл. 269 ДОПК Съдът е обосновал извода, че ищецът не се е възползвал от предоставената законова възможност за защита и не е провел успешно производство за отмяна на процесното разпореждане за извършване на неотложни плащания. Отделно е посочил и че не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че действията на публичния изпълнител са били надлежно оспорени и са обявени по реда на ДОПК за незаконосъобразни. По изложените съображения съдът постановил оспореното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е определил правното основание на предявеният иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, по силата на който, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността в нейните съставни елементи, така както са посочени в чл.1 ЗОДОВ, не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да установи, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализирането й незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. В случая първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи като правилно е приел, че не се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото се претендират вреди от незаконосъобразно действие на публичен изпълнител, изразяващо се в издаване на Разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания, с изх. С202225-031-0001555/05.06.2020 г. и незаконосъобразни бездействия на публичния изпълнител, изразяващи се в неприсъединяването на Първа инвестиционна банка АД, като кредитор в производството по изпълнителното дело и в непредприемане на действия по събиране на наличните средства по банкови сметки на длъжника Евробет ООД, които да бъдат разпределени по реда на ДОПК между присъединените по делото кредитори. Следва да се посочи, че действията на публичният изпълнител при и по повод изпълнение на неговите задължения са правни действия, като за всяко едно от тях се съставя акт или протокол и е предвиден законов способ за защита. Ето защо не действието на публичен изпълнител, изразяващо се в издаване на Разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания се явява основание за претендиране на вредите, а издаденият от публичния изпълнител акт - Разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания, както правилно е посочил и първоинстанционния съд. Посочените пък като незаконосъобразни бездействия на публичния изпълнител не са фактически, а с правен характер, т.е. касае се за неиздаване на правни актове, а не за фактически бездействия на длъжностни лица, каквито се твърдят в исковата молба. Разпореждането за временно разрешение за неотложни плащания не е обжалвано и е влязло в законна сила, поради което възможността за оспорването му е преклудирана, а инцидентния контрол за законосъобразността му в настоящото производство е недопустим. Неоснователен в тази връзка е доводът на касационния жалбоподател, че не е имал възможност да обжалва издаденото разрешение за неотложни плащания и че вследствие на незаконосъобразно бездействие на публичния изпълнител не е присъединен в изпълнителното производство. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ, заложният кредитор е присъединен взискател по право в изпълнителните производства по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и ДОПК. Считано от 30.12.2016 г. е изменена нормата на чл. 194 ДОПК, но с новата редакция не е променено правното положение на заложния кредитор, в това число и на кредитора, в чиято полза е учреден особен залог спрямо производството пред публичния изпълнител. Нормата на чл. 217, ал. 3 от ДОПК сочи, че присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има и първоначалният взискател. Този кредитор се смята за присъединен по право взискател, който при наличие на законовите предпоставки за това следва да бъде присъединен от публичния изпълнител към изпълнителното производство, дори и без изричното волеизявление на обезпечения. По аргумент от чл. 268, ал.1 ДОПК, именно в качеството си на взискател, който има същите права като първоначалния, Първа инвестиционна банка АД е била активно процесуално легитимирана да обжалва разрешението за неотложни плащания, още повече че същата своевременно е била уведомена и за наложената от НАП обезпечителна мярка. В производството по обжалване на разрешението за неотложни плащания е следвало да се извърши и преценката дали ТБ ПИБ АД, като заложен кредитор, има право да обжалва този административен акт, като е налице и съдебна практика на ВАС в подкрепа на тази преценка. Спорен по делото е и въпроса дали с издаването на Разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания, публичният изпълнител е предприел действия по изпълнение върху имущество, предмет на особен залог по ЗОЗ. Предвид естеството и целта на производството по чл.229 ат ДОПК, инициирано по искане на длъжника и неиздаване на разпореждане за изпълнение на наложените обезпечителни мерки, не може да се наложи извода, че доброволно изплатените от ПИБ АД суми са принудително събрани от публичния изпълнител, в нарушение на чл.194, ал.3 от ДОПК. Нещо повече, ТБ ПИБ АД като заложен кредитор, пристъпил към изпълнение на заложеното имущество, не се е възползвал от правомощията си, разписани в чл.32, ал.2 и ал.3 от ЗОЗ и доброволно е изплатил, разписаните от законните представители на дружеството, платежни нареждания, с които сумите са наредени по сметките на НАП. След като публичния изпълнител не е пристъпил към изпълнение, не може да се твърди и че същият не е предприел действия, т.е. че е бездействал, по събиране на наличните средства по банкови сметки на длъжника Евробет ООД, които да бъдат разпределени по реда на ДОПК между присъединените по делото кредитори Предвид изложеното настоящият състав се солидаризира с изводите на АССГ, че при липса на отменен незаконосъобразен административен акт и незаконосъобразни бездействия от страна на НАП, предявеният иск се явява неоснователен. Неоснователно е и оплакването на касатора за допуснато от решаващия съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, недопускайки поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза. Това искане не е поддържано от ищеца, видно от протокола от проведеното на 23.02.2022 г. открито съдебно заседание. Не се установява и необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е извършил правилна преценка относно приложението на закона, като несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. Предвид изложеното, първоинстанционният съд, като е отхвърлил иска за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу НАП, е постановил решението си в съответствие с приложимия закон. Решението на съда, в частта на присъдените разноски в полза на ответника, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява неправилно. В производството по ЗОДОВ ищецът дължи на ответника заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт /чл.10, ал.4 ЗОДОВ/, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. За определяне на конкретния размер на дължимото се юрисконсултско възнаграждение чл.37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая относимата разпоредба на чл.24 от същата. Позовавайки се на Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, първоинстанционният съд неправилно е определил размера на дължимото се юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде редуцирано до сумата от 200 лева, като в останалата част до присъдения размер от 4 376,94 лв., решението като неправилно следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора разноски на страните за касационната инстанция не се следват. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение