Решение № 323 от 29.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2850/2015 г.

Решение № 323 от 29.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2850/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. Ч. Я. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Ч. против въззивно решение № 27 от 3.02.2015 г. по в. гр. д. № 382 по описа за 2014 г. на Апелативен съд В. Т., с което e потвърдено решение № 387 от 11.07.14 г. по гр. д. № 1273/2013 г. на Русенски окръжен съд, като е присъдено обезщетение в размер на 3 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.01.2012 г. за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което образуваното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от него, за провеждане на производство в неразумни срокове и извършване на процесуални действия в точно определени важни за неговата трудова и обществена реализация моменти, като в останалата част до 43 000 лв. иска е отхвърлен като неоснователен. Искането на касатора е за отмяна на постановения акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на иска в пълен размер. Претендира и всички направени по делото разноски съобразно представен списък. В съдебно заседание страните не се явяват лично и не се представляват. Процесуалният представител на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и желае въззивния акт да бъде потвърден. Намира, че при определяне на дължимото обезщетение съдът е съобразил всички релевантни обстоятелства, включително и разумния срок на воденото производство, липсата на претърпени вреди над обичайния размер, ниския размер на упражнената наказателна репресия и липсата на доказателства за причинна връзка между воденото производство и неуспешното участие на обвиненото лице в проведените местни избори, както и липсата на доказателства неговия обществен имидж да е пострадал значително. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационното обжалване е допуснато с определение № 874 от 23.09.2015 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса за значението, което има тежестта на повдигнатите обвинения при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, за който е прието, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 153 от 10.05.2012 г. по гр. д. № 489/11 г. на IV г. о. и № 199 от 2.07.10 г. по гр. д. № 5279/08 г. на I г. о. В случая фактите са следните: Р. Ч. Я. е бил привлечен като обвиняем с постановление от 12.04.2011 г. на Окръжна прокуратура Р. по обвинение за извършено деяние по чл. 212, ал. 5 вр. ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК /документа измама/, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години. /Преди това - до посочената дата през 2011 г. наказателното производство, считано от 18.04.2008 г. е водено срещу неизвестен извършител, а ищецът е призоваван за разпит по него в качеството на свидетел/. С постановление от 18.11.2011 г. то частично е прекратено /поради недоказаност/ и деянието е преквалифицирано от "особено тежко престъпление" по чл. 212, ал. 5 от НК в такова по чл. 212, ал. 4 изр. 1 вр. ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание от три до петнадесет години и е изпратено на Районна прокуратура Р. Последната е прекратила изцяло наказателното производство като недоказано с постановление от 27.12.2011 г. Следователно в случая - в продължение на седем месеца /от 18.04.2008 г. до от 18.11.2011 г./ Прокуратурата е поддържа обвинение за тежко умишлено престъпление, за което предвиденото наказание е лишаване от свобода от 10 до 20 години, по което - пред вид тежестта му е работила Окръжна прокуратура и един месец касаторът е бил с обвинение, в компетентността на Районна прокуратура, която е прекратила производството. Процесното обвинение е повдигнато срещу ищеца три години след като същия е признат за невинен за друго деяние, извършено през периода 15.11.2002 г. - 28.02.2003 г., в качеството на длъжностно лице - областен управител на област Р., видно от приложена Присъда № 25 от 12.03.08 г. по н. о. х. д. № 14/2008 г. на Окръжен съд Русе, в сила от 1.12.2008 г. Не се спори, че ищецът освен длъжността областен управител, е заемал и тази на директор РУ "СО" в [населено място], т. е. е разпознаваема личност в града, ползваща се с обществена публичност. Не се спори и че е участвал в изборите за кмет, проведени на 23.10.2011 г., предизборната кампания за които съвпада с периода /12.04.2011 г. - 27.12.2011 г./, в който му е повдигнато обвинение. Установено е, че образуваното наказателно производство е станало причина за провеждане на производство за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на неговите лично и ловно оръжия, приключило с решение на 26.10.2011 г., по силата на което ищецът ги е предал на компетентните органи на 1.11.2011 г. Местните вестници "Бряг" и "Утро" са излизали с подробни публикации и са информирали обществеността относно образуваното наказателно производство срещу ищеца, като неколкократно /включително и на първите си страници/ са излагали данни относно предмета на обвинението. Със заключение на приета по делото медицинска експертиза е установено, че ищецът страда от различни кардиологични заболявания /хипертриглицеридемия, рецидивиращо пароксизмално предсърдно мъждене, артериална хипертония, остра левостранна сърдечна недостатъчност, стенокардия/, на които "стресовите ситуации и психичното напрежение" "не влияят благотворно". Установено е, че през юни 2011 г. ищецът е бил с "остра левостранна сърдечна недостатъчност", във връзка с която се е наложила хоспитализация. Вещото лице е категорично, че "стресът през 2011 г. допълнително е подпомогнал тези изяви". Връзката между воденото производство и обострянето на съществуващите заболявания се установява и от свидетелката П., лекуващ лекар на ищеца, която разпитана в съдебно заседание установява, че се е случвало след като е бил викан във връзка с воденото наказателното производство да посещава кабинета й заради влошено здравословно състояние. Освен това при него тя е наблюдавала "добре изразена депресивна компонента, едно обезверяване, сърцебиене, безсъние, отслабване на тегло". Според свидетеля П., който е бил колега на ищеца в РУ "СО", целият колектив е знаел, че му е повдигнато обвинение. Установява, че воденото производство се е отразило негативно на ищеца, който е бил изтормозен, притеснен и това е давало отражение на работата му, тъй като не е бил достатъчно концентриран, не е могъл както обикновено веднага да взема решения, разсеяността му е давал отражение на работния му процес. Свидетелят установява и че през този период ищецът е бил лишен от достъп до класифицирана информация. Отделно воденото производство се е отразило и на участието му в предизборната борба. Бил е притеснен за крайния резултат, не е могъл да изяви пълноценно способностите си, знаел е, че в тази ситуация, хората не биха могли да му гласуват нужното доверие. При тези факти, въззивният съд е приел иска за основателен до размер на 3 500 лв., за който е преценил, че е достатъчен да обезщети причинените неимуществени вреди в резултат на: 1. негативни преживявания от накърняване на обществения му имидж на известна личност, заемала длъжностите областен управител и директор РУ "СО" и отраженията заради публикациите в пресата, 2. в резултат на повдигането и поддържането на обвинение за тежко умишлено престъпление, 3. влошаване на здравословното състояние и 4. лишаване от възможност да притежава и ползва лично и ловно оръжие, /с което е лишен от възможност да упражнява своето хоби и начин за отмора/. Съдът е отчел и сравнително кратката продължителност на производството /малко повече от осем месеца/ и наложената мярка за неотклонение "подписка". Преценил е, че не е доказана причинна връзка, поради което не е отчел вреди от неспечелване на конкурс за длъжността директор РУ "СО". По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: При преценка на размера на следващото се обезщетение съдът е длъжен да съобрази всички релевантни обстоятелства, едно от които е тежестта на повдигнатото обвинение. Съгласно решения № 153 от 10.05.2012 г. по гр. д. № 489/11 г. на IV г. о. и № 199 от 2.07.10 г. по гр. д. № 5279/08 г. на I г. о., промяната в квалификацията на деянието в хода на производството /преминаване от по-тежка в по-лека и обратно/ е относимо обстоятелство, което следва да се отчита, като подлежат на обезщетяване всички вреди, които са претърпени в резултат на всяко едно от повдигнатите обвинения /преди и след промяната/. Обезщетението се определя глобално, по справедливост. В този смисъл е и т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Имайки пред вид така дадения отговор на въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен в частта досежно размера, в който е определено дължимото обезщетение, като не споделя извода му, че сумата от 3 500 лв. е достатъчна да овъзмезди конкретно причинените вреди. Съображенията: Определящи в случая са две обстоятелства, на които въззивният съд не е акцентирал достатъчно - първото, че преимуществено пострадалият е бил обвиняем за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 10 до 20 години /седем месеца от общо осемте, през които срещу него е водено наказателно производство/, при това обвинението е повдигнато три години, след като вече е водено друго наказателно производство срещу него, по което той е бил оправдан с влязла в сила присъда и факта, че тъй като се касае до публична личност, при популяризиране от страна на медиите на повдигнатите обвинения, именно тяхната тежест е засегнала и накърнила обществения му имидж. За интензитета на претърпените вреди от негативни психически и емоционални изживявания, накърнена чест, достойнство, нарушена репутация на личност, заемаща отговорни постове в държавната администрация, за която безупречните морални качества и необходимостта да се ползва с доверие са определящи, при конкретно воденото наказателно производство от съществено значение е факта, че по същото дело - преди повдигане на обвинението той е бил разпитван в качеството на свидетел и второ, че за него това обвинение се явява повторно, след като вече веднъж вече е бил поставен в сходна ситуация на несигурност по отношение на съдбата си. При определяне на обезщетението следва да се вземе пред вид и че воденото наказателно производство е дало отражение върху възможността на ищеца да упражнява своята професия /в какъвто смисъл са показанията на свидетеля П./, както и че неизбежно е засегнало желанието му да участва в местната власт, тъй като той е бил обвиняем в периода на предизборната си кампания. При отчитане на съобразените от въззивния акт /които бяха изложени по-горе/ и на допълнително посочените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на обезщетение възлиза на 7 000 лв., ведно със законната лихва, до която част въззивния акт следва да бъде отменен като неправилен. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение