Решение № 15688 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6162/2010 г.

Решение № 15688 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6162/2010 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Красимира Цвяткова Проданова против решение № 16 от 9.03.2010 г. по адм. дело № 70/2010 г. на Русенския административен съд. С него е отхвърлено, като неоснователно оспорването й на мълчалив отказ на Началника на общинската служба по земеделие - град Две могили да издаде препис-извлечения от партидните книги на ТКЗС - с. Пепелина по партидите на Къни Иванов Кряков и Куни Кънев Иванов. Със същото решение е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима жалбата й срещу мълчалив отказ на същия административен орган да издаде удостоверения за наличието или липсата на партидите на двете лица и производството по делото в тази му част е прекратено. Релевира доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за противоречие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че издаденото след подаване на жалбата писмо от административния орган води до отпадане на правния интерес от оспорване на мълчалив отказ. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна с изключение на претенцията за присъждане на разноски. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от Красимира Цвяткова Проданова, подадена направо пред съда с вх. № 284 от 22.01.2009 г. против мълчалив отказ на началника на Общинска служба по земеделие - град Две могили на искането й от 5.01.2009 г. То касае издаване на препис-извлечение от партидните книги на ТКЗС - с. Пепелина за партидите на Къни Иванов Кряков и Куни Кънев Иванов за внесените от тях земеделски земи, както и издаване на удостоверение за наличието или липсата на партиди на тяхно име в същите партидни книги. Обосновала е правния си интерес с обстоятелството, че е налице решение на органа по поземлена собственост за възстановяване право на собственост върху два имота и с публично завещание, които са приложени към жалбата. Като доказателство за съществуването на партидни книги е приложила писмо изх. № ПО-06-1 от 21.01.2009 г., адресирано до неучастващо в производството лице, в което е отразено съществуването на книги за влизане в ТКЗС. В процедурата по комплектоване на административната преписка, административният орган е издал писмо № РД-02-1 от 28.01.2010 г. до жалбоподателката. В него е отразил на първо място липсата на информация относно преписи от партидните книги на имената на Къни Иванов Кряков и Куни Кънев Иванов. Изпратил й е незаверени копия от три удостоверения: № 332/1992 г.; № 324 от 1996 г. и № 9 от кметството на с. Тръстеник. Същите касаят възстановени имоти на наследниците на Къни Иванов Кряков. Първото удостоверява записан на тяхно име имот от 4500 кв. м., изключен от регулацията на основание 216 ПМС/1961 г. Второто касае имот от 1960 кв. м., изключен от регулация на основание същото ПМС и попадащ в терена на Рибарника. Третото е за справка по емлячния регистър, регистъра по комасацията и кадастралния план на землището на с. Тръстеник. Няма данни писмото с приложените към него три удостоверения да са връчени на жалбоподателката. При тези данни по делото, съдът е приел, че страната не е доказала съществуването на партидни книги, от които да може да се издадат преписите извлечения от партидите на двамата наследодатели на жалбоподателката. На тази база е приел за законосъобразен отказа да й се издадат такива и е отхвърлил оспорването, като неоснователно. По отношение претенцията да се издаде удостоверение за наличието или липсата на партиди на имената на Къни Иванов Кряков и Куни Кънев Иванов е счел, че е издадено такова, като се е позовал на писмото от 28.01.2010 г. Това му е дало основание да приеме липса на правен интерес от оспорване на мълчалив отказ по така направеното искане и да остави без разглеждане жалбата в тази й част, като прекрати образуваното въз основа на нея съдебно производство. Така постановеното решение е правилно с изключение на становището на съда относно искането за присъждане на направените разноски. Първата част от възраженията в касационната жалба са за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В тази връзка се възразява, че преписът от жалбата бил изпратен на ответната страна от председателя на съда преди определяне на съдия-докладчик по делото. Възражението е неоснователно. Безспорни са данните по делото, че жалбоподателката в нарушение на правилото на чл. 152, ал. 1 от АПК е подала жалбата направо пред съда, а не чрез административния орган. Това е наложило извършване на съответните действия от страна на председателя на съда във връзка с комплектоване на преписката и връчване на препис от жалбата на ответната страна. Следващият довод за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила е по отношение електронното разпределение на делото. Видно е, че то е проведено с изключване на съдията Агуш с отбелязване, че е в отпуск по болест. Касаторката твърди, че по същото време в интернет страницата на съда са обявени решения с участието на същия съдия. Съдът намира и това възражение за неоснователно, тъй като обявяването на решенията е извършено наистина на 10.02.2010 г. - датата на електронното разпределение на делата, но самото разглеждане на делата, което е в присъствието на съдия Агуш е направено две седмици по-рано - а именно на 27.01.2010 г. Неоснователно е и последното възражение за нарушаване на съдопроизводствените правила, изразяващо се в образуване на делото двадесет дни след постъпване на жалбата в съда. За да се образува делото е следвало да се извърши комплектоването на административната преписка, която е постъпила в съда на 10.02.2010 г. с вх. № 493. На същата дата е поставено и разпореждането за образуване, издадено от председателя на съда. По този начин е налице стриктно изпълнение на правилата на чл. 157 от АПК. Втората група доводи касаят допуснати от съда нарушения на материалния закон и също са неоснователни. Макар и след подаване на жалбата, административният орган с писмото си от 28.01.2010 г. е отказал да издаде преписи от партидните книги с аргумента, че такава информация липсва. В тази връзка съдът правилно е приложил правилата за разпределение на доказателствената тежест и е приел, че след като жалбоподателката не установява съществуване на партидни книги, отказът е законосъобразен. Наред с това съдът обосновано е преценил липсата на правен интерес за нея от издаване на удостоверение, тъй като тези обстоятелства са удостоверени с посоченото писмо. Същото е издадено от началника на общинската служба в качеството му на административен орган. Поради това са необосновани доводите в касационната жалба, че то имало само уведомителен характер. По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да се остави в сила. В същото време обаче следва на жалбоподателката да се присъдят направените по делото разноски и то пред двете съдебни инстанции. На първо място такива й се дължат за първоинстанционното производство. Към момента на подаване на жалбата, по отношение на искането й е бил налице мълчалив отказ. Административният акт е издаден едва след този момент. След като ответната страна е станала причина за завеждане на делото, то съгласно правилото на чл. 78, ал. 2 от ГПК, приложимо на основание препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, жалбоподателката има право на заплатените такси и разноски, които възлизат на 10 лева - платена държавна такса и 300 лева - адвокатско възнаграждение. Наред с това, съдът е мотивирал отказ да ги присъди, поради което е подадена и касационна жалба. Ето защо следва да се присъдят и направените разноски в касационното производство - 5 лева за държавна такса и 100 лева за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение