Решение № 457 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10699/2012 г.

Решение № 457 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10699/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 1503 от 20.06.2012 г., постановено по административно дело № 1553/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив е: 1) отменена като незаконосъобразна заповед № РД-09-190/25.06.2010 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Пловдив, с която е прекратен без предизвестие индивидуален договор № 161331/29.01.2010 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен между НЗОК/РЗОК - Пловдив и УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД (изпълнител по договора), в частта по изпълнение на КП (клинична пътека) № 28 "Високоспециализирани интервенционални процедури при заболявания на гастро-интестиналния тракт"; 2) осъдена Районна здравноосигурителна каса - Пловдив да заплати на УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД сторените разноски по делото в размер на 350 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса - Пловдив, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Янакиева, с искания за отмяна на съдебното решение, потвърждаване на отменената с него заповед на директора на РЗОК - Пловдив и присъждане на всички направени разходи и юрисконсултско възнаграждение. Развитите от касатора съображения са относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касация УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД гр. Пловдив, действащ чрез пълномощника адв. Бизова, писмено оспорва като неоснователна касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението да се потвърди като правилно. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в размер на 320 лв. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Пловдив, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за основателна. Атакуваният с нея съдебен акт страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. За да прекрати индивидуалният договор с лечебното заведение за оказване на болнична помощ в частта му по изпълнение на клинична пътека № 28 с оспорената пред първоинстанционния съд заповед, директорът на РЗОК - Пловдив е приел, че по три конкретно посочени истории на заболявания е отчетена дейност (терапевтичните процедури "ендоскопско лигиране на хемороиди" и "ендоскопска полипектомия"), която не е извършена реално по визираната клинична пътека от гастроентеролога д-р А. Петров, изпълнител по КП № 28, а хирургът д-р П. Петров (невключен като изпълнител по КП № 28 в приложение 1, неразделна част от процесния индивидуален договор за оказване на болнична помощ) е осъществил оперативни интервенции за лечение на хемороиди чрез достъп по дилатация, които е следвало да бъдат извършени в хирургично отделение и отчетени по КП № 166 "Хирургични интервенции на ануса и перианалното пространство". Издаването на заповедта е предшествано от извършена по силата на заповед от 12.04.2012 г. на директора на РЗОК - Пловдив медицинска проверка на дейността на лечебното заведение по изпълнение на клиничните пътеки, резултатите от която са обективирани от проверяващите служители на РЗОК - Пловдив в съставения констативен протокол от 16.04.2010 г. При проверката е установено, че по три истории на заболявания (№ № 353, 2491 и 2499, всички от 2010 г.) е отчетена основна терапевтична ендоскопска дейност по КП № 28, която не е извършена от гастроентеролога, изпълнител по клиничната пътека, а е извършена оперативна процедура от хирург, който не е изпълнител по тази клинична пътека. Посочено е, че описаното реализира хипотезите на чл. 88, ал. 2, т. 1 от НРД (Национален рамков договор) - 2010 г. и чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО (Закон за здравното осигуряване). Последвало е издаването на оспорената пред първоинстанционния съд заповед, с която при установеното наличие на наличие на хипотезата на чл. 59, ал. 11, т. 1 от Закона за здравното осигуряване и чл. 88, ал. 2, т. 1 от НРД - 2010 г. (наличието на тази хипотеза обуславя правомощието на директора на РЗОК да прекрати без предизвестие договор с изпълнител на медицинска помощ в частта за съответната клинична пътека) същия е прекратен без предизвестие в частта по изпълнение на КП № 28. В хода на съдебното производство пред Административен съд - Пловдив (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, и въз основа на тях и на компетентно изготвеното заключение по назначената съдебна експертиза (кредитирано от съда и неоспорено от страните) е потвърдена истинността на констатациите в констативния протокол от 16.04.2010 г. (обективирал резултатите от извършената проверка от лекари-контрольори по изпълнението на клиничните пътеки, включени в индивидуалния договор), въз основа на които е била издадена процесната заповед. На тази база решаващият съдебен състав правилно е приел за истинни фактическите констатации в оспорения пред него акт, в каквото насока е и вярната в това отношение преценка на съда в мотивите на проверяваното решение. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, при което обосновано е приел, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма, при липса на нарушения на процесуалните правила, но е извел неправилен извод, че в случая не се касае за неизвършени медицински дейности, а за неточно документално отразяване на реално извършени оперативни дейности, и съответно издадената заповед е материално незаконосъобразна. Този извод на решаващия съдебен състав е необоснован и в противоречие с материалния закон, като има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК решение. Налице е грешка, допусната от съда при формирането на неговите правни изводи, изразяваща се в несъобразяване с приложимите разпоредби на материалния закон и погрешно анализиране на доказателствата по делото. Цитираното от него решение на ВАС е взето при коренно различна от процесната фактическа обстановка, поради което позоваването на неговите мотиви е неуместно. Първоинстанционният съд е неглижирал нормативноустановените изисквания на клинична пътека № 28 за осъществяване на медицинска дейност касателно процесните терапевтични ендоскопски процедури, като необосновано е приел, че чрез извършените оперативни интервенции от лекар, който не е изпълнител по КП № 28, коректно е изпълнен диагностичният лечебен алгоритъм на клиничната пътека. Съгласно кредитираното с основание от съда заключение по назначената от него експертиза, за да бъде завършена клиничната пътека, е следвало да бъдат извършени предвидените по нея стандартни ендоскопски изследвания, а не оперативни намеси, защото терапевтичните процедури по КП № 28 са ендоскопски миниинвазивни, но не и оперативни. При безспорно установеното от фактическа страна неизвършване на нормативно изискуеми медицински дейности (неосъществени ендоскопски процедури) по КП № 28 на хоспитализирани пациенти с истории на заболявания № № 353, 2491 и 2499 от 2010 г., и отчитане на реално извършени оперативни интервенции по тази клинична пътека не може да се приеме тезата на Пловдивския административен съд за допусната документална неточност. В случая, противно на отразеното в мотивите на проверяваното решение, е било налице основанието по чл. 59, ал. 11, т. 1 отЗЗО и чл. 88, ал. 2, т. 1 от НРД -2010 г. (възпроизведено и в чл. 43, ал. 2, т. 1 от сключения между страните договор) за прекратяване на индивидуалния договор в частта за КП № 28 "Високоспециализирани интервенционални процедури при заболявания на гастро-интестиналния тракт". Не са изпълнени предвидени ендоскопски процедури по трите ИЗ по изискванията на КП № 28, като оперативните дейности, извършени от специалист-хирург, невключен в приложение 1 към индивидуалния договор, са отчетени в направлението за хоспитализация за осъществени терапевтични процедури по клиничната пътека. За да се счита завършена по смисъл и съдържание КП № 28 е необходимо да бъде извършено стандартно ендоскопско изследване от сертифициран специалист гастроентеролог или специалист детски хирург, посочен в приложение 1 към ИД, като изпълнител по тази КП. Алгоритъмът на КП № 28 и по трите истории на заболявания не е изпълнен и отразен коректно, а са налице отчетени, но неизпълнени ендоскопски процедури по клиничната пътека, с което са осъществени са предпоставките по чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО и чл. 88, ал. 2, т. 1 от НРД - 2010. За пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че е напълно ирелевантно досежно преценката за законосъобразността на процесната заповед дали за допуснатото нарушение е издадено наказателно постановление за санкциониране на извършителя му и дали е издадена писмена покана до лечебното заведение за възстановяване на неоснователно получени суми от бюджета на НЗОК. По изложените съображения съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно, и тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение трябва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба срещу заповедта на директора на РЗОК се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора следва да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции, в общ размер на 325 лв., от които юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. в полза на РЗОК - Пловдив за осъществената защита пред Административен съд - Пловдив и Върховния административен съд от юрисконсулт Янакиева (за всяка от инстанциите по 150 лв., съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), и 25 лв. заплатена държавна такса за касационното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,