Решение № 6152 от 22.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/-Пловдив срещу решение 70 от 14.01.2022г. по адм.дело 2380/2021г. на Административен съд-Пловдив, с което е отменено по жалба на И. Хайрула, [ЕГН], от [населено място], общ.Куклен, област Пловдив, решение 2153-15-284/16.08.2021 г. на Директор на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение подадената жалба срещу разпореждане [номер] по Пр. 2140-15--475 от 07.07.2021г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ-Пловдив за отказ да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, преписката е изпратена на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне по подаденото от И. Хайрула заявление с вх. Ц2113-15-1247 от 14.09.2021 г. по опис на ТП на НОИ - Пловдив, съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението относно тълкуването и прилагането на закона, и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат се твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че времето на наборната военна служба е общ осигурителен стаж за пенсиониране, но същият не е действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. По подробно изложени съображения в жалбата се иска отмяна на същото и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски-заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът- И. Хайрула, чрез пълномощника си адвокат Д. Исмаил изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд-Пловдив е отменил по жалба на И. Хайрула решение 2153-15-284/16.08.2021 г. на Директор на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение подадената жалба срещу разпореждане [номер] Пр. 2140-15--475 от 07.07.2021г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ-Пловдив за отказ да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, преписката е изпратена на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне по подаденото от И. Хайрула заявление с вх. Ц2113-15-1247 от 14.09.2021 г. по опис на ТП на НОИ - Пловдив, съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението относно тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този правен резултат, след като е обсъдил доказателствата по преписката и събраните по делото такива, съдът е приел, че времето на наборната военна служба за периода 13.09.1973г.-01.11.1975г. следва да се зачете за действителен осигурителен стаж. Решението е правилно. Спорният въпрос по делото е свързан с положената от Хайрула в периода 13.09.1973г.- 01.11.1975г. наборна военна служба, с обща продължителност 2г01м19дни. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е извел обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящия състав. Правилно е приел, че положената наборна военна служба следва да се признае за действителен осигурителен стаж. В нормата на чл. 9, ал. 7 КСО, в редакцията й изм. - ДВ, бр. 15 от 2013г., в сила от 01.01.2014г., изрично е записано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл е и нормата на чл. 44, ал. 1 НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба, като за този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. При наличие на изрична нормативна уредба на цитирания осигурителен стаж, то липсва правно основание за коментар дали той е действителен или не по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Периодът на наборна военна служба е 13.09.1973г.-01.11.1975г. и зачитането на осигурителния стаж е било регламентирано от чл. 81 от отменения ППЗП. След като стажът е положен при действието на цитирания текст, допълнителен аргумент за признаването му се черпи и от нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, изм. обн. ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 20.12.2005 г. Стигайки до аналогични правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборна военна служба не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно основание. В посочения смисъл е константната практика на Върховния административен съд, VІ отделениерешение 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. 6749/2018 г., VI о., с подробно цитирана съдебна практика, решение на ВАС 15446/11.12.2018 г. по адм. д. 6749/2018 г; решение на ВАС 6234/24.04.2019 г. по адм. д. 1300/2019 г., решение 6611 от 02.06.2021г. по адм.дело 4442/2021г. и др. Отделно, както е приел ВАС в решение 11681/03.10.2018г. по адм. дело 10591/2017 г., към военната служба е неприложимо разграничението за действителен и недействителен осигурителен стаж, а същата следва да бъде зачетена само като действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, т.12 от ДР на КСО във връзка с чл. 68, ал. 3 от КСО. По изложените съображения оспореното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Поради липса на касационни основания, същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за заплащане на разноски-възнаграждение за един адвокат в размер на 600,00 лева. Страната е представила доказателства за сторени такива, както и списък на разноските. Касационният жалбоподател е направил възражение за прекомерност на така претендираните разноски-заплатеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Същото е неоснователно. Представените писмени доказателства за заплатения хонорар от 600,00 лева е близко до минималния размер на адвокатското възнаграждение, установено в Наредба 1/2004г. за този вид дела. Същият съответства на действителната фактическата и правна сложност на делото. Ето защо касаторът ще следва да заплати изцяло направения от ответната страна разход в настоящото производство в размер на 600,00/шестстотин/лева, съгласно списъкът, приложен на основание чл.80 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,