Решение № 5200 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3362/2016 г.

Решение № 5200 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3362/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична община, против Решение № 290/14.01.2016 г., постановено по адм. дело № 12009/2014 г., по описа на Административен съд С. - град, с което по жалба на "ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ " ООД, е отменен като незаконосъобразен Ревизионен акт № МДТ - РД - 01 - 07 - 50/17.07.2014 г., издаден от Р. И. Б. на длъжност началник отдел и Е. А. Й. - ръководител на ревизията, на длъжност главен инспектор при дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, мълчаливо потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 ДОПК от Кмета на Столична община, относно определените задължения на дружеството за данък недвижими имоти район Витоша за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2013 г. в размер на 54 328.85 лв. и лихви - 15 788.14 лв.; такса битови отпадъци район Витоша за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2013 г. в размер на 199 930.03 лв. и лихви - 61 365.84 лв. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против оспорения Ревизионен акт бъде отхвърлена като неоснователна. Ответното дружество "ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ " ООД, чрез процесуалния си представител с писмен отговор и в съдебно заседания оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за настоящата инстанция по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. - град е отменил като незаконосъобразен Ревизионен акт № МДТ - РД - 01 - 07 - 50/17.07.2014 г., издаден от Р. И. Б. на длъжност началник отдел и Е. А. Й. - ръководител на ревизията, на длъжност главен инспектор при дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, мълчаливо потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 ДОПК от Кмета на Столична община, относно определените задължения на дружеството за данък недвижими имоти район Витоша за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2013 г. в размер на 54 328.85 лв. и лихви - 15 788.14 лв.; такса битови отпадъци район Витоша за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2013 г. в размер на 199 930.03 лв. и лихви - 61 365.84 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са налице предпоставките за облагане на процесните имоти с данък за недвижими имоти. Установено е от представените по делото доказателства и заключението на назначената съдебно - техническа експертиза, че процесният имот представлява "земеделска земя" с начин на трайно ползване "нива", имотът не е урегулиран и не попада в територия, обхваната от действащ ПУП. Изложени са съображения, че след 20.05.2011 г., за да е налице промяна на предназначението на имота за целите на данъчното облагане не е достатъчно наличието на влязъл в сила подробен устройствен план, а е необходимо да е приключила и процедурата по специалния закон за промяна на предназначението - в случая чл. 24 ЗОЗЗ. Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМДТ такса битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 (собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти). Процесните имоти не влизат в хипотезата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, с оглед на което те не са облагаеми имоти и за тях не следва да се дължи и ТБО. Решението е правилно. Правилни са изводите на съда относно материалната незаконосъобразност на определените задължения за ДНИ за 2009-2013 г. и такса битови отпадъци за периода 2009-2013 г. и лихви, предвид статута на процесния имот - земеделска земя по чл. 2 ЗСПЗЗ. В тази връзка са обсъдени всички относими писмени доказателства (КК, КР, скица и др.) и предвид липсата на проведена процедура по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ и обстоятелството, че процесния имот се намира в строителните граници на град С., но не попада в урегулирана територия, правилно е прието, че той не е застроен със сгради, не попада в прилежаща площ и не е зает от открити мини и кариери, следователно представлява земеделска земя. С оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ за процесния период не е следвало да се начислява данък върху недвижимите имоти. По отношение на определената такса битови отпадъци, правилно е прието, че след като имота е без променено предназначение, независимо от това дали е изготвен ПУП, същия не генерира отпадъци, поради което и дейностите по събиране на битови отпадъци, транспортирането им до депа, както и обезвреждане са неотносими към конкретния случай. По силата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозването се определят със заповед на кмета и се обявяват публично, т. е. доказателствената тежест е върху жалбоподателя, да установи обстоятелствата на които основава своето искане за заплащане на такса битови отпадъци. В случая не е доказано, че услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" е реално предоставяна и ползвана независимо, че имота се намира в урбанизирана територия. Предвид наличие на предпоставките на чл. 71 ЗМДТ, обосновано изключенията предвидени в нормата, са приети като основание да не се дължи такса битови отпадъци, тъй като реално имотът не се намира на територия облагаема с данък недвижими имоти и съгласно чл. 71 ЗМДТ, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, не са предоставени определените видове услуги. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд С. - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод и при липсата на възражение за прекомерност в полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 7012.94 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение