Решение № 13168 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8617/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Файненшъл България" ЕООД, чрез процесуалния си представител, срещу решение 1193 от 18.06.2025 г. по адм. дело 207/2025 г. на Административен съд - Сливен. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна. Иска се да се отмени обжалваното решение и се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба и се заявява претенция за заплащане на разноските по делото. Ответникът по касационната жалба - И. Н. С., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и иска да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение АС - Сливен е отменил мълчалив отказ на "Файненшъл България" ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни, да предостави на И. Н. С. въз основа на заявление от 14.01.2025 г. всички искани носители на лични данни, въз основа на които "Файненшъл България" ЕООД обработва данните на С., като незаконосъобразен и е изпратил преписката на дружеството за ново произнасяне. По делото са установени следните фактически обстоятелства: И. Н. С., чрез пълномощника си адвокат П. Павлов, е подала заявление от 02.02.2025 г., доставено на адресата "Файненшъл България" ЕООД на 03.02.2025 г., с което на основание член 15 и член 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 е поискала да й бъдат предоставени обработваните от "Файненшъл България" ЕООД личните й данни във връзка с направените плащания по договор за паричен заем, сключен между нея и "Изи Асет Мениджмънт" АД и сключения договор за предоставяне на гаранции между нея и "Файненшъл България" ЕООД, от които да е видно суми в какъв размер и на кои дати са постъпили за погашения по договора, както и за погашения на кои компоненти от договора са използвани от кредитора заплатените суми. Наред с това искане заявителката е поискала да и бъде предоставено копие на договора за предоставяне на гаранции, сключен между нея и "Файненшъл България" ЕООД, т. к. същият е носител на лични данни, обработвани от дружеството на основание възникналите облигационни отношения. "Файненшъл България" ЕООД е изпратило по електронен път на 20.02.2025 г. указания по заявлението във връзка с приложеното пълномощно за адвокат Павлов да представи коригирано пълномощно. На 21.02.2025 г. адвокат Павлов е изпратил молба и пълномощно. В отговор на получените документи, дружеството е уведомило заявителката, че срокът за обработка и предоставяне на отговор по искането й за упражняване на права е един месец и започва да тече от датата на получаване на новото пълномощно - 21.02.2025 г. С уведомление от 21.03.2025 г. от "Файненшъл България" ЕООД, представлявано от П. Б. Д., на заявителката е отговорено, че договорът за гаранция, сключен за обезпечаване на вземанията по договор за паричен заем с "Изи Асет Мениджмънт" АД е приключен, т. к. на 01.06.2024 г. вземането по договора е цедирано на "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД. Посочени са категориите лични данни, които се обработват за субекта на данни И. С.. С цел да се удовлетвори правото на достъп по член 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 й е предоставено удостоверение относно личните й данни, които се обработват ведно с приложение 1, което съдържа извлечение от база данни и от документи, които съдържат лични данни, обработвани от администратора на лични данни. Писмото не съдържа подпис с посочено конкретно лице, а като издател е посочен Екипът на "Файненшъл България" ЕООД. И. С., чрез пълномощника си е подала жалба вх. СД 01-01-1113 от 03.04.2025 г. до АС - Сливен срещу изричен отказ на "Файненшъл България" ЕООД в частта, в която не е предоставено пълно копие или обобщена информация от съдържащите се в договора лични данни, както и в частта, в която не са предоставени данните за извършените във връзка с договора плащания. В обстоятелствената част са изложени подробни оплаквания за незаконосъобразност на оспорения отказ и е формулирано искане за обявяването му за нищожен и връщане на преписката за нова произнасяне по заявлението на субекта на данни. Съдът е обсъдил изложените обстоятелства и е приел, че с уведомлението от 21.03.2025 г. и приложеното към него удостоверение, подписано от длъжностното лице по защита на данните са представени в структуриран вид копие на обработваните й лични данни с информация за основанието и целите на обработка на личните данни, категориите получатели на лични данни и третите лица, на които те се предоставят, сроковете за съхранение и правата на субектите на лични данни, но не са предоставени заявените за получаване носители на лични данни - документите, чрез които тези данни се обработват, както и личните данни, свързани с извършените от заявителката плащания - погашения по договора по вид, размер и дати. При това положение съдът е приел, че е формиран мълчалив отказ на администратора на лични данни по заявеното от И. С. искане по чл. 37б ЗЗЛД в частта, с която не са предоставени заявените от нея носители на лични данни и лични данни, свързани с погасяването на дълга. Въз основа на този извод, съдът е приел за неоснователни доводите за нищожност на атакувания отказ, т. к. по дефиниция предполагаемото волеизявление на административния орган не може да бъде нищожно. В тази насока е посочил, че съдебната проверка обхваща само материалната законосъобразност на акта. При преценката за спазване на материалния закон съдът е изложил мотиви, че отказът на администратора на лични данни противоречи на материалноправната разпоредба на член 15, параграф 3 от Регламент (ЕС)2016/679 , съгласно който администраторът на лични данни при надлежно искане на субекта на лични данни е длъжен да предостави и копие от личните му данни, които са в процес на обработване. Посочил е, че тълкуването на нормата в решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С- 487/21 обуславя извод, че правата по член 15 ОЗРД включват и правото да се получи копие от документа, съдържащ личните данни, когато това е необходимо за упражняване правата на субекта на данните. Така мотивиран съдът е постановил обжалвания резултат. Решението е недопустимо поради произнасянето на съда по предмет на оспорването, различен от заявения от първоначалния жалбоподател. Както се посочи по-горе, И. С. е оспорила изричен отказ на администратора на лични данни да й предостави носителите на личните й данни, във връзка със сключения от нея договор за кредит и информация за погасяване на паричните задължения по същия. Съдът неправилно е приел, че доколкото в уведомлението не е формулирано изрично изявление за отказ, по аргумент на противното е формиран мълчалив отказ. Съдържанието на акта, адресиран до заявителя показва, че волеизявлението на администратора на лични данни е да предостави информация за обработваните лични данни, но не и носителите в цялост, които съдържат тези данни. Уведомлението не съдържа изрично формулирана диспозитивна част и в този смисъл няма постановен изричен отказ. Формата на акта обаче не може да обоснове извод за мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Проявлението на мълчаливия отказ изисква сезиране на компетентния орган с искане за издаване на акт и непроизнасяне на органа в определения законов срок. В случая администраторът на лични данни се е произнесъл в срок по подаденото искане от субекта на данни с акт, в който е отговорил по същество на заявлението за упражняване на правата по член 15 ОРЗД. Между страните по делото не съществуват различия относно характера на акта и волеизявлението на органа, с което частично се уважават заявените искания от субекта на данни. Поради това съдът неправилно и въпреки изявлението в жалбата, че се оспорва изричен отказ, се е произнесъл по законосъобразността на мълчалив отказ, какъвто не е налице. Като е подменил предметът на спора съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е ограничил съдебния контрол до материалната законосъобразност на акта, без да обсъжда доводите и възраженията страните, свързани с валидността на волеизявлението на администратора на лични данни, не е подложил на анализ и не е отговорил на доводите и възраженията във връзка с относимостта към правата на субектите на данни по ОРЗД на искането за предоставяне на информация, свързана с облигационните задължения на страната и не е дал указания относно доказателствената тежест по тези спорни въпроси. Поради това изложените касационни доводи и възражения от страните в тази насока не могат да бъдат предмет на обсъждане от касационната инстанция, а следва да бъдат разгледани при новото произнасяне по спора от първоинстанционния съд. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване с указанията, дадени в настоящото решение. Поради непроизнасянето на касационната инстанция по правилността на съдебния акт и връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, касационната инстанция не следва да се произнася по искането за спиране на производството по делото поради отправеното преюдициално запитване с определение 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело 1643/2025 г. на Административен съд - Варна и образуваното дело С-676/2025 г. на СЕС. С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, разноските за касационното производство следва да се присъдят от първоинстанционния съд в зависимост от изхода на спора. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,