Решение № 14880 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6428/2010 г.

Решение № 14880 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6428/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Мехмед Мустафа Исмаил, чрез пълномощника му адв. Борислав Стоянов, против решение № 424/18.03.2010 г., постановено по адм. дело № 1380/2009 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 900059/11.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Кърджали, потвърден с Решение № 485/16.07.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително начислен ДДС в размер на 8 752.22 лв., ведно със законните лихви в размер на 2226.90 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата, като не е зачел факта, че при получаването на паричен доход от Исмаил при осъществяване на дейността му като земеделски производител е участвала и съпругата му, респективно и останалите членове на семейството му. Неправилна е според касатора и преценката на съда, че оборотът по чл. 108 от ЗДДС не следва да се разделя между съпрузите по съображения, че на облагане според чл. 2, ал. 1 ЗОДФЛ подлежат физическите лица, а не семействата. Касаторът твърди, че в случая става въпрос за облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, а не за доход по смисъла на ЗОДФЛ, който следва да се дели между съпрузите, като наред с това поддържа, че облагаемият оборот като съвкупност от правни сделки е осъществен от съпрузите съвместно при режим СИО, още повече, че същите са обработвали и продавали продукцията съвместно, което е безспорно установен факт по делото. По тези съображения, подробно развити в касационната жалба, Мехмед Мустафа Исмаил моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен РА в оспорената част. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ"- гр. Пловдив не е взел становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбите доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Мехмед Мустафа Исмаил срещу ревизионен акт № 900059/11.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Кърджали, потвърден с Решение № 485/16.07.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително начислен ДДС в размер на 8 752.22 лв., ведно със законните лихви в размер на 2226.90 лв. и жалбоподателят е осъден да заплати на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП сумата 669 лв. - юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този акт съдът е разгледал двете противоположни становища на страните по делото, отнасящи се до правилното приложение на материалния закон и по-специално представляват ли получените и декларирани от Исмаил в годишната му данъчна декларация за 2006 и 2007 г. доходи от земеделско производство, съпружеска имуществена общност и налице ли са съответно основанията за регистрация по ЗДДС (отм.) и чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС през процесните периоди. Съдът е изложил обстойни съображения, мотивирал извода му, че дейността на Исмаил като земеделски производител представлява независима икономическа дейност, както по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, така и по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗДДС (отм.). Приел е, че в случая е налице индиция за участието на съпругата на жалбоподателя и други членове на неговото семейство при осъществяването на земеделската дейност, която, обаче, не може да бъде противопоставена на основните принципи на облагане, съдържащи се в приложимия материален закон и конкретно в чл. 1 от ЗОДФЛ (отм.), както и на чл. 1 от ЗДДФЛ, а така също и на чл. 2, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.). Решаващите мотиви на съда, за да отхвърли жалбата, са, че на облагане с данък подлежат доходите на физическите лица, а не на семействата на същите, като семейното подоходно облагане като начин за определянето на задълженията към бюджета не е познат на българското право. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По отношение на оплакванията в касационната жалба против първоинстанционното решение, следва да бъде посочено, че те са едни и същи с оплакванията, които са развити в жалбите по административното и съдебното обжалване на акта, т. е. същите са разгледани и от решаващия орган и от първоинстанционния съд. Доколкото в случая се прави оплакване по отношение на изводите на административния съд те следва да бъдат разгледани и от настоящата инстанция. Оплакванията са неоснователни. По делото няма спор за фактическата обстановка и същата е правилно установена от административния съд. Правилно е установено от съда, че по своята същност спорът между страните е изцяло правен и се свежда до два основни спорни момента. Първият от тях е представляват ли получените и декларирани от жалбоподателя в годишните му данъчни декларации за 2006 г. и 2007 г. доходи от земеделско производство съпружеска имуществена общност и в тази връзка налице ли са основанията за регистрация по ЗДДС (отм.) към месец ноември 2006 г., респективно налице ли е основание за допълнително начисляване на ДДС на основание чл. 132, ал. 2 от ЗДДС (отм.) и чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС през процесните данъчни периоди. Настоящият състав на съда споделя становището на първоинстанционния съд за това, че разходите и доходите за дейността на земеделския производител не са подчинени на принципа за съпружеската имуществена общност, като в допълнение на изложените в тази насока мотиви в оспореното решение следва да бъде отбелязано още следното: Според ТР № 2/27.12.2001 г. на ОСГК на ВКС презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК /сега отм./ се изключва за придобитото по време на брака от едноличен търговец. Безспорно, ревизираното лице не е регистрирано като едноличен търговец, а съгласно чл. 2, т. 1 ТЗ не се смята за търговец, но съгласно чл. 286, ал. 2 ТЗ търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ, независимо от качеството на лицето, което ги извършва. Наред с това, съгласно чл. 1 ЗОДФЛ (отм.) се облагат доходите на физическите лица. Няма хипотеза, при която да се установяват разходи и доходи на цялото семейство, респективно - определяне на данъчни задължения по този принцип. Затова, за дейността на земеделския производител не е приложима презумпцията за съвместен принос. При данъчното облагане несъмнено следва да бъдат взети предвид разпоредбите на чл. 19 и чл. 25, ал. 1 СК (отм.), но само във връзка с определяне на конкретния доход и разход на отделното физическо лице с цел установяване на възможно най-точния размер на данъчната основа и съответния данък. Това в случая е сторено, като са взети предвид получените доходи от Исмаил като земеделски производител, декларирани от самия него в ГДД. Законосъобразно е решението на административен съд - Пловдив и досежно дадения отговор на вторият основен въпрос по делото, а именно кой следва да е периодът на възникване на задължението за регистрация по ЗДДС (отм.): 30.10.2005 г. - 30.10.2006 г., както са приели органите по приходите, или 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г., в каквато насока е тезата на касатора. Съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗДДС (отм.) и чл. 87, ал. 2 ЗДДС, данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец, поради което за целите на облагане с ДДС е неприложим друг данъчен период освен посочения в цитираните законови текстове, а според чл. 108, ал. 1 ЗДДС (отм.) и понастоящем действащия чл. 96, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за всяко лице с облагаем оборот 50 хил. лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Горепосочените разпоредби са обсъдени от съда досежно тяхната приложимост към спорните отношения, като е направен законосъобразният извод, че периодът, през който лицето е достигнало облагаем оборот над 50 000 лв. - 01.11.2005 г. - 30.10.2006 г. вярно е съобразен от органите по приходите. Периодът е изчислен на базата на последните 12 последователни месеца, а не на база календарна година, която представлява данъчен период, релевантен за облагане доходите на физическите лица (чл. 4, ал. 1 ЗОДФЛ - отм.). Като е разрешил спора по същество в горепосочения смисъл, съдът е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение