Решение № 2949 от 20.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6705/2024 г.
ВАСШесто отделение20.03.2025 г.докладчик т Весела Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1058 от 19.03.2024 г. по адм. дело 707 по описа за 2023 г. на Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение Велинград, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, бул. Съединение 49, ЕИК: 112505488, да заплати на Националната здравноосигурителна каса сумата от 100,00 (сто) лева разноски пред касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА Членове: /п/ БОЙКА ТАБАКОВА/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение Велинград със седалище и адрес на управление гр. Велинград, чрез адв. Д. Семерджиева срещу Решение 1058 от 19.03.2024 г. по адм. дело 707 по описа за 2023 г. на Административен съд Пазарджик. Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 59, ал.11, т. 1, б. б от ЗЗО, както и твърденията за необоснованост са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Пазарджик е оспорил касационната жалба в писмен отговор, като счита, че същата е неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: С Решение 1058 от 19.03.2024 г. по адм. дело 707/2023 г. Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на МБАЛ Велинград ЕООД против Заповед за налагане на санкции 13/РД-253С-285/05.07.2023г., издадена от директора на РЗОК - Пазарджик, с която са наложени 14 броя санкции частично прекратяване на договора и е присъдил разноски. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че със Заповед за налагане на санкции 13/РД-253С-285/05.07.2023г. са били наложени 14 броя санкции частично прекратяване на договора, от които: 8 бр. по отношение на Клинична пътека (КП) 74.1 Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума за лица над 18-годишна възраст; 1 бр. по отношение на КП 158 Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани; 1 бр. по отношение на КП 195 Оперативно лечение при остър перитонит; 3 бр. по отношение на КП 197 Консервативно лечение при остри коремни заболявания и 1 бр. по отношение на КП 208 Консервативно поведение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми, по които КП изпълнителят на болнична медицинска помощ е отчел неизвършена дейност. Лечебното заведение е сключило договор за оказване на болнична медицинска помощ с НЗОК София, чрез РЗОК - Пазарджик по КП и извършване на Амбулаторни процедури (АПр) 13/РД-29-420/28.02.2020г. Съгласно получен сигнал за отчетени, но неизвършени дейности, от директора на ОД на МВР - Пазарджик е изискана информация с Писмо изх. 13/24-00-12/24.04.2023г. В резултат на информацията, ОД на МВР - Пазарджик е уведомила РЗОК - Пазарджик, че за периода от 01.10.2022г. до 31.12.2022г. д-р Ч. К. има регистрирани пътувания на 22.10.2022г. в 06:17ч. излизане от Република България и на 29.10.2022г. в 16:03ч. влизане в Република България. С оглед изложеното, по изпълнението на този договор от страна на РЗОК - Пазарджик на основание Заповед 13/РД-24-324/04.05.2023 г. е извършена проверка на МБАЛ - Велинград ЕООД . С писмо Приложение 2 са били изискани заверени копия на ИЗ-та и друга медицинска документация, като същите са постъпили в РЗОК - Пазарджик с Писмо с вх. 13/29-02-755/15.05.2023 г. С писмо изх. 13/29-02- 761/16.05.2023 г. с Приложение 2 е изискано становище/обяснение от представляващия ЛЗ със срок до 18.05.2023г. по отношение на отчетената дейност за периода от 22.10.2022г. до 29.10.2022г. в отделението по хирургия от кой лекар е извършена, предвид данни от ОД на МВР, че д-р Ч. К. има регистрирани пътувания извън страната в периода от 22.10.2023г. в 06:17 ч. (излизане) до 29.10.2023г. в 16:03 ч. (влизане), както и предвид обстоятелството, че в представените ИЗ-та от ЛЗ с Писмо с вх. 13/29-02-755/15.05.2023 в същите се е установило, че за периода от 22.10.2022г. до 29.10.2022г. лекарят фигурира в частта Наблюдение на болния - декурзус като визитиращ лекар с положен подпис, в направление за хоспитализация бл. МЗ-НЗОК 7, в частта Приемащ лекар и в епикризи в частта Лекуващ лекар. До 19.05.2023г. вкл. от страна на лечебното заведение не е постъпило обяснение по това запитване. Резултатите от проверката на МБАЛ - Велинград ЕООД са отразени в Протокол 13/РД-24-324-1/26.05.2023г., както и в Протокол за неоснователно получени суми 13/РД-24-324-2/26.05.2023г. по реда на чл. 76б от ЗЗО във връзка с констатираните нарушения, връчени на дата 29.05.2023г. Относно отразените в протокола констатации не е постъпило възражение от страна на лечебното заведение. Били са констатирани нарушения по четири клинични пътеки - КП 74.1.; КП 158; КП 195 и КП 197. По 8 бр. ИЗ по КП 74.1 е било установено, че са документирани медицински дейности, извършени от д-р. Калъчев - ежедневни визитации от лекуващия и/или дежурния лекар, като в декурзуса е бил поставен подпис на д-р Калъчев като визитиращ лекар. Аналогични констатации са били направени за още 6 бр. ИЗ по КП 158; КП 195, КП 197. Ето защо, на основание чл.59, ал.11, т.1, предл. първо, б. б и чл.59, ал. 13, предл. първо от Закона за здравното осигуряване във връзка с чл.421, ал.1, предл. първо, б. б от Националния рамков договор за Медицински дейности (НРД за МД) 2020-2022г. и чл.87, ал.2, т.1 от договор 13/РД-29-420/28.02.2020г. за всяко едно от посочените 14 бр. нарушения е била наложена санкция частично прекратяване на договора за съответната клинична пътека. За нарушенията по т.1.1, т.1.2., т. 1.3,т. 1.4, т. 1.5 , т. 1.6 , т. 1.7 и т.1.8. от процесната заповед е наложена самостоятелна санкция частично прекратяване на договора за КП 74.1 Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума за лица над 18-годишна възраст. В хода на производството пред Административен съд Пазарджик, инстанцията по същество на спора, са проверени констатациите на административния орган, дали основание за издаване на административния акт. Решаващият съд надлежно и аргументирано е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, обсъдил е правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка и анализ на събраните доказателства, и е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. При разглеждане на делото и постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Спорът е правен и се свежда до тълкуването и правилното прилагане на нормите на чл. 421, ал. 1 б. б от НРД за МД 2020-2022 г. във връзка с чл. 59, ал. 11 б. б от ЗЗО. Съгласно чл. 421, ал. 1, б. б от НРД за МД 2020 2022 г., управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО от изпълнител на болнична медицинска помощ - частично, за съответната медицинска дейност от пакета, по която е отчетена неизвършената дейност. По делото е безспорно установен фактът, че лекарят, който е документирал извършване на дейности, които са отчетени от лечебното заведение, реално към тази дата не е бил в България. Д-р Калъчев потвърждава, че в този период е бил извън пределите на Република България. Предвид неговото отсъствие е невъзможно лекарят да е извършил описаните дейности (да направи визитация на съответния пациент след което да отрази данни за наблюдения на болния декурзуси в ИЗ) на определена дата. Отговорността в случая е обективна, като е достатъчно обстоятелството, че е отчетена неизвършена медицинска дейност от д-р Калъчев, предвид физическото му отсъствие от България в този период. Същият реално не е могъл да осъществи клинично проследяване на състоянието на пациентите чрез ежедневни визитации на ЗОЛ, въпреки че такива са документирани като извършени от него. Няма как дейността да е била извършена и от заместващ лекар, тъй като в декурзусите и другите медицински документи липсва посочване на заместващ лекар, а и такъв не се е подписвал под документите. В контекста на нормативното предписание и с оглед изложените като мотиви при издаването на заповедта фактически обстоятелства обосновано е прието, че са обективирани предвидените в закона предпоставки за постановяването на оспорената заповед. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви) и съотнасянето им към нормата, посочена като правно основание за неговото издаване, обуславяща съответните правни последици по налагане на санкцията частично прекратяване на договор. С оглед на изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че решението съответства на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответната страна се дължат разноски за касационната инстанция, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,