Решение № 498 от 24.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1331/2008 г.

Решение № 498 от 24.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1331/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 218а, ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ПЗР ГПК обн., ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. К. С. Т. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд, IV-В отделение № 448 от 10.12.2007 г. по гр. д. № 1246/2007 г. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното: Производството е за делба във фазата по допускането. Искът е предявен от Р. С. К. - Г. против К. С. Т. и има за предмет недвижим имот - застроено дворно място в гр. Б., придобит на основание наследствено правоприемство. Ответницата е оспорила иска като е противопоставила придобити права по завещание от баща си С направен отказ от ищцата от неговото наследство, а ищцата е възразила, че имотът не е бил негова индивидуална собственост, както и че не са спазени изискванията на българския закон при съставянето на завещанието и формата на отказа. С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил решението на Софийския районен съд, 74 състав от 19.02.2007 г. по гр.д. № 7949/2005 г. и е допуснал да се извърши делба на урегулиран поземлен имот № Х* кв.76 по плана на гр. Б., заедно с построените в имота двуетажна жилищна сграда, масивна двуетажна страда - гараж и помещение под него и паянтова сграда в дъното на имота при части 1/2 за Р. К. и 1/2 за А. К. А. Решението е валидно и допустимо, а по същество е постановено при спазване на процесуалните правила и точно приложение на материалния закон. От събраните по делото доказателства е изяснено, че имотът е закупен по време на брака от родителите на страните и поради това е придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност, а след смъртта им всяка от съделителките, техни дъщери е придобила собствеността на 1/2 идеална част от имота. На 14.07.1983 г. бащата С. С. е съставил завещание, в което е посочил, че оставя единствена наследница на имуществото си дъщеря си К. Т. Завещанието е написано на пишеща машина, подписано е от завещателя и има заверка на подписа от завеждащия консулската служба при посолството на Република българия във В. като в него е посочено, че е съставено във Виена, А. С оглед на това съдържание на завещанието и обстоятелството, че наследственото имущество включва недвижим имот, който се намира в България, въззивният съд законосъобразно е приел с оглед мястото на съставяне на завещанието, че се касае за сделка с международен елемент. Законосъобразен е и изводът на съда, че след като към датата на съставяне на завещанието, както и към момента на откриване на наследството - 1993 г. в българското право не е имало стълкновителни норми, уреждащи в този случай приложимия закон, следва да се приложи общото правило, че за сделки, свързани с недвижими имоти се прилага законът по местонахождението им. Този извод за приложимия закон произтича и от правилото, че по отношение на завещателната способност и изискванията за действителност на завещанието следва да намери приложение отечественият закон на българските граждани, независимо от мястото на съставяне на завещанието т.е. Закона за наследството, който в чл. 24 и 25 ЗН предвижда две форми за съставяне на завещанието - саморъчно и нотариално. Формата на саморъчното завещание изисква да е написано изцяло от наследодателя, да има дата, както и подпис на завещател, който да следва завещателните разпореждания, а нотариалното завещание се извършва от нотариуса, който записва устно изразената воля на завещателя в присъствие на свидетели като завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. В разглеждания случай не е спазена нито една от двете форми и законосъобразно въззивният съд е приел, че то е нищожно на основание чл. 42, ал. 1, б. "б" ЗН. По съображенията за прилагане на закона на държавата по местонахождението на недвижимия имот правилно е приложен българският материален закон и по отношение правните последици на извършения отказ като е прието че е нищожен съгласно чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД както защото е направен преди наследството да бъде открито, така и поради неспазване на формата на отказа - чл. 52 във връзка с чр. 49, ал. 1 ЗН. Изложеното във въззивния съд относно липсата на предпоставките за зачитане на завещанието по правилата на сега действащия КМЧП също е законосъобразно, след като и по правото на държавата на съставяне на завещанието се предвижда форма за действителност, на която завещанието на С. С. не отговаря. Поставените в касационната жалба морални и етични съображения, свързани с взаимоотношенията в семейството и полагането на грижи за съхранението на имота не могат да бъдат съобразени от съда, защото наследяването, придобиването и отказът от наследство и от право на собственост са уредени с императивни норми в ЗН и ЗС, които съдът е длъжен да приложи при разглеждане на спор, възникнал по повод наследяване, а съгласно чл. 4 ГПК (отм.) само при липса на закон съдът може да основе решението си върху обичая и основните начала на правото и справедливостта. С оглед на изложеното не са налице основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение