Решение № 16937 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8850/2019 г.

Решение № 16937 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8850/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община срещу Решение № 3790/5.06.2019 г. постановено по адм. д. № 8929/2018 г. по описа на Административен съд София град В касационната жалба се развиват доводи за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на закона- отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че по делото безспорно е установено, че процесната ограда възпрепятства достъпа до имот, собственост на трети лица, поради което се явява неподходяща по местоположение по смисъла на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Касаторът претендира съдебни разноски съставляващи юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. В с. з. касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт, който поддържа изцяло оплакванията в касационната жалба. Ответната страна "Специализирана болница за рехабилитация-Банкя" АД се представлява от адв. Димов, който оспорва изцяло основателността на касационната жалба. Представя и писмен отговор в който развива подробни съображения. Претендира съдебни разноски, по представен списък. Ответната страна Район "Банкя" -СО се представлява от адв. Панайотова, която не оспорва основателността на касационната жалба. Ответната страна Столична община редовно призована, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия си състав намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 21, ал. 1 от АПК, от надлежна страна-адресат на решението и срещу акт, подлежащ на съдебен касационен контрол. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното пред Върховния административен съд решение, Административен съд-София град е отменил Заповед № РА-20-26/9.07.2018 г. издадена от Директор на Дирекция "Общински строителен контрол" при СО, с която на осн. чл. 195, ал. 5 във вр. с ал. 1 и чл. 196, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ и чл. 4, чл. 5, чл. 6, чл. 11 и чл. 12 от Наредбата за принудително изпълнение на заповедите по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 за поправяне, заздравяване и премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Столична община, приета от Столичен общински съвет е наредено на Столична община-Район "Банкя", представлявана от Кмета Р. Марков да премахне строеж "Част от ограда" попадаща в имот публична общинска собственост-ул. "Хисаря" между о. т. 202 и о. т. 206, възпрепятстваща достъпа до имот с идентификатор № 02659.2195.1836, съставляващ УПИ VII-1836 в кв. 80 а по плана на гр. Банкя, като неподходящ по местоположение. За да постанови своя съдебен акт, АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционния съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички относими към спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, проверил е изцяло законосъобразността на административния акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 АПК на основанията по чл. 146 АПК, като делото е изяснено изцяло от фактическа страна. Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, вкл. и изслушаните и приета съдебно-технически експертиза както относно допустимостта, така и на основателността на жалбата на "Специализирана болница за рехабилитация-Банкя" АД и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен правен краен извод за основателност на жалбата срещу процесната заповед. Настоящата инстанция напълно споделя извода на административния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед. Заключението на административния съд, че оспорения административен акт е постановен при липса на материалноправните основания за това е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с доказателствата по делото. Административното производство е проведено по реда на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, съгласно който текст кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи, неподходящи по местоположение, да бъдат премахнати. Следователно императивно законово изискване е адресат на такава заповед да бъдат собствениците на такъв строеж. Както правилно е приел административния съд собственик на частта от оградата –предмет на оспорената заповед е "Специализираната болница за рехабилитация-Банкя" АД/ "СБР-Банкя". Това се установява по безспорен начин от приетите по делото доказателства. "СБР-Банкя" ЕАД е образувано изцяло с държавно имущество и е правоприемник на активите и пасивите и други права и задължения на два санитарно-курортни комплекси и на две лечебно-оздравителни заведения, едно от които е ЛОЗ "Я." Банкя по баланса им към 31.12.1999 г. През 2000 г. 67 % от капитала на ЕАД-то е приватизирано и преобразувано в "СБР-Банкя" АД. При тези данни дружеството се легитимира като собственик на имота с нот. акт № 120, нот. д. № 116/2009 г., от който е видно че на изток имота граничи с ул. "Хисаря". Имотът е ограден с ограда през 1984 г. за която има надлежно издадено Разрешение за строеж № 76/27.02.1984 г. Видно от заключението на в. л. оградата, включително и процесната част е построена през 1984 г. към който момент е действащ РП от 1977 г. и материализира имотната граница на балнеосанаториума. Процесната част от оградата попада изцяло в имота на СБР-Банкя и не попада нито в улица, нито в тротоар. В оспорената заповед е посочено че процесната ограда попада в улица от о. т. 202 и о. т. 206, които съгласно в. л. са посочени по ПР от 2005 г., отменен в тази му част с влязло в сила решение по адм. д. № 03508/2006 г. на СГС. Извън посоченото следва да се отбележи че само по себе си разполагането на оградата в имот публична общинска собственост/както твърди административния орган/ не прави СО, Район "Банкя" собственик на оградата респ. адресат на заповедта по чл. 195, ал. 5 ЗУТ, който следва да я премахне като неподходяща по местоположение. Следователно процесната заповед е издадена по отношение на лице, което не е и не може да бъде неин адресат, тъй като не е собственик на предмета на административния акт. С оглед на изложеното правилно административния съд е приел че постановената заповед е незаконосъобразна и като я отменил е постановил правилно съдебно решение което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, както и направеното възражение за прекомерност, на "Специализирана болница по рехабилитация-Банкя"АД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв. за адвокатски хонорар, определен по реда на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 36 ЗА във вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение