Решение № 929 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12014/2008 г.

ВАСIII отделение22.01.2009 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Тофик Ахмедович, гражданин на Азербайджан, подадена срещу решение № 436/1.08.2008 г. на зам. председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Мотиви

Решение № 929 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12014/2008 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Тофик Ахмедович, гражданин на Азербайджан, подадена срещу решение № 436/1.08.2008 г. на зам. председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, вследствие неправилно приложение на материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и се претендира неговата отмяна. Ответната страна - председателят на ДАБ при МС, не изразява становище по подадената жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и възраженията на страните намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 436/1.08.2008 г. на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, на Тофик Ахмедович е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), поради липсата на визираните в посочените разпоредби, материалноправни предпоставки за уважаване на искането. В тази връзка от административния орган са изложени съображения, че не са налице доказателства установяващи наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. В противоречие с наведените от жалбоподателя твърдения, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Отказът е постановен след като зам. председателят на ДАБ е обсъдил всички събрани и относими към искането на кандидата доказателства. При това обосновано е приел, че жалбоподателя, гражданин на Азербайджан, напуснал държавата си по произход заедно с родителите си, когато бил малък. Живял в Грузия до 2007 г., когато отпътувал за Турция. Желанието му било да отиде в Гърция, но загубил съзнание и се озовал в Свиленград. При проведените интервюта заявява, че чичо му дължи пари и самият бил пребит от кредиторите на чичо си. Не желае да се върне в Азербайджан, защото роднините му там с нищо не помогнали да разреши проблемите си. Със становище от 12.06.2008 г., изготвено от главен експерт в РПЦБ - София, ДАБ при МС, е направено мотивирано предложение на Тофик Ахмедович да бъде отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа последното и след осъществена преценка на данните в административната преписка, зам. председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт, като правилно е приел, че за кандидата не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, тъй като заявените от него причини не попадат в приложното поле на ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Изтъкнато е, че фактите, които лицето сочи не обуславят извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност или политическо убеждение и принадлежност към определена социална група. Взето е предвид, че за Тофик Ахмедович не е налице и конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата му, поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт. Така направените изводи се подкрепят изцяло от данните по приложената в преписката справка вх. № 1706/6.06.2008 г. на дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" на ДАБ. С оглед наведените в жалбата оплаквания следва да се отбележи, че административната преписка не съдържа данни за наличието на предпоставките на жалбоподателя да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, нито в тази връзка от него са наведени конкретни твърдения и са представени доказателства, в настоящото съдебно производство. Влошеното здравословно състояние на кандидата не представлява друга причина от хуманитарен характер, която да предопределя предоставяне на хуманитеран статут при условията на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Съгласно чл. 8 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна, или да се завърне в нея. По силата на чл. 9 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен, въоръжен конфликт. Поради това, че наличието на никоя от посочените предпоставки не е установено от жалбоподателя, административният орган обосновано е приел, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. Предвид изложеното оспореното решение е постановено в съответствие с приложимия материален закон и подадената срещу него жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

1