Решение № 6186 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 104/2018 г.

Решение № 6186 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 104/2018 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186 от ЗДДС. Образувано е по касационна жалба на директора на Директора на Дирекция "Контрол" при Териториална дирекция на Национална агенция по приходите-Варна /ТД на НАП/, срещу решение № 1977/8.11.2017 г., постановено по адм. д. № 2217/2017 г. по описа на Административен съд - Варна. С атакуваното решение е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 270-ОП от 31.07.2017 г. издадена от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, с която на [фирма], е наложена принудителна административна мярка "запечатване и забрана за достъпа за срок от седем дни на обект – туристическа агенция, находяща се в [населено място], хотел "[наименование]", на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е неправилен извода на съда, че не са налице доказателства за извършване на административно нарушение и липса на такива, относно наличието на предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Според касатора, административнонаказващият орган е приложил закона с цел лишаване на нарушителя от възможността за определен срок да извършва в обекта нови нарушения и при налагане на принудителната административна мярка органът е действал при условията на обвързана компетентност, което означава, че при наличие на установено нарушение, той не е имал възможност да реши дали да наложи мярката или не, а е бил длъжен да го направи. Въз основа на тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - [фирма] не дава становище. Върховната административна прокуратура, чрез своя представител дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на Административен съд Варна, е постановено след изясняване на обстоятелствата от фактическа страна и в съответствие с приложимата правна уредба. Обоснована и съответна на установените в хода на съдебното производство факти е преценката на съда, поради което атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, осмо отделение след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол, в производството пред Административен съд - гр. Варна, е била заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 270-ОП от 31.07.2017 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, с която на [фирма], седалище и адрес за кореспонденция - гр. [населено място], [улица], е наложена принудителна административна мярка "запечатване и забрана за достъпа за срок от седем дни на обект – туристическа агенция, находяща се в [населено място], хотел "[наименование]", на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Административният съд е отменил заповедта за налагане на наложената принудителна административна мярка, като е приел, че на 28.07.2017 г. е извършена проверка от органи по приходите на търговски обект туристическа агенция находяща се в [населено място], хотел "[наименование]", стопанисвана от [фирма]. В хода на проверката било установено, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез ФУ на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта ФУ, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал. 13 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. При проверката било установено, че за квитанция с № 0084/28.07.2017 г. за заплащане на стойност 120 лева не е издадена фискална касова бележка от регистрираното в обекта фискално касово устройство. За резултатите от проверката бил съставен Протокол сер. АА № 0232268/28.07.2017 г., ведно с доказателствата към него, на търговеца е съставен АУАН, като е издадена заповед за налагане на ПАМ. Със заповедта е затворен обекта и е забранен достъпа до него за срок от седем дни. Спорът между страните се концентрира върху въпроса налице ли е извършено нарушение, респективно спазен ли е материалния закон и изискването за форма на ПАМ. Първоинстанционният съд е приел, че въпреки формалното спазване на изискването за обосноваване необходимостта от прилагане на ПАМ, от заповедта не става ясно конкретно за кое нарушение е ангажирана отговорността на дружеството и по какви причини е прието, че провереното дружество не е издало фискална касова бележка за квитанция с № 0084/28.07.2017 г. за плащане на стойност 120 лв., след като проверката на контролните органи на която се е позовал административния орган, от дата 28.07.2017 г. обективирана в протокол сер. АА № 232268/28.07.2017 г. видно от приложението към същия-опис касова наличност на офис за екскурзии в хотел [наименование] [населено място] по квитанция № 0084/28.07.2017 г. е с посочена стойност 128 лв. Идентично е описанието на нарушението и в съставения срещу дружеството АУАН №F19135/31.07.2017 г., а именно, че при проверка е установено, че при издадената квитанция № 0084/28.07.2017 г. на стойност 128 лв. е получено плащане в брой, без да бъде издаден касов бон от работещ в обекта ЕКАФП. Въз основа на тези фактически установявания, първоинстанционният съд е приел, че спорната заповед е издадена от компетентен орган, но не са осъществени предпоставките визирани в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, които обуславят налагането на принудителна административна мярка. Освен това представените по делото доказателства са в противоречие с приетите факти и не може да се направи категоричен извод, че е налице извършване на нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обекти. Ето защо е прието от съда, че макар административният орган да е изпълнил задължението си и е изложил мотиви за запечатването на обекта и конкретния срок на наложената мярка, същата се явява незаконосъобразна. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, осмо отделение, решението е валидно, допустимо и правилно постановено. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС, принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай, първоинстанционният съдът правилно е приел, че при издаване на обжалваната заповед административният орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност, закрепен в чл. 6, ал. 5 АПК, съгласно който административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди явно несъизмерими с преследваната цел. Съдът правилно е приел, че заповедта за налагане на ПАМ съдържа неясни мотиви, с които само формално е спазено изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС за обосноваване налагането на мярка, а от друга - че е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в производството по прилагане на ПАМ адресатът е останал лишен от яснота защо проверяващите, а след това и административния орган, приемат, че е нарушено изискването за спазване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установен ред за продажба по квитанция № 0084/28.07.2017 г. за сумата от 120 лв. Правилно е установил и съществуването на още една заповед №ОП-269 от същата дата, която също третира квитанция № 0084 от 28.7.2017 г. за сумата от 120 лв. Правилно съдът е приел, че не е налице извършено нарушение, поради което не са били налице и предпоставките за налагане на ПАМ. Неоснователни са твърденията на касатора, че действа при условията на обвързана компетентност, което го задължава да наложи ПАМ. Нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, вменява такова задължение на контролните органи, но само при условие, че е извършено административно нарушение. След като няма извършено такова, то и незаконосъобразно търговският обект е бил запечатан и е бил ограничен достъпа до него за срок от седем дни. По изложените съображения, касационният състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени при обжалването му, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение