Решение № 13766 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2499/2014 г.

Решение № 13766 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2499/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Дажбог" ЕООД, ЕИК 124601455, с. Спасово, общ. Генерал Тошево, подадена чрез управителя Петко Стоянов, срещу Решение № 3146 от 11.12.2013 г., постановено от Административен съд Варна по адм. дело № 2633 по описа на същия съд за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 081203938/22.03.2013 г. на орган по приходите, потвърден с Решение № 274/20.06.2013 г. на Директор Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството не е признато право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 05 и 07.2007 г., м. 11, 12.2009 г. и м. 01, 03, 07 и 12.2011 г. и са определени задължения по ЗДДС - ДДС общо в размер на 82 281.80 лв. и лихви за забава - 31 517.27 лв.; и са определени задължения по ЗКПО за 2007 г. и 2011г . общо в размер на 20 271.30 лв. и лихви - 7 401.97 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА или на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, моли да се отмени решението на АС, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" - Варна, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на "Дажбог" ЕООД срещу Ревизионен акт № 081203938/22.03.2013 г. на орган по приходите, потвърден с Решение № 274/20.06.2013 г. на Директор Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството не е признато право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 05 и 07.2007 г., м. 11, 12.2009 г. и м. 01, 03, 07 и 12.2011 г. и са определени задължения по ЗДДС - ДДС общо в размер на 82 281.80 лв. и лихви за забава - 31 517.27 лв.; и са определени задължения по ЗКПО за 2007 г. и 2011г . общо в размер на 20 271.30 лв. и лихви - 7 401.97 лв. Задълженията по ЗДДС са установени вследствие на непризнато право на данъчен кредит на РЛ по фактури с предмет различни стоки и услуги, издадени от "Ком Инженеринг" ЕООД, "Буди Комерс" ЕООД, "Фючър Билдинг" ЕООД, "Брезите" АД и "Стройнвест" ЕООД, "Агро Тера" ЕООД, "Булмедикс" ЕООД. За да отхвърли жалбата на дружеството, административният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че законосъобразно с РА е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. С оглед изложеното в частта по ЗДДС, досежно неустановената реалност на доставките по фактурите, издадени от "Ком Инженеринг" ЕООД, "Фючър Билдинг" ЕООД и "Агро Фера" ЕООД, съдът е обосновал извод за законосъобразност на РА и в частта относно преобразувания финансовия резултат на дружеството за 2007 г. в размер на 108 333 лв. и за 2011 г. в размер на 94 380 лв, извършено на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 вр. чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО . Решението е неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон. Предмет на спора по настоящото дело е реалността на доставките по фактури, издадени от "Ком Инженеринг" ЕООД, "Буди Комерс" ЕООД, "Фючър Билдинг" ЕООД, "Брезите" АД и "Стройнвест" ЕООД, "Агро Тера" ЕООД, "Булмедикс" ЕООД и съответно налице ли е неправомерно начисление на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. При така установените факти и обстоятелства по спора, при преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, касационният съд намира за необоснован дадения от първоинстанционния съд отрицателен отговор на въпроса за наличието на настъпили данъчни събития по процесните фактури. Административният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства, не ги е обсъдил в тяхната съвкупност, ценил е избирателно доказателствата. За правомерното начисляване на данъка по спорните фактури е необходимо да се установи настъпване на данъчно събитие, което по смисъла на чл. 8 вр. с чл. 25, ал. 2 ЗДДС е извършването на услугата. От друга страна сама по себе си неустановеността от страна на получателя на данни за кадровата и материална обезпеченост на изпълнителя не е основание за отказ от право на приспадане. Следва да се отчете обективната невъзможност на получателя да контролира всички елементи по търговската верига. Не се твърдят и сочат от приходните органи обективни данни за наличие на данъчна измама, нито получателят и РЛ да е знаел или да е трябвало да знае за съществуване на такава данъчна измама. Отказът на органа по приходите и съда да не признаят право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателите на процесните фактури за услуги не са доказали кадрова обезпеченост противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение по дело С-324/11, съгласно което фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. В тази насока следва да се има предвид и Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., с което при сходна фактическа обстановка на спора по главното правоотношение по дело С-80/11, а именно липса на притежавано от доставчика подходящо за доставката на стоките транспортно средство и отчетни документи за платена за превоза им цена /т. 19 от решението/, СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112/ЕО процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Също така според актуалното решение на СЕС по дело С-18/13 по преюдициално запитване на АССГ, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай няма данни и твърдения за данъчна измама, нито установеност от страна на приходните органи, че ДЗЛ е знаело за такава измама. При това положение съобразно цитираната задължителна практика на Съда на Европейския съюз е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с обжалвания РА. Настоящият състав на ВАС намира, че фактурите, издадени от "Ком Инженеринг" ЕООД, "Буди Комерс" ЕООД, "Фючър Билдинг" ЕООД, "Брезите" АД и "Стройнвест" ЕООД, "Агро Тера" ЕООД, "Булмедикс" ЕООД обективират наличието на настъпили данъчни събития. Като е приел, че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС по отношение на спорните доставки, съдът е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА. В обжалваната част на решението на АС- Варна по ЗКПО за 2007 г. и 2009 г. касаторът счита, че са били налице всички предпоставки за отчитане на разходите по доставки, с които е увеличен финансовият резултат на дружеството. Оплакването е основателно. За всички доставки, извършени от "Ком Инженеринг" ЕООД, "Фючър Билдинг" ЕООД и "Агро Фера" ЕООД, за които е доказано реалното им извършване и за които данъкът не се явява начислен неправомерно, е налице документална обоснованост, поради което направените разходи следва да се признаят за данъчни цели. Обратно на приетото от приходните органи и съда, касационният съд намира, че щом е установено реалното извършване на доставките, то не са налице обстоятелства за отклонение от данъчно облагане по чл. 16 ЗКПО, поради което направеното увеличение на ФР с разходите, направени по процесните фактури, се явява незаконосъобразно. РА като незаконосъобразен следва да се отмени и в тази си част по ЗКПО. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени като неправилно, включително и в частта относно присъдените в полза на дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП разноски в размер на 3279,45 лв. и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в частта, предмет на спора. В съдебното производството жалбоподателят и настоящ касатор не е представил доказателства за направени разноски, не е заявил претенция за заплащане на такива, поради което в негова полза не се присъждат разноски. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК,