Решение № 5350 от 2.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на В. Ачева от гр.Сливен, чрез адв. Колева срещу решение 225 от 26.11.2021 г., постановено по адм. дело 292/2021 г. по описа на Административен съд - Сливен. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Сливен, чрез юрк. Стойчева, в писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски за настоящата инстанция юрк. възнаграждение. Ответниците Д. Ачева и И. Чафадарова не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу заповед РД-15-1224/30.06.2021 г. на кмета на Община Сливен, с която на основание чл.225а, ал. 1 във вр. с чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Пристройка и дървен навес към съществуваща едноетажна сграда в УПИ ІІ за озеленяване и ООД , кв.673 по плана на [заличен текст], от съсобствениците В. Ачева, Д. Ачева и И. Чафадарова. Прието е, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на СТЕ, се установява по безспорен начин наличие на визираното в заповедта основание по т.2, ал.2, чл.225 ЗУТ. След обсъждане на заключението на вещото лице във връзка с останалите доказателства по делото и приложената административна преписка, административният съд е приел, че категорично се касае за строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, с точно описаните параметри, а не за преместваем обект по §5, т. 80 от ДР на ЗУТ ,в каквато насока са възраженията на оспорващата. Изложени са подробни мотиви за компонентите и размера на процесния незаконен строеж, както и точното му местонахождение, установени в административното производство и потвърдени изцяло от съдебнотехническата експертиза, като е прието, че е изграден 2006 г. и не попада в режим на търпимост по §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт 7/26.04.2021г. не са оборени в съдебното производство, а се потвърждават от приетото заключение на СТЕ. Вещото лице сочи, че разширението към бистрото представлява едноетажна постройка със зидария и стоманена скелетно-метална конструкция с площ от 126 кв.м и два входа / от север и от юг/ , обособена като зала за консумация с отделена кухня, с ограждане от север, изток и юг с дограма и подова облицовка с гранитогрес/теракот - строеж от пета категория по смисъла на чл.137 ал.1 т.5 б. а". Дървеният навес е изграден от изток с площ от 28кв.м върху бетонова основа и попада изцяло в ПИ 67338.557.56 за второстепенна улица". Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ изграждане на пристройка и дървен навес, с описаните в констативния акт и процесната заповед площ,местонахождение и характеристики , изградени в нарушение изискванията по чл.148,ал.1 във връзка с §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строителни книжа не се представят както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно е налице визираното в заповедта основание по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Изложеното сочи на безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежа по § 16, ал.1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./ с оглед времевия период на изграждането му - крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е до 31.03.2001г. по смисъла на ал.1, §127. Неоснователно е възражението по касационната жалба, че процесния незаконен строеж, и в частност дървения навес, има характеристиките на преместваем обект по §5, т. 80 от ДР на ЗУТ и не подлежи на премахване по реда на чл.225а във връзка с чл.225 и чл.223 ЗУТ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че дървеният навес попада в паркова алея публична общинска собственост и е с изграден бетонов фундамент, което сочи за промяна субстанцията на имота, т.е. няма характеристиките на преместваем обект по §5, т.80 ДР на ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от ответника, касаторката дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в минимален размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,