Решение № 3827 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1433/2016 г.

Решение № 3827 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1433/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "ЕВН Б. Е." ЕАД със седалище и адрес на управление гр. П., срещу решение № 2244 от 17.11.2015 г., постановено по адм. д. № 1568/2015 г. по описа на Административен съд П. и частна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране, против определение № 34/7.01.2016 г., постановено по същото дело. С обжалваното от "ЕВН Б. Е." ЕАД със седалище и адрес на управление гр. П. решение, е отхвърлен предявеният от дружеството против Комисията за енергийно и водно регулиране, гр. С. иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди като неоснователен. В касационната жалба са изложени доводи, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск и се присъдят разноски по делото. С обжалваното от Комисията за енергийно и водно регулиране, гр. С. определение е оставено без уважение искането и за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Иска се отмяната му като неправилно и незаконосъобразно и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на "ЕВН Б. Е." ЕАД със седалище и адрес на управление гр. П. и правилност на обжалваното решение. Касационната и частната жалба са подадени в срок, от надлежни страни, за които обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Производството пред Административен съд П. е образувано по исковата молба на "ЕВН Б. Е." ЕАД гр. П., срещу Комисията за енергийно и водно регулиране, гр. С.. С нея на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ претендира заплащане на сума в размер на 5010 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция. Претендира и законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. С обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен изцяло като неоснователен. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че заплатения от ищеца адвокатски хонорар в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление не е вреда произтичаща от административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неоснователността на иска се основава и на съществувалата възможност ищеца да осъществи защитата си чрез процесуално представителство осъществено от юрисконсулти, с каквито разполага, без да ангажира адвокат. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Предявеният пред съда иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав изведената от закона отговорност не може да се реализира. Исковата претенция е за вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения по сключени договори за правна помощ, за съдебните производства пред районен и административен съд по обжалване на издадено наказателно постановление на ищеца, с което му е наложена имуществена санкция, Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, с което на ищеца е наложена имуществена санкция, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е акт на административен орган издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Не се доказва по делото да е причинена на ищеца реална вреда, произтичаща от отменения акт в пряка причинна връзка. Претенцията за обезщетяване със сума в размер на 3880 лева се основава на соченото в исковата молба обстоятелство, че в производството пред районния съд дружеството ищец е защитавано от адвокат Пехливанова, на която е заплатено адвокатско възнаграждение съгласно сключен договор за правна помощ, в претендирания в исковата молба размер. Действително с този адвокат е сключен договор за правна помощ с предмет процесуално представителство и защита по образуваното административно-наказателно дело, но адвокатът не е упражнил предоставените му права в хода на съдебно производство, при което предявеният иск се явява неоснователен в тази му част. За да възникне право на обезщетяване не е достатъчно да е налице отменен акт, но и тази отмяна да следва от ползвана адвокатска защита, за която защита да е и заплатено възнаграждение. Неоснователна е и претенцията за обезщетяване на причинена имуществена вреда със сума в размер на 1130 лева, заплатено адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна помощ с адвокат Георгиева за процесуално представителство и защита по КАНД № 142 по описа на Административен съд С. З.. Този адвокат е участвал в производството по това дело, но не са ангажирани доказателства, че договорената сума като адвокатско възнаграждение му е заплатена. Представено е единствено извлечение по сметка, без данни за нейния титуляр, от което извлечение не се установява заплащане, превод на сума от ищеца, произтичаща от изпълнение на сключения договор за правна помощ. Като основание за плащане на шест суми в извлечението е отбелязано "плащане по дело", с посочване на номера на съответното дело и съкратено изписване на съда, пред който делото е образувано. Тези основания не установяват плащане в изпълнение на договор за правна помощ, както се твърди в исковата молба. Освен това в извлечението дори не фигурира плащане по КАНД № 142/2015 г. по описа на Административен съд С. З.. Предявеният иск и в тази му част се явява неоснователен, тъй като не са доказва реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт. С оглед гореизложеното предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се явява изцяло неоснователен, а обжалваното решение правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. Комисията за енергийно и водно регулиране обжалва определение № 34/7.01.2016 г., с което в производство по чл. 248 от ГПК първоинстанционният съд е оставил без уважение искането и за допълване на постановеното решение в частта му за разноските, чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение. За да отхвърли направеното искане съдът е приел, че страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, в който страната определя разноските, които претендира, подлежащи на заплащане при доказването им. Определението е правилно. Задължение на страната, която е поискала присъждане на разноски, е да представи списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК. Това е императивно изискване и засяга правото на защита на насрещната страна и принципа на равенство на страните в процеса, като определя и пределите за произнасяне на съда по направеното искане. В случая, в производството пред първоинстанционния съд това задължение не е изпълнено. Дори и с молбата си по чл. 248, ал. 1 от ГПК частният жалбоподател не е извел и обосновал размер на претендираните разноски, като юрисконсултско възнаграждение. Липсата на обективирано по установения в закона ред и срок искане за присъждане на разноски по делото, съдържащо основание и размер на претенцията, основава правилността на извода на първоинстанционния съд за неоснователност на искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК. По изложените съображения неоснователно се явява и искането на Комисията за енергийно и водно регулиране, гр. С. за присъждане на разноски по настоящото дело. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение