Решение № 7198 от 28.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на управителя на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез старши юрисконсулт А. Тодорова срещу Решение 160/07.11.2022 г. по адм. дело 63/2022 г. по описа на Административен съд Кюстендил. В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът С. Симеонова в качеството ѝ на законен представител на малолетната А. Д. Стойкова, чрез адв. Й. Тодоров изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.1 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218 АПК, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Кюстендил е отменил, по жалба на С. Симеонова, в качеството й на законен представител на малолетната А. Д. Стойкова, Заповед РД-Е113-01-168/03.02.2022 г. издадена от управителя на НЗОК, изпратил е административната преписка на управителя на НЗОК за произнасяне по заявление вх. Е113-01-858/12.08.2020 г. при съобразяване на указанията на съда във връзка с приложението на закона и Конституцията на Република България /КРБ/ и е присъдил разноски. Съдът е приел, че издаденият административен акт е незаконосъобразен като постановен в нарушение на материалноправните разпоредби отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че С. Симеонова е подала заявление вх. Е113-01-858/12.07.2020 г. за заплащане на медицински и други услуги по чл. 82 ал.1а и 3 от ЗЗ на български граждани до възраст на стойност 12 000 лева за малолетната А. Д. Стойкова с основна диагноза [заличен текст]. Нормативно заложената документация, предвидена в чл. 23 ал. 1, т. 1, 2, 5, 6 и 8 от Наредбата е приложена с административната преписка. Представена е и Оферта на МБПЛР - Болница за рехабилитация Сердика от 03.08.2020 г. с предложени цени на терапевтични процедури с продължителност 10 седмици и честота на посещенията 5 пъти седмично, а именно: 50 броя рехабилитации [заличен текст] 1 час и 50 броя терапии с [заличен текст] - 1 час, на обща стойност 6 250 евро и седмична вноска 625 евро. Изпратено е писмо до изпълнителния директор на СБРДЦП Света София ЕООД, като е изискано предоставянето на протокол от лечебно контролна комисия от консултативното звено на болничното заведение, провеждащо лечението и наблюдението на пациента А. Д. Стойкова. С протокол 11/20.08.2020 г. на ЛКК към СБРДЦП Света София ЕООД, издаден по данни на електронното пациентско досие на основание чл. 29 ал. 1 и ал. 2 от Наредба 2 от 27 март 2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане /Наредбата/, на детето е поставена диагноза:[ заличен текст]. В протокола се сочи, че на детето е провеждана комплексна рехабилитация, вкл. и роботасистирана терапия в СБРДЦП и че последната не се заплаща от НЗОК по КП [номер], като се предлага да се осигури достъп до специализирана детска рехабилитационна болница. Изпратени са доклади от външни експерти относно запитване на управителя на НЗОК по подаденото заявление. В тях е посочено, че резултатите от заявеното за заплащане лечение са неясни, включително е възможна противопоказаност заради неизясненото обективно състояние на ОДА на пациента по отношение на контрактури, с оглед на което е счетено, че заявлението за рехабилитация с [заличен текст] е изпреварващо и има риск за влошаване на състоянието на детето. Другият доклад сочи, че ефектът от заявеното лечение е подобрение на функционалното състояние на детето и се предлага да се уважи искането за заплащане след като се уточни дали има [заличен текст]. Заявлението е било разгледано от Специализирана комисия по чл. 27 ал. 1 от Наредбата, създадена със Заповед РД-18-62/01.04.2019 г. на Управителя на НЗОК. След проведени заседания е било изготвено и представено мотивирано предложение в докладна записка с вх. Е113-01-858/24.11.2020 г. на председателя на комисията. С него е направено заключение да бъде постановен отказ за заплащане на заявената медицинска услуга. Издадена е заповед РД-Е 113-01-1295/25.11.2020 г., която е била обжалвана от заявителката и със съдебно решение 210/12.10.2021 г. на Административен съд - Кюстендил, влязло в законна сила на 06.11.2021 г., е била отменена с мотиви и указания на съда като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с указанията на съда, че КП [ номер ]са неприложими за диагнозата на детето. След повторно разглеждане и извършена проверка по реда на чл. 46 от Наредбата е било установено, че лечението може да бъде проведено по КП [заличен текст]. Със заповед РД-Е113-01-168/03.02.2022 г. управителят на НЗОК е отказал заплащането на услуги по чл. 7 от Наредбата и по чл. 82 ал. 1а и ал. 3 от ЗЗ и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане от Наредбата по заявление с вх. Е113-01-858/12.07.2020 г. на С. Симеонова в качеството ѝ на законен представител на малолетната А. Д. Стойкова, с което се е кандидатствало за заплащане на рехабилитация, състояща се от 100 броя терапевтични процедури, включително и такива с апарата[ заличен текст] в Болница за рехабилитация Сердика - София. В първоинстанционното производство е било прието заключение на съдебно медицинска експертиза, изготвено от специалист по ортопедия и травматология в УМБАЛСМ Н.И.Пирогов , което правилно е кредитирано от съда като обосновано, компетентно изготвено и отговарящо на всички релевантни за спора въпроси. Правилно съдът е приел, че административният акт е материално незаконосъобразен, тъй като не са били доказани отрицателните предпоставки по чл. 7, ал. 1, във вр. с чл. 46 от Наредбата. В раздел II, озаглавен обхват на услугите при лицата до 18-годишна възраст, чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредбата гласи, че лицата до 18-годишна възраст имат право на заплащане за лечение на редки заболявания, в това число с диетични храни за специални медицински цели, което не се заплаща на отделно основание от държавния бюджет и е извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Вещото лице е дало заключение, че детето се е родило[ диагноза]. Посочено е, че А. Д. няма показания за лечение по КП [заличен текст]. Детето е имало показания за провеждане на рехабилитация-обучение в ходене с [заличен текст], като е посочило, че е възможно лечение по чл.7 ал.1, т. 2 от Наредбата, а именно лечение на редки заболявания, в това число с диетични храни за специални медицински цели, което не се заплаща на отделно основание от държавния бюджет и е извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Описаното заболяване отговаря на нормативните критерии и предпоставките за заплащане на лечението. На следващо място следва да се посочи, че едно от основните задължения на държавата е да закриля здравето на гражданите /чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България/, разбирано като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие. Всеки гражданин има право на живот /чл. 28 от КРБ/, а доброто здраве е основна предпоставка на живота. Затова държавата финансира от държавния бюджет здравеопазването /чл. 52, ал. 2 от КРБ/. Това свое задължение държавата да изпълнява чрез прилагане на принципите по чл. 2 от ЗЗ, един от които е осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, налагаща обосновано и прецизирано спрямо законовите разпоредби, произнасяне от страна на административния орган по разглеждане на заявленията на лицата за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗ и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане. Релевираните от жалбоподателя възражения за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са неоснователни. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към приложимите правни норми. С оглед на гореизложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника в касационното производство за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,