Решение № 2451 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8330/2012 г.

ВАСVIII отделение20.02.2013 г.докладчик т Теодора Николова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2167/29.06.2010 г. Административен съд София-град по адм. д. № 8154/2009 г. на АССГ в обжалваната му част. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2451 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8330/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ - София при ЦУ на НАП /сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ моли да бъде отменено решение № 2167/29.06.2010 г. по адм. д. № 8154/2009 г. на АССГ в частта, с която е отменен РА № 100800497/14.05.2009 г. на ТД на НАП - Кюстендил в частта, с която е определено задължение: по ЗДДС за данъчни периоди м. 01 - 03.2007 г. в общо в размер на 31 739 лв. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и жалбата против тази част на РА да бъде отхвърлена, като му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Симеон Русулски, действащ като ЕТ "Симеон Русулски Симона-Светли", чрез адв. Младенов, по съображения в писмено възражение моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 100800497/14.05.2009 г. на ТД на НАП - Кюстендил в частта по ЗДДС за данъчни периоди м. 1 - 3.2007 г., с която са определени задължения по ЗДДС за внасяне общо 31 739 лв. за трите месеца по съображения, че неправилно е определена облагаемата основа на продажбите на автомобили и мотоциклети втора употреба, извършени в тези периоди. Стоките втора употреба са били внесени преди 1.01.2007 г. и съдът законосъобразно, съгласно и задължителните указания на отменителното решение на ВАС, е приел, че за тях чл. 151, ал. 3 ЗДДС не е приложим, а облагаемата основа при продажбите на автомобилите следва да се определи по общия ред - по чл. 26 ЗДДС. Съдът обосновано е приел, че за стоки втора употреба, внесени преди 1.01.2007 г. глава седемнадесета от ЗДДС чл. 143 - чл. 151 ЗДДС не е приложима, тъй като текстът на чл. 143, ал. 1 ЗДДС изисква стоките втора употреба да са придобити при действието на новия ЗДДС по описаните в текста начини - след 1.01.2007 г., какъвто настоящият случай не е. Законосъобразен е изводът на съда, че тези стоки следва да се продават по общия ред, тъй като чл. 143 ЗДДС няма обратно действие. В РА и РД изрично е констатирано, че стоките са продавани по общия ред. Данъчната основа на процесните продажби е определена съгласно неоспорено заключение на вещо лице, назначено съгласно задължителните указания на отменителното решение, което заключение не може да бъде оспорвано с касационната жалба. Решението следва да остане в сила. Разноски на ответника не следва да се присъждат поради липса на доказателства такива да са направени в касационното производство. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

Цитирани разпоредби

1