Решение № 14092 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10733/2015 г.

Решение № 14092 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10733/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от дирекция "ОДОП" - гр. П. и от Й. Н. Х. с ЕТ "Й. Х.", чрез адв. Стоянова против решение № 1330/26.06.2015 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 77 по описа за 2014 г. на този съд. Дирекция "ОДОП"- П. обжалва решение № 1330/26.06.2015 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 77 по описа за 2014 г. на този съд, в частта в която е отменен РА № 241302384 от 02.09.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. П., потвърден в обжалваната част с решение № 1247 от 03.12.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П., в частта относно допълнително установени задължения за ДОО за периода 2008 г. - 2010 г. в размер на 1177.55 лева и лихви 963.73 лева и ЗО за периода 2008 г. -2010 г. в размер на 759.46 лева и лихви 295.88 лева. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АДмС - П. в обжалваната част и постановяване вместо него на друго, с което изцяло да се потвърди РА в отменената му част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Й. Н. Х. с ЕТ "Й. Х.", чрез процесуалния си представител адв. Стоянова обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата й срещу горепосочения РА. Касаторът релевира основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени в касационната жалба оплаквания се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятната за касатора част. Претендира разноски за двете инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Предмет на обжалване пред АС-П. е бил РА № 241302384 от 02.09.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. П., потвърден в обжалваната част с решение № 1247 от 03.12.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П., с който на жалбоподателката са определени допълнително задължения за ДДС за периода 25.08.2008 г. до 31.12.2010 г. в размер на 29 669.54 лв. и лихви 12 690.74 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2008 г. - 2010 г. в размер на 3 329.57 лева и лихви 1 208.05 лева; ДОО за периода 2008 г. -2010 г. в размер на 1177.55 лева и лихви 963.73 лева и ЗО за периода 2008 г. -2010 г. в размер на 759.46 лева и лихви 295.88 лева. С решението си първоинстанционният съд е отменил процесния РА в частта относно допълнително установени задължения за ДОО за периода 2008 г. -2010 г. в размер на 1177.55 лева и лихви 963.73 лева и ЗО за периода 2008 г. -2010 г. в размер на 759.46 лева и лихви 295.88 лева. В останалата част жалбата е отхвърлена. По касационната жалба на директора на Д " ОДОП" - П.: Жалбата е неоснователна. В частта относно допълнително установени задължения за ДОО за периода 2008 г. -2010 г. в размер на 1177.55 лева и лихви 963.73 лева и ЗО за периода 2008 г. -2010 г. в размер на 759.46 лева и лихви 295.88 лева решението е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е приел, че задължения за ДОО и ЗО за периода 2008 г. -2010 г. не се дължат. Недължимостта на задължителните осигурителни вноски произтича от разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, в сила от 15.02.2011 г., която е материално-правна и при липса на преходна разпоредба, която да и придава изрично обратно действие е неприложима по отношение на обществени отношения, възникнали преди приемането й. Тези задължения са определени по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК съгласно чл. 124а от ДОПК. Посочената норма е влязла в сила на 15.02.2011 г., същата е материалноправна и няма обратно действие, поради което не може да служи като основание за определяне на задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 от ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по т. дело № 3/2015 г. на ОСС на I и II колегия на Върховния административен съд. С оглед изложеното, касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" П. се явява неоснователна, а решението на Административен съд-П. следва да бъде оставено в сила в тази му обжалвана част. По касационната жалбата на Й. Н. Х. с ЕТ "Й. Х.": Жалбата е основателна. Обжалваното решение, в частта, в която е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против РА, с който допълнително са начислени задължения по ЗДДС за процесните данъчни периоди на 25.08.2008 г. - 31.12.2010 г. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2008 г. - 2010 г. е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащо неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. В производството по обжалване на РА, при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В доказателствена тежест на ревизирания е да обори презумпцията, а в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог. При постановяване на решението съдът е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в липса на обсъждане и съобразяване на събрани по делото и относими към спора доказателства. Съдът не се е произнесъл по относимите доказателства, събрани в хода на административното и съдебното производство, а само е възпроизвел констатациите на органа по приходите. Съдът е следвало да постанови решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по свое убеждение. При мотивирането на фактическите и правни изводи на съда същия следва да обсъди събраните по делото доказателства и да обоснове приемането им за доказателствен материал и мотивите му трябва да са пълни по отношение на всеки доставчик, предвид разнородността на представените от последните, документи и писмени обяснения. В случая първоинстанционният съд не е осъществил прецизна проверка на събраните доказателства от органа по приходите, въз основа на които е прието, че се прилага редът предвиден в чл. 122 ДОПК. Съдът не е съобразил доказателствата събрани от приходната администрация по отношение на всеки от доставчиците, а ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Не е изяснил фактите, на чието основание е установено наличието на неотчетени приходи и облагаеми доставки. На следващо място, съдът е следвало да изложи фактически и правни изводи по отношение на наличието или липсата на реализиран оборот за стоките с произход от всеки един от доставчиците, предвид липсата на достатъчно доказателства за реално осъществени доставки към ревизираното лице от част от доставчиците и наличието на такива за останалите. Произнасянето на съда в съвкупността е равнозначно на липса на мотиви, тъй като води до неправилно възприятие, че е установено по несъмнен начин реалното извършване на всяка доставка, а освен това се препятства възможността за адекватна защита от страна на ревизираното лице, както и за касационна проверка и контрол. В обобщение на изложеното следва да се подчертае, че съдът следва да извърши преценка на събраните доказателства или да укаже събирането на доказателства във връзка с твърдените за реални доставки от дружествата, сочени като доставчици на РЛ. Съобразно посочените мотиви, делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да бъдат преценени в съвкупност всички доказателства и доказателствени средства по делото, да бъдат събрани нови такива, в това число да бъдат използвани специални знания на вещо лице, така че съдът да се произнесе аргументирано по основния спор, правилно ли е осъществена ревизията по аналог. Като се прецени налице ли са реално осъществени доставки на РЛ и реализирани ли са последващи такива на процесните стоки, по които не са отчетени облагаеми приходи от продажбата им, да се прецени налице ли е основание за начисляване на задължения по ЗДДС за процесните данъчни периоди и данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Разноски: Обжалваното решението следва да се отмени и в частта, в която Й. Н. Х. е осъдена да заплати на Дирекция "ОДОП" гр. П. юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 809,94 лв. съразмерно на уважената част от жалбата. По направените искания за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,