Решение № 3708 от 6.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на СРЕДНО УЧИЛИЩЕ "ВЕЛА БЛАГОЕВА"/СУ/, БУЛСТАТ [номер], гр. Велико Търново, подадена чрез адвокат Вълчева, против Решение 225 от 18.07.2022 г., постановено по адм. д. 148/2022 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на училището против Ревизионен акт 6/29.12.2021 г., издаден от М. Йовчева, на длъжност главен експерт - възложил ревизията и М. Петрова на главен експерт ръководител на ревизията в дирекция Местни данъци и такси"/ МДТ / на Община Велико Търново, потвърден с Решение 6/11.03.2021 г. на Кмета на Община Велико Търново. Решението се обжалва като неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени доводи, за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на доводите в подадената пред съда жалба свързани с неправилно определяне от страна на вещото лице на ставката за такса битови отпадъци. Касатора излага подробни доводи за незаконосъобразност на решението, като твърди, че процесния имот не е предоставен на СУ ВЕЛА БЛАГОЕВА за управление поради което същото не е задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 5 ЗМДТ. Искането е за отмяна на обжалваното решение и на Ревизионен акт /РA/ 6 от 29.12.2021 г. на главни експерти - орган по приходите при Община - Велико Търново, потвърден с Решение 6/11.03.2021 г. на Кмета на Община Велико Търново. Претендират се разноски. Ответникът - Kметa на Община Велико Търново, чрез процесуалния си представител адв. Балджиева оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на делото пред Административен съд Велико Търново е Ревизионен акт /РA/ 6/29.12.2021 г., издаден от М. Йовчева, на длъжност главен експерт - възложил ревизията и М. Петрова на главен експерт ръководител на ревизията в дирекция МДТ на Община Велико Търново, потвърден с Решение 6/11.03.2021 г. на Кмета на Община Велико Търново. С обжалвания ревизионен акт на СРЕДНО УЧИЛИЩЕ "ВЕЛА БЛАГОЕВА" са установени задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. в общ размер на 15 600.98 лв. главница и лихви за забава в общ размер на 5 334.72 лв. Административен съд - Велико Търново е приел за безспорно от фактическа страна, че Средно училище "Вела Благоева" е юридическо лице със статут на общинско училище и осъществява дейността си в имот-публична общинска собственост-парцел ІІ в кв. 350 по регулационния план на гр. Велико Търново, заедно с построените в него сгради, подробно описани Акт за публична общинска собственост 6093 от 10.09.2015 г., легитимиращ общината като собственик на процесния имот, като т. 9 на акта е отбелязано, че имотът е предоставен за управление на директора на училището съгласно чл. 10, ал. 5 от НРПУПОИ (приет с Решение 158 по протокол 16 от 24.04.2008 г. на Общински съвет - Велико Търново). По искане на процесуалния представител на кмета на Община Велико Търново е изслушана съдебно-икономическа експертиза, от чието заключение се потвърждава определеният размер на такса битови отпадъци, които следва да се начислят за процесния имот. При така установената фактическа обстановка и след анализ на събраните в съдебното производство доказателства, административният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентни органи, а при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна. Прието е, че същият е издаден и в съответствие с материалния закон. Административният съд е приел, че СУ "Вела Благоева" безспорно е имало качеството на задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ през ревизирания период. За да стигне до този извод съдът на първо място е съобразил, че страните не спорят, че имотът, където е разположено училището е публична-общинска собственост и че същия се ползва фактически за нуждите на училището. Прието е, че СУ "Вела Благоева" Велико Търново, като общинско училище, е получавало ежегодно (включително за процесния период 2016 - 2020 г.) средства от държавния бюджет за заплащане на общински данъци и такси за управлявания от него имот, публична общинска собственост, в който училището осъществява дейността си. Съдът е счел за безспорно, че СУ "Вела Благоева" освен, че е получавало средства за издръжка от МОН, в която като компонент участва и средствата за заплащане на ТБО, е използвало и поддържало, ремонтирало и опазвало имота, общинска собственост. Наред с изложеното анализирайки приложимата нормативна уредба съдът е стигнал до извод, че по силата на законовата делегация на чл. 8, ал. 2 редът за предоставяне за управление на имоти и вещи - общинска собственост се определя с наредба на общинския съвет. В чл. 12, ал. 4 ЗОС е предвидено, че редът за предоставяне за безвъзмездно управление на имоти и вещи - общинска собственост, се определя от общинския съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2. Съобразно ал. 5 на чл. 10 на НРПУПОИ, приета с решение 158 по Протокол 16 от заседание на Общинския съвет, проведено на 24.04.2008 г., директорите на училища общинска собственост с въведена система на делегирани бюджети осъществяват управлението на публичната общинска собственост от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на действащата нормативна уредба. По силата на изр. второ от тази разпоредба, на директорите на училища е предоставено и правото да отдават под наем и за ползване недвижими имоти публична общинска собственост или части от тях. Въз основа на това е счетено, че управлението на имотите описани в АОС по силата на чл. 10, ал. 5 от Наредбата за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, е било предоставено на директора на училището, в качеството му на негов законен представител. Така мотивиран административният съд е отхвърлил жалбата на СРЕДНО УЧИЛИЩЕ "ВЕЛА БЛАГОЕВА" срещу Ревизионен акт 6/29.12.2021 г. на главни експерти - орган по приходите при Община - Велико Търново, потвърден с Решение 6/11.03.2021 г. на кмета на Община Велико Търново. Решението е правилно. Според разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ: таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. В чл. 64 е посочено кой дължи заплащане на таксата за битови отпадъци - тя се дължи от лицата по чл. 11 от ЗМДТ за имотите на територията на общината. Според чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ за имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. Пред настоящата касационна инстанция спорен отново е въпросът дали СУ ВЕЛА БЛАГОЕВА е задължено лице по смисъла на чл. 64, ал. 1, във връзка с чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ за таксата битови отпадъци за имотите общинска публична собственост в гр. Велико Търново. Редът за предоставяне за управление на имоти общинска собственост е уреден в Закона за общинската собственост. Съгласно чл. 12 от същия закон имотите общинска собственост се предоставят безвъзмездно на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка. Както правилно е прието от административния съд за безспорно установено, както, че СУ "Вела Благоева" е юридическо лице, финансирано от бюджета на Община Велико Търново, така и че училището е разположено в имот публична общинска собственост. Съобразно чл. 12, ал. 4 ЗОС редът за предоставяне на безвъзмездно управление на имотите и вещите общинска собственост се определя от общинския съвет в Наредба по чл. 8, ал.2. Правилно административният съд е съобразил, че с решение 158 по Протокол 16 от заседание на Общинския съвет, проведено на 24.04.2008 г., е приета нова ал. 5 на чл. 10 от НРПУПОИ съобразно която директорите на училища общинска собственост с въведена система на делегирани бюджети осъществяват управлението на публичната общинска собственост от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на действащата нормативна уредба. Правилно е отчетено от съда и наличието на издаден нов акт за публична общинска собственост 6093 от 10.09.2015 г., легитимиращ общината като собственик на процесния имот, където е отбелязано в т. 9, че имотът е предоставен за управление на училището съгласно чл. 10, ал. 5 от НРПУПОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОС, актът за общинска собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закон, с констативно правно действие, като в случая съставения през 2015г. АОС удостоверява именно обстоятелството, че имота е предоставен за управление на СУ "Вела Благоева". На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от НРПУПОИ управлението на общински имот се изразява в неговото използване, поддържане, ремонт и опазване. От страна на СУ ВЕЛА БЛАГОЕВА не е оспорено, че гореописаните имоти се ползват за фактическите нужди на училището. Неоснователни са и възраженията на касатора за липса на предоставени средства от държавния бюджет за заплащане на такса битови отпадъци. Съобразно отговор 1002-1538 от 08.11.2021 г. от заместник министъра на образованието и науката, разходите за заплащане на държавни или общински данъци и такси, дължими от училищата в системата на предучилищното и училищното образование се включват в присъщата им издръжка. Разходите за издръжка на дейностите по обучението се финансират със стандартите за ученик, за паралелка и за институция. Съгласно чл. 3б от Наредба за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, разходите за издръжка на дейностите по обучение се осигуряват изцяло със средства от държавния бюджет. СУ ВЕЛА БЛАГОЕВА не е оспорило, че получава държавно финансиране по реда на Закон за училищното и предучилищното образование и Наредба за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование и при установеното обстоятелство, че разходите за заплащане на държавни или общински данъци и такси са включени в присъщата им издръжка, възраженията в тази насока правилно са приети за неоснователни. Настоящият касационен състав намира за неоснователно и възражението на касатора свързано с кредитиране на заключението на вещото лице по съдебно-икономическа експертиза, от което се потвърждава определеният размер на такса битови отпадъци, които следва да се начисли за процесния имот. Изложените в касационната жалба доводи за неправилност на използвания промил за съответната година е неоснователно. Съобразно Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново, /в приложимата и редакция/, промила за трите компонента на ТБО съобразно чл. 1, т. 2 и т. 6 от таблицата на Приложение 1 към чл. 18, ал. 1 от Наредбата за нежилищни имоти на физически и юридически лица, намиращи се в границите на организирано сметосъбиране е в размер на 6%. Процесния имот е разположен в гр. Велико Търново, кв. 350, ул. Константин Паница 1, в границите на организирано сметосъбиране, а твърденията на касационния жалбоподател, че имотът е извън тези граници са неоснователни. Гореизложеното мотивира крайния извод на настоящия касационен състав, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и предвид представените доказателства за реално извършване на претендираните разноски, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 1 200 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение