Решение № 4091 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8395/2015 г.

Решение № 4091 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8395/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на Орхан Джелил Осман срещу решение № 52 от 29.06.2015 г. по адм. д. № 120/2015 г. на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 15-0869-000175/27.05.2015 г., издадена от ВНД Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Шумен, за наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "з" от ЗДвП - временно спиране от движение на моторно превозно средство за срок до един месец. Излага доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния закони в противоречие със събраните доказателства. Счита, че не е установено, че като водач на МПС е извършил нарушение, изразяващо се в управление на МПС след употреба на алкохол, че заповедта е немотивирана. Административният орган допуснал грешка в обстоятелствената част на обжалваната заповед относно датата на извършеното нарушение - 26.05.2015 г. впоследствие е издал друга заповед за поправка на фактическа грешка в обжалваната заповед, което обстоятелство не било обсъдено от административния съд. Ответната страна е представила писмен отговор, претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че оспорената заповед съдържа подробно изложение на конкретните факти, въз основа на които административният орган е наложил принудителната административна мярка. В нея е посочено, че се издава въз основа на акт за установяване на административно нарушение № Т953307/26.05.2015 г., като са описани и установените с акта обстоятелства и това са фактическите основания, мотивирали постановения акт. За неоснователно е прието възражението, че в случая не е спазен 3-дневният срок за подаване на възражение, тъй като този срок се отнася до възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение, но не и до заповедта, с която се налага мярката. Заповедта е съобразена с материалния закон и неговата цел. Доказано е, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 ‰. Безспорно е установено и от показанията на разпитаните свидетели, че на 15.05.2015 г., след края на работния ден, е употребил алкохол, което е потвърдил и жалбоподателя в обясненията си, дадени на 16.05.2015 г., както и че се е прибрал в дома си със собствения си автомобил "Волво", като е причинил пътнотранспортно проишествие при което е пострадал пешеходец. С техническо средство е установено и съдържанието на алкохол в кръвта му - 1,76 ‰. Решението е правилно. Правилна е преценката на съда за законосъобразност на оспорената заповед на началника на сектор "ПП" към ОД на МВР - Шумен, с която е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "з" от ЗДвП по критериите в чл. 146 от АПК. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не е установено извършеното от него нарушение като основание за налагане на принудителната административна мярка. Безпорно е установено от съда наличието на фактическите основания на заповедта за прилагане на мярката на посоченото в нея правно основание по чл. 171, т. 2, б. "з" от ЗДвП - управление от жалбоподателя на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, която съгласно извършената проба с техническо средство "дрегер" е 1,76 промила и същевременно представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. За констатираното нарушение от водача на МПС е съставен акт за установяване на административно нарушение, който има обвързваща материална доказателствена сила, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Актът с № 953307 е съставен на 26.05.2015 г. за управление на МПС под въздействие на алкохол и тъй като концентрацията е 1, 76 промила, установена с техническо средство, материалите са изпратени в прокуратурата. Събрани са и гласни доказателства, че жалбоподателят е управлявал собственият си лек автомобил "Волво В 40" с per. № Н 5533ВВ, на 15.05.2015 г. около 22.30 часа в гр. Шумен, на бул. "Ришки проход", на кръстовището с ул. "Съединение", в посока бул. "Мадара", когато е причинил ПТП с пешеходец на пешеходна пътека и е бил под въздействие на алкохол - 1,76 промила, установено с техническо средство. Както е посочил съдът, жалбоподателят Орхан Джелил Осман в свое сведение от 16.05.2015 г., представено по делото, е признал, че е изпил около 200 гр. уиски и след това решил да тръгне към дома си с колата, че на кръстовището до базовото училище не успял да спре и подпрял пешеходец, но не слязъл от автомобила, да установи защо пешеходеца ръкомаха, както и че след като се прибрал в дома си не е употребявал алкохол. Фактическите установявания на съда са в съответствие с доказателствата - писмени и гласни. Правният извод за законосъобразност на оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "з" от ЗДвП е в съответствие с приложимите разпоредби на ЗДвП. Неоснователно е възражението за немотивираност на заповедта. Административният акт е мотивиран, с посочени фактически и правни основания, в съответствие с изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Заповедта препраща към обстоятелствата изложени в акта за установяване на административно нарушение. Заповед № 869з-16/27.05.2015 г. за поправка на явна фактическа грешка в заповед № 15-0869-000175/27.05.15 г. е издадена и връчена в същия ден, в който е издадена основната заповед. Заповедта за поправка не е оспорена по реда на АПК и е влязла в сила, приобщена е към материалите по делото. Същата е взета предвид от съда при решаване на делото, той е възприел датата 15.05.2015 г. като дата на която жалбоподателят Орхан Джелил Осман е управлявал собствения си лек автомобил под въздействие на алкохол. Издаването на заповед за поправка на явна фактическа грешка, която е влязла в сила, не води до незаконосъбразност на първоначално издадената заповед, както счита жалбоподателят. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение