Решение № 6018 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8990/2012 г.
ВАСIII отделение29.04.2013 г.докладчик т Йорданка Костова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2246 от 25.04.2012 г. по адм. д. № 1655/2012 г. на Административен съд София-град. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6018 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8990/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Даниел Илиев Панев в качеството му на управител на "Мандей Джаз" ЕООД гр. София, съдебен адрес - гр. София, ул. "Марко Балабанов" № 4а, вх. "Б", адвокатско дружество "Доковска, Атанасов и съдружници" против решение № 2246/25.04.2012 по адм. д. № 1655/2012 г. по описа на Административен съд София-град. Изложени са твърдения за неправилност на съдебният акт като постановен в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отменяването му и уважаване на жалбата като се отмени заповед № РД-09-359/29.12.2011 г. на кмета на район "Средец", Столична община за намаляване на работното време на кафе - аперитив, намиращо се на ул. "Христо Белчев" № 8А, стопанисвано от фирма "Мандей Джаз" ЕООД, гр. София. Претендират се разноски. Ответните страни - кметът на район "Средец", СО редовно призован не се явява, не се представлява и не е взел становище. Ответната страна - ЕС на жилищна сграда на ул. "Христо Белчев" № 8А, чрез Здравка Керкова и Иванка Арнаудова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните и прецени допустимостта на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Не е спорна установената по делото фактическа обстановка. С обжалваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № РД-09-359/29.12.2011 г., издадена от кмета на район "Средец", с която е ограничено работното време на кафе-аперитив, стопанисван от жалбоподателя. В оспорената заповед е ограничено разрешеното работно време на заведението, което ограничение е наложено поради несъгласие на всички съсобственици с работното време на заведението. Изводът за несъгласие на собствениците на жилищната кооперация административният орган е извел от приложен неистински документ, а именно копие от нотариално заверено споразумение между етажните собственици на ул. "Христо Белчев" № 8А, гр. София. Изводите на съда, че липсва съгласие на повече от половината собственици в етажната собственост, са правилни защото са направени въз основа на доказателствата по делото. Безспорно е било установено, че към момента на подаване на заявлението за определяне на работно време, собственичката на ап. 5 е била починала, без да има съгласие от нейните наследници. Под № 11 е посочена като собственик лицето Румяна, без три имена, ЕГН и подпис. Правилни са констатациите на съда и по отношение и на другите съсобственици в етажната собственост. Изискването за съгласие на повече от половината собственици в етажната собственост е необходима материалноправна предпоставка, посочена в Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община, както по отношение на заявяване на удълженото работно време, така и през целия период на функциониране на заведението. С оглед на това, административният орган се е произнесъл със законосъобразен акт с оглед на определеното работно време, съгласно чл. 4а, ал. 2 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община. Решението е постановено при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че съда се е произнесъл по административен акт, който не е обект на обжалване. Не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и решението следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,