Решение № 1007 от 29.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2201/2008 г.

Решение № 1007 от 29.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2201/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Ц. В. Й. от с. В., Пернишка област, чрез пълномощника си адв. Н. В. от САК, е подал касационна жалба срещу решение № 14 от 11.02.2008 г. по гр. д. № 1906/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 13.13.07 г. по гр. д. № 4980/06 г. на Софийския районен съд, 77 състав. С него е допусната делба между касатора Ц. В. Й. от с. В., Пернишка област и бившата му съпруга Л. С. Н. от София на недвижим имот, съставляващ апартамент № 2 в София, ул. "Х" № 17, вх. 1, ет. 1, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 65,03 кв. м. при граници на жилището: изток - ул. "Х", запад - двор, север - ап. на сем. Стоянови, юг - разделителна стена със съседен вход, ведно с принадлежащото му таванско складово помещение със застроена площ от 9, 49 кв. м., при посочени граници, заедно с 6,015 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, при квоти по 1/2 идеална част. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "а" и "в" от ГПК (отм.). Конкретните доводи са свързани с приетото от въззивния съд, че първата съдебна инстанция не е допуснала съществено процесуално нарушение като е дала ход по съществото на спора без участието на ответника, но дори да има такова, то не е достатъчно, за да обоснове основание за отмяна на първоинстанционното решение. Въведено е и оплакване за недостатъчна индивидуализация на делбения апартамент, тъй като в диспозитива на съдебното решение не са посочени съседите "отгоре" и "отдолу". Ответницата Л. С. Н. от София, чрез пълномощника си адв. Здр. Н., оспорва жалбата и моли да се остави в сила въззивното решение. Претендира разноски за касационното производство. Жалбата е постъпила в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледани по същество на посочените касационни основания тя е неоснователни поради следното: За да остави в сила първоинстанционното решение съставът на въззивния съд е приел, че с оглед характера на въззивното производство страните могат да сочат доказателства и заявят искания и пред втората съдебна инстанция, което в случая не е направено. Поради това не е било нарушено правото на ответника да участва по делото и защити правата си нито пред първата, нито пред втората съдебна инстанция. Освен това е посочил, че индивидуализацията на имота съответства на описанието, съдържащо се в нотариалния акт, а непосочването на съседи "отгоре" и "отдолу" не обосновава непълнота или липса на индивидуализация на веща. Решението е правилно. Въведените касационни оплаквания приповтарят доводите, които са били предмет на обсъждане във въззивното производство. Съдът няма задължение да отмени хода на делото заради това, че страната и/или процесуалният й представител са закъснели за съдебното заседание, проведено при съблюдаване на чл. 107 ГПК (отм.) в указания час, каквито са данните от съдебния протокол. Независимо от това е известно, че въззивното производство не е контролно-отменително, а разглежда спора по същество /втора първа инстанция/, което дава възможност на страните да изразят становище по иска и направят доказателствени искания и възражения пред второинстанционния съд - виж ТР № 1/2000 г. ОСГК на ВКС. Пред въззивната инстанция касаторът е въвел оплаквания, свързани с процесуалното поведение на районния съд, вместо да насочи усилията си към обосноваване на становище и ангажиране на доказателства, свързани с предмета на делото - делба на апартамент между бивши съпрузи. Впрочем доводи, относими към правилността на решението по допускането на делбата, съобразно предметните предели на силата на присъдено нещо - между кои страни, за кои имоти и при какви дялове се допуска делбата, липсват и понастоящем. Не се приема и оплакването за липса на достатъчна индивидуализация на делбения имот на основанието, изтъкнато в касационната жалба. Описанието на имота, което се съдържа в диспозитива на първоинстанционното решение, не създава никакви проблеми при определяне на правото на собственост. То е достатъчно, за да индивидуализира делбения апартамент, тъй като съдържа административен адрес, номер на апартамент и етаж, квадратура и разпределение на помещенията, както и граници от четирите страни съобразно данните, които се съдържат в нотариалния акт № 12 по нот. д. № 4402/1990 г. По изложените съображения и на основание чл. 218в, ал. 1 и чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.). Върховният касационен съд - състав на III г. о.