Решение № 7822 от 14.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11962/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕЛДЕ 2000 ЕООД, чрез процесуален представител адв. П. Чолаков против Решение 19410/10.10.2024 г., постановено по адм. дело 3418/2024 г. по описа на Административен съд София град. Изложени са мотиви за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението на административния съд, като спорът бъде решен по същество и да се уважи първоинстанционната жалба. Претендират се сторените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), в писмено становище по делото, чрез процесуален представител Е. Дурчова оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. ОТВЕТНИКЪТ: Б. К. И. оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а решението на административния съд за правилно. ОТВЕТНИКЪТ: ТЕЛК към МБАЛ "Княгиня Клементина"-София ЕАД, не изразява становище. ОТВЕТНИКЪТ: ДКЦ "ХХIХ-София" ЕООД, не изразява становище. ОТВЕТНИКЪТ: "Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ - Екайц" ООД, не изразява становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С Решение 19410/10.10.2024 г. постановено по адм. дело 3418/2024 г., АССГ е отхвърлил жалбата на "Елде 2000" ЕООД, против Експертно решение (ЕР) 00099 от 027/29.02.2024 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) - специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания, като неоснователна. За да достигне до този правен извод, съдът е приел следната фактическа обстановка: На 29.06.2023 г. на Б. К. И., заемащ длъжността строителен работник в Елде 2000 ЕООД, е издаден болничен лист Е20231670313 от медицински център АГППМП д-р Ю. И. , удостоверяващ неработоспособност за периода от 28.06.2023 г. до 11.07.2023 г. поради [заличен текст]. В листа е посочена причина трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от Кодекса а социално осигуряване (КСО) , с уточнение, че е за доказване с разпореждане на Териториално поделение на Национален осигурителен институт-София при съмнение за трудова злополука . На 13.07.2023 г. е издаден втори болничен лист Е20230130258 от ДКЦ XXIX София ЕООД за продължаване на неработоспособността за периода 12.07.2023 г. 10.08.2023 г., със същата диагноза и посочена причина трудова злополука . Медицинските документи са били надлежно оспорени пред ТЕЛК при МБАЛ Княгиня Клементина София, която с ЕР 00587/14.11.2023 г. приема, че болничните листове са издадени в съответствие със здравословното състояние на лицето след преживяна фрактура на 28.06.2023 г., поради което ги приeма за законосъобразни. Решението на ТЕЛК е обжалвано пред НЕЛК, която с ЕР 00099/29.02.2024 г. го потвърждава. В него е изяснено, че работодателят не оспорва заболяването, а причинната връзка с трудова злополука, като е уточнено, че посочената причина е по данни от анамнеза, които не са доказателствено установени. НЕЛК приема, че изводът на ТЕЛК за валидност на болничните листове е правилен. Първоинстанционният съд е приел, че решението на НЕЛК е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, което е мотивирало съдът да отхвърли жалбата на дружеството като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът обосновано е достигнал до извод, че ЕР на НЕЛК е издадено при спазване на изискванията на приложимите нормативни актове и в съответствие с целта на закона. Позовавайки се на чл. 43, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), съдът е приел, че НЕЛК е компетентна да се произнася по жалби срещу решения на ТЕЛК въз основа на наличната медицинска документация към момента на постановяване на обжалваното решение, без да е задължително извършване на преглед на лицето. Именно това е направено и в разглеждания случай анализирана е цялата налична документация, въз основа на която ТЕЛК е взела решението си, като по този начин е изпълнено и изискването на чл. 50, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ. Правилно е и заключението, че издадените болнични листове са медицински обосновани и съответстват на здравословното състояние на лицето. В тях е отразено наличие на временна неработоспособност, която е обективиран юридически факт, пораждащ право на съответните обезщетения и ползване на отпуск. В този контекст съдът правилно е отбелязал, че болничният лист има доказателствена стойност единствено относно временната неработоспособност, но не и относно характера на злополуката дали тя е трудова или не. С оглед на това, съдът обосновано е достигнал до извод, че установяването на трудовия характер на злополуката не е в компетентността на органите по медицинската експертиза, а се извършва от НОИ по реда на чл. 55 и сл. КСО, при спазване на Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ). Обосновани от фактите по делото са констатациите на съда, че дори да е посочено в болничния лист, че причината за неработоспособността е трудова злополука , тази квалификация има характер на становище, основано на данни от анамнезата и изявленията на самото лице, и не обвързва съответно работодателя, органите на НОИ и съда. Последното обстоятелство се извежда като извод от предвиденото в разпоредбата на чл. 22 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. В полза на ответника следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя на осн. чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение