Решение № 3633 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8134/2011 г.

Решение № 3633 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8134/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Йордан Чаков - пълномощник на Димитър Димов Димитров от гр. Варна срещу решение № 944 от 21.04.2011 г., постановено по адм. д. № 2730 по описа за 2010 г. на Административен съд-Варна. С обжалваното решение съдът е изменил заповедта на кмета на район "Приморски" на община Варна, с която е одобрена оценката на извършени подобрения в ползвателски имот, като я е увеличил от 1825 лв. на 1984, 22 лева. С решението съдът е осъдил район "Приморски" на община Варна да заплати на Димитър Димов Димитров направените разноски от 620 лева. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се сочат и трите основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Те се обосновават с две твърдения: по делото не са били представени доказателства за делегиране на правомощия от кмета на община Варна на кмета на район "Приморски" относно одобряването на оценки по реда на § 31 от ПМС № 234 от 1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и неправилно в оценката на извършените подобрения не е включена стойността на изгребната септична яма. По подробно изложените съображения в касационната жалба и изпратената писмена защита се моли, решението на съда да се отмени, като се определи правилната оценка на подобренията. Претендира се заплащането на сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - кметът на район "Приморски" не е взел становище. Заинтересованата страна Параскева Андонова Статева също не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно, тъй като по делото е било безспорно установена заповедта на кмета на общината за делегиране на правомощия на кмета на района. Прокурорът счита, че съдът правилно е изменил заповедта на кмета като е увеличил стойността на имота според извършените подобрения и заключението на вещото лице. Предлага решението на съда да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че със заповед № 120 от 2.02.2010 г., въз основа на описаните в нея фактически и правни основания, кметът на район "Приморски" на община Варна е одобрил оценката на извършените подобрения в имот с идентификационен № 819 по помощния кадастрален план, попадащ в имот с ид. № 4125 от плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание "Горна Трака", землище Виница, гр. Варна в размер на 1825 лв., съгласно приложената експертна оценка. Така одобрената оценка е следвало да бъде заплатена от наследниците на Ивана Парашкевова Василева в посочения срок, на Димитър Димов Димитров, който е извършил подобренията. Заповедта на кмета е била обжалвана от него пред съда. От събраните доказателства съдът е установил, че със заповед № 2165 от 21.08.2003 г. кметът на община Варна е делегирал своите правомощия на кметовете на райони по § 31 от ПМС № 234 от 1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Съдът е установил, че единствен наследник на Ивана Василева е Параскева Андонова Статева, която е конституирал като заинтересована страна. За установяване на стойността на извършените подобрения съдът е допуснал основна и допълнителна съдебно-оценителна експертиза. От нея е приел за установено, че стойността на извършеното облагородяване в имота с насаждения е в размер на 1532 лв. Освен засаждане на овощни насаждения в имота са били извършени и строителни дейности, подробно описани, като поставянето на лозарски бетонови колове с поцинкована тел на обща стойност от 107,71 лв., оградни бетонни колове, оградна телена мрежа и дворна метална порта на обща стойност от 344,51 лв. Общата стойност на тези подобрения е в размер на 1984,22 лв. Тази увеличена стойност на имота е била безспорна между страните, поради което съдът е изменил първоначалната оценка, одобрена със заповедта на кмета и я е увеличил до размера на 1984, 22 лв. Спорна между страните е останала стойността на направената канална изгребна яма, чиято стойност по заключението на вещото лице е 243 лв. Относно това подобрение съдът е изложил мотиви, че то е извършено без строително разрешение и подлежи на премахване, поради което не е включил към извършените подобрения в имота стойността на каналната изгребна яма. Решението на съда в тази му част е неправилно и е постановено в нарушение на материалния закон. Съобразно § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане имат правата по чл. 72 ЗС - или добросъвестни владелци. Отделно от тази норма § 31, ал. 2, т. 3 от ПМС № 234 от 1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ сочи, че оценката по § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ се извършва по пазарни цени. От това следва, че законодателят не прави разграничение дали подобренията в имота, подлежащ на връщане са извършени след 1992 г. - влизането на закона в сила, включително и дали те са извършени законосъобразно - със строителни книжа или не. След като са извършени в имота, който подлежи на връщане, те са увеличили неговата стойност, поради което подлежат на заплащане от собственика на имота, в който са извършени. В тази насока може да се посочат като примери решение № 690 от 13.01.12 г. по адм. д. № 14767/11 г., решение № 1043 от 26.01.2009 г. по адм. д. № 10 031/08 г., решение № 8166 от 17.06.2010 г. по адм. д. № 2259/10 г., всичките на Върховния административен съд, които сочат на практиката на съда по този вид казуси. Настоящият състав счита, че няма причина да се променя практиката на съда, поради което подобренията в размер на 243 лв. за каналната изгребна яма трябва също да се прибавят към стойността на останалите подобрения. От изложеното следва, че решението на съда ще следва да се измени, като вместо него се постанови друго, с което се измени и заповедта на кмета на района, като общото подобрение на имота се увеличи със сумата от 243 лв. или общо в размер на 2227, 22 лв. Първото възражение в касационната жалба относно незаконосъобразността на заповедта на кмета на района е неоснователно и се опровергава от доказателствата по делото. Направеното искане за присъждане на сторените по делото разноски е неоснователно, поради това, че касаторът не е представил пред касационната инстанция доказателства за направени разноски, а тези, направени пред административния съд са му присъдени. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение