Решение № 8 от 6.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 453/2008 г.

Решение № 8 от 6.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 453/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Караколева Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК (отменен, но приложим в случая с оглед наличието на хипотезата на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК - обн. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.).

С решение № 283/5.09.2007 г. на П. апелативен съд (ПАС) по гр. д. № 292/2007 г. е отменено решение № 1/26.01.2007 г. по гр. д. № 248/2005 г. на К. окръжен съд (КОС) в частта, в която исковете на Е. "К." против Я. Г. К. с правно основание чл. 258 ЗЗД са отхвърлени за сумата общо над 8992.96 лв. до 39289 лв. и вместо него в отхвърлената част е постановено осъждане на Я. Г. К. да заплати на Е. "К." общо сумата в размер на 8992.96 лв. със законната лихва, считано от 5.08.2005 г. до окончателното плащане; в останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила.

Така постановеното решение е обжалвано с касационни жалби и от двете страни, както следва:

• ответникът Я. Г. К. - касателно уважителната част на въззивното решение с оплаквания за неправилност;

• ищецът Е. "К" - касателно отхвърлителната му част с оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила.

Върховният касационен съд, ТК, първо отделение, след като прецени оплакванията в жалбите, които с оглед поредността на постъпването им (първата преди 1.03.2008 г.) следва да бъдат разгледани по ГПК (отм.) - § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК - обн. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., намира следното:

Жалбите са подадени в срок, от страни в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и са процесуално допустими.

П. преценката за неправилност и предвид задълженията си за служебна проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение - чл. 218ж, ал. 2 вр. с чл. 209 ГПК (отм.) и т. 10 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, настоящият състав на ВКС констатира, че обжалваното решение е нищожно, поради следните съображения:

Производството пред КОС е образувано по предявени искове на Е. "К" срещу Я. Г. К. с правно основание чл. 258 ЗЗД и цена 39289 лв. за заплащане на извършени СМР.

Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло исковете.

По жалба на ищеца въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, в която исковете са отхвърлени за сумата над 8992.96 лв.до 39289 лв. и вместо него в отхвърлената част е постановено Я. Г. К. да заплати на Е. "К" общо сумата в размер на 8992.96 лв. със законната лихва, считано от 5.08.2005 г. до окончателното плащане; в останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила.

Така както е постановен диспозитива на ПАС - оставящ в сила частично и отменящ частично отхвърлително решение на КОС - за разлика от 8992.96 лв. до 39289 лв. и постановен уважителен диспозитив само за 8992.96 лв. без отхвърлителен диспозитив за разликата до пълния отменен размер, не става ясно каква е волята на съда. Тази воля на съда не може да бъде изведена и от мотивите на обжалваното решение, в което на лист втори ПАС е приел, че ответникът дължи сума в размер на 8197.42 лв., по-нататък се посочва и друга дължима сума за СМР в офиса на партера в размер на 795.54 лв. Все в мотивировъчната част не е посочен размерът на иска, отхвърлен от първоинстанционният съд, за който решението следва да бъде отменено, нито размера, в който искът следва да се уважи според ПАС. При постановения неясен диспозитив, посочен по-горе и наличието на 2 жалби от двете страни, касаещи цялото решение, настоящият състав на ВКС счита, че решението на ПАС следва да бъде прогласено за нищожно в цялост на основание чл. 218ж, ал. 2 вр. с чл. 209, ал. 2 ГПК (отм.) и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на ПАС.

С оглед основанията за нищожност на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от ПАС, ВКС не се произнася по оплакванията в двете касационни жалби за неправилност на въззивното решение. Страните ще имат възможност да изложат доводите и възраженията си в тази насока при повторното разглеждане на делото от ПАС.

Мотивиран от горното, съдът: