Решение № 1175 от 29.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7827/2018 г.

Решение № 1175 от 29.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7827/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Богданов с посочен по делото адрес в Испания, против Решение № 1996 от 26.03.2018 г. постановено по адм. дело № 12407/2017 г. по описа на Административен съд София – град. Жалбоподателят поддържа доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да се уважи жалбата против оспорения административен акт. Ответникът - Национална експертна лекарска комисия чрез юрисконсулт Георгиев оспорва подадената касационна жалба, моли да се отхвърли като неоснователна и да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение. Ответниците - ТЕЛК при МБАЛ "Д-р Стамен Илиев" - Монтана, Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София, Районна дирекция "Социално подпомагане" - София и Агенцията за хората с увреждания не изразяват становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на първоинстанционния административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил оспорването на Г. Богданов срещу Експертно решение № 0567 от заседание № 112/19.07.2017 г. на Националната експертна лекарска комисия, Първи специализиран състав по вътрешни болести. При постановяването му съдът е приел, че заболяването, от което страда жалбоподателят, води до функционален дефицит, който обуславя трайно намалена работоспособност, степента, на която зависи от състоянието на пациента към момента на освидетелстване. Формирал е извод, че за да се установи на какъв стадий е развитието на [диагноза], каквато диагноза е поставена на жалбоподателя, медицинските лица трябва да анализират ренгенографските снимки, респ. разпечатки от диск или хартиен носител, на гръбначен стълб и стави, към датата на освидетелстване от ТЕЛК през 2016 г. Преценката за законосъобразност на процесното експертно решение, съдът е направил по реда на чл. 168 АПК и на основанията посочени в чл. 146 АПК. По съображения, че актът е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, съобразен е с материалноправните разпоредби и с целта на закона, съдът е отхвърлил жалбата на Г. Богданов срещу Експертно решение № 0567 от заседание № 112/19.07.2017 г. на Националната експертна лекарска комисия, Първи специализиран състав по вътрешни болести. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Жалбоподателят Г. Богданов е бил освидетелстван по документи с Експертно решение № 3185 от заседание № 154/26.11.2013 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Д-р Ст. Илиев" АД, гр. Монтана и са му определени 60 % трайно намалена работоспособност (ТНР) с водеща диагноза – [диагноза], за срок от две години до 1.11.2015 г. С последващо Експертно решение № 0941 от заседание № 044/17.03.2016 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Д-р Ст. Илиев" АД, гр. Монтана жалбоподателят е преосвидетелстван като са му определени 0 % ТНР. С това решение и след извършена частична експертиза по документи, на лицето отново е определена 60 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза – М45 [диагноза]. Оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е постановен в производството по обжалване на Експертно решение № 0941 от заседание № 044/17.03.2016 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Д-р Ст. Илиев" АД, гр. Монтана, с което експертно решение на НЕЛК, решението на ТЕЛК е отменено и е върнато за ново освидетелстване на лицето, след преценка на медицинската документация към 2016 г. Устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза са нормативно регламентирани в Правилника за устройство и организация на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приет с Постановление на Министерски съвет № 83 от 26.04.2010 г., който от своя страна е издаден на основание законовата делегация на чл. 109 от Закона за здравето. Според чл. 49, ал. 1 от този Правилник, Националната експертна лекарска комисия се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. Консултациите на останалите специализирани състави на НЕЛК се вписват в експертното решение и са неразделна част от мотивите му. Специализираните състави на НЕЛК по арг. от чл. 18, ал. 1 от Правилника са част от структурата на НЕЛК и те могат да бъдат по вътрешни, сърдечно-съдови, нервни, психични, ортопедо-травматологични, хирургични, очни, белодробни и ушни, носни и гърлени болести. Всеки специализиран състав включва не по-малко от трима лекари, от които един е председател на състава. В случая съобразно водещата диагноза на лицето, експертното решение на НЕЛК е постановено от специализиран състав по вътрешни болести, който е компетентен орган на осн. чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето. Правилни са фактическите констатации на административния съд, които обосновават и формирания извод за законосъобразност на решението на НЕЛК, че към март 2016 г. в ТЕЛК е нямало достатъчно документация, вкл. и ренгенографии относно състоянието на жалбоподателя и тежкия функционален дефицит във връзка с [диагноза]. Обжалваният административен акт по своята правна същност е експертно становище за здравословното състояние на освидетелстваните лица и степента на тяхната работоспособност, а от друга страна е административен акт, с който съответният орган на медицинската експертиза на работоспособността - в случая НЕЛК, установява съществуването на трайно намалена работоспособност. В конкретната хипотеза и като е съобразил характера на обжалваното експертно решение на НЕЛК, административният съд обосновано е приел, че същото е законосъобразен административен акт. Доводите на касационния жалбоподател за наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК за отмяна на акта са неоснователни, поради което решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,