Решение № 8586 от 14.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3539/2020 г.

Г. Маринова е подала касационна жалба против решение 647/20.12.2019 г. по адм. дело 527/2019 г. на Административния съд Монтана, с което е отхвърлено искането й за обявяване нищожността на решение 10178/02.07.2019 г. по адм.дело 8926/2018 г. по описа на Върховния административния съд. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалрия закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се обяви за нищожно постановеното от Върховния административен съд решение 10178/02.07.2019 г. по адм. дело 8926/2018 г. и се присъдят разноски. Комисията за защита от дискриминация е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението, прие следното: Производството пред Административния съд-Монтана е образувано по предявения от Г. Маринова срещу Комисията за защита от дискриминация иск за обявяване на нищожността на решение 10178/02.07.2019 г. по адм.дело 8926/2018 г. по описа на Върховния административен съд. Административният съд установил, че с влязлото в сила решение 10178/02.07.2019 г. по адм.дело 8926/2018 г. на Върховния административен съд е оставено в сила решение 34/18.04.2018 г. по адм. дело 35/2018 г. на Административния съд- Видин, с което са отхвърлени предявените от Г. Маринова срещу Комисията за защита от дискриминация искове с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Съдът изложил мотиви, че проверката, която се извършва в исковото производство за обявяване нищожността на съдебно решение, обхваща такива пороци на съдебното решение, които са до такава степен тежки, че се отразяват върху неговата валидност и го правят негодно да породи правни последици. Административният съд посочил, че критериите за обявяване на нищожността на съдебно решение не са законово уредени, а са изведени от правната доктрина и от практиката на съда. Нищожно би било решението, което е постановено от ненадлежен орган или орган, действал в ненадлежен състав, извън правораздавателната дейност на съда, в нарушение на писмената форма за действителност, при невъзможност да бъде разбрана изразената воля на съда, включително по пътя на тълкуването, при неподписан съдебен акт и други изключително сериозни нарушения на законността. При проверката за валидност на оспореното решение административният съд направил извод, че то е постановено от действащи съдии във Върховния административен съд. Делото е разгледано и решено от законен тричленен състав, в съответствие с разпоредбата на чл. 217, ал. 1 АПК. В отговор на доводите на ищцата, че съдебният състав е незаконен, тъй като е формиран в нарушение на заповед 352/2012 г. на председателя на Върховния административен съд за разпределение материята по отделения, първоинстанционният съд приел, че заповедта е вътрешен организационен акт, който не се отразява върху длъжностното качество на съдиите, респективно върху законността на състава на съда. Съдът посочил, че делото липсват доказателства за ново разпределение и определяне на друг съдия-докладчик, който не е първоначално определеният. Същевременно не съществувала процесуална пречка за промяна на първоначално определения докладчик или на състава на съда, тъй като съдопроизводството по административни дела не включва изискване на неизменност на съдебния състав, който разглежда делото , подобно на това по чл. 258 НПК . Във връзка с твърденията в исковата молба, че при постановяването на решението на Върховния административен съд е бил нарушен принципът за случайно разпределение на делата и че съдиите не си направили отвод, въпреки че са се произнасяли по други дела с участието на ищцата като : адм.дело 14033/2018 г. и адм.дело 7407/2017 г. по описа на Върховния административен съд, административният съд отбелязал, че по тези дела съдиите са постановили определения, с които спорът не се решава по същество, така че няма пречка същите съдии да постановят решение по същество, дори да са участвали в разглеждането на други административни дела, водени от ищцата. Това обстоятелство не сочело на предубеденост, поради което не представлявало основание за отвод. Във връзка с довода на ищцата, че решението било нищожно поради противоречие с добрите нрави, първоинстанционният съд посочил, че такова възражение няма правна обосновка и основание. В заключение административният съд приел, че решението на Върховния административен съд е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано от съдебния състав, при ясно изразена воля на съда. По тези съображения отхвърлил като неоснователен предявения иск. Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изводите на административния съд, формирани при проверката на валидността на решение 10178/02.07.2019 г. по адм.дело 8926/2018 г. по описа на Върховния административния съд. Производството по чл.270, ал.2 ГПК за обявяване нищожността на съдебно решение по исков ред има за цел премахване на формално съществуващите правни последици на обвързващо страните съдебно решение. То не може да се използва за пререшаване на правния спор. В отговор на направените от ищцата оплаквания административният съд законосъобразно е преценил, че оспореното пред него решение на Върховния административен съд не е нищожно. Решението е постановено от законен състав, включващ съдии от Върховния административен съд. Не съществува процесуално правило, според което делата с определен предмет трябва да се разглеждат задължително от съдии с определена специализация. Дори и по спора да се е произнесъл съдия, който не разглежда дела по разпределената на отделните отделения материя, постановеното от този съдия решение не е нищожно, щом той е носител на съответното качество. Разпоредбата на чл.217, ал.1 АПК ясно посочва, че делата по касационни жалби се разглеждат от тричленен състав на Върховния административен съд, когато решението е постановено от административен съд, и от петчленен състав, когато решението е постановено от тричленен състав на Върховния административен съд. При отсъствието на други нормативни изисквания следва да се направи извод, че съставът на Върховния административен съд е законен, ако включва посочения брой съдии, които имат назначение във Върховния административен съд. По делото не се съдържат данни, съставляващи основания за отвод на съдебния състав по чл.22 ГПК, както твърди ищцата и то такива, обуславящи нищожност на съдебния акт. Законосъобразна е и преценката на първоинстанционния съд, че решението е постановено в обхвата на компетентността на съда, при спазване на изискванията за форма и ясно изразяване на волята на съда в мотивите и диспозитива на съдебния акт. Като не е констатирал пороци, водещи до нищожност на съдебното решение, административният съд е отхвърлил предявения иск. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Тъй като касационната жалбоподателка е освободена от държавна такса и разноски за производството, в полза на ответната страна не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд