Решение № 2643 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9008/2018 г.

Решение № 2643 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9008/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Българска индустриална група Б." ООД против Решение № 3207 от 16.05.2018 г., постановено по адм. д. № 1460 по описа за 2018 г. на Административен съд С.- град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 1040-21-14/15.01.2018 г. на директора на ТП на НОИ С.- град и потвърдените с него задължителни предписания с изх. № ЗД-1-21. 00350223/06.12.2017 г., издадени от старши инспектор по осигуряването, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Изложените съображения за неправилно прилагане на материалния закон и по- конкретно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, във вр. с чл. 140, ал. 4 от Търговския закон, които са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът-директор на ТП на НОИ С.- град, при редовно призоваване, не излъчва представител, но в писмени бележки от юрисконсулт Н. Медарова, касационната жалба се оспорва изцяло, като се развиват подробни аргументи. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С.- град е Решение № 1040-21-14/15.01.2018 г. на директора на ТП на НОИ С.- град и потвърдените с него задължителни предписания с изх. № ЗД-1-21. 00350223/06.12.2017 г., издадени от старши инспектор по осигуряването, с които на дружеството е указано да се подаде коригираща информация за осигурителен стаж и доход за лицето К. Колев, както следва: за месец май 2016 г. да се подаде с код за вид осигурен 14,19 дни в осигуряване и осигурителен доход от 600 лева, за месец юни 2016 г. да се подаде с код 14,17 дни в осигуряване с осигурителен доход от 463,64 лева до 23.06.2016 г. и с код 10, 5 дни в осигуряване и осигурителен доход 136,36 лева с първи ден за осигуряване 24.06.2016 г. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че през спорния период 01.05.2016 г. - 24.06.2016 г., К. Колев е упражнявал дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, но въпреки правомощията на Общото събрание на дружеството, в чиито прерогативи е да избере управител, този факт не е достатъчен, за да породи основание за задължение за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Решението е правилно. През периода 01.05.2016 г. – 24.06.2016 г. е в сила разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, съответно в редакцията на ДВ, бр. 107 от 24.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. Предвидено е, че изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, съответно управителите на търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Органите на управление на дружеството с ограничена отговорност и техните правомощия са предмет на правната регулация, съдържаща се в глава тринадесета, раздел трети на Търговския закон. С чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ е предвидено е, че управителят на дружеството се избира от общото събрание, което определя и възнаграждението му. Съгласно чл. 141, ал. 1 от ТЗ, управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание, а съгласно ал. 2 - представлява дружеството. Когато дружеството е еднолично, то се управлява и представлява от едноличния собственик на капитала, който решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма (чл. 147 от ТЗ). На основание чл. 140, ал. 1, във вр. с ал. 1 от ТЗ, решенията на общото събрание, които се отнасят до вписванията по чл. 119, ал. 2, сред които е назначаването на управител, трябва да бъдат вписани в търговския регистър. За вписване на името на управителя в търговския регистър се изисква от него да представи нотариално заверено съгласие с образец на подписа (чл. 141, ал. 3 от ТЗ). В ал. 4 на чл. 140 от ТЗ изрично е разписано, че изборът и освобождаването на управителя имат действие от вписването им в Търговския регистър. Правнорелевантната проверка за наличието, съответно липсата на качество на "управител" на едно лице, може да бъде направена единствено в публичния по своя характер Търговски регистър. По силата на чл. 141, ал. 6 от ТЗ, овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им. В този смисъл, в чл. 10, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е разписано, че невписаните обстоятелства се смятат за несъществуващи за трети добросъвестни лица. Посочените норми са с императивен характер. Във вътрешните отношения между собственика на дружеството и управителя, както и в отношенията с наети на работа лица, решението за назначаване на управител има незабавно действие, но за да може да упражнява управленческите и представителни функции, предвидени в чл. 141 от ТЗ, по отношение на други лица, управителят трябва да бъде вписан в Търговския регистър. Вписването има конститутивно действие по отношение на правоотношенията с трети за дружеството лица (определени в обжалваното съдебно решение като външни), вкл. и за осигурителното правоотношение с НОИ и неговите органи, осъществяващи дейностите по ДОО. (В този смисъл и Решение № 5644 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4313/2017 г., VI о., Решение № 1264 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13185/2016 г., VI о Решение № 15852 от 21.12.2017 г. по адм. д. № 4364/2017 г. на ВАС, VI о.). Фактът, че през посочения период Колев не е бил вписан в Търговския регистър като управител, е безспорно установен. Видно от представената разпечатка и фирмено досие, като управител на дружеството е вписан неговият едноличен собственик М. Генева от регистрирането на дружеството на 27.08.2013 г. От 18.09.2013 г. правната форма на дружеството е променена от ЕООД на ООД, като на 24.06.2016 г. Колев е вписан като управител на дружеството. Понастоящем управител е Д. Генев. Лице, което не е избрано за управител по реда на ТЗ и не е вписано като такъв в търговския регистър, не може да упражнява трудова дейност, включваща управленчески и представителни функции по отношение на трети лица и като правна последица - да подлежи на осигуряване на основанието по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Като е достигнал до същите изводи, че оспореното решение и потвърдените с него предписания са законосъобразни, Административен съд С.- град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, следва да бъде уважено искането на административния орган за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 200 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,