Решение № 11760 от 18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2333/2021 г.

Производството е по реда на раздел III от гл. Х на АПК. Образувано по жалба на З. Кръстев срещу чл. 33у, чл. 33ф и Приложение А17 от Наредба 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /НВСДТРРЮЛНЦ/. Доводите на жалбоподателя са за противоречие на оспорената от него част от нормативен административен акт с материалноправнните разпоредби на чл. 9, ал. 3, ал. 4 и ал. 7 от Закона за народните читалища /ЗНЧ/, който бил специален по отношение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел ЗТРРЮЛНЦ/. Според него сочените разпоредби на ЗНЧ уреждат изчерпателно подлежащите на вписване обстоятелства при регистрацията на читалищата и отразяването на промяна във вписаните обстоятелства, поради което основана на разпоредбата на чл. 33ф, т. 4 от НВСДТРРЮЛНЦ практика на длъжностни лица по регистрацията е в противоречие с правилата на чл. 5, ал. 1 АПК и чл. 15, ал. 3 ЗНА. Навежда доводи за ограничен обхват на проверката на длъжностното лице по регистрацията, който не включва обстоятелствата по чл. 16, ал. 1, чл. 18, ал. 2 и чл. 19 ЗНЧ, а се ограничава до тези по чл. 15, ал. 5, 6 и 7 ЗНЧ. Позовава се на § 4 от ПЗР на наредбата, сочещ като основание за издаването ѝ разпоредбата на чл. 31 от ЗТРРЮЛНЦ, за да обоснове противоречие на наредбата на нормативен акт от по-висока степен ЗНЧ. Твърди, че на интернет страницата на регистъра на ЮЛНЦ се обявяват лични данни извън тези по чл. 9, ал. 4 ЗНЧ, което противоречи на тази разпоредба и на правилата на чл. 25а ЗЗЛД и на основните принципи, установени с чл. 5, т. 1, б. а, б, в и е от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), като отрича основана на позоваване на чл. 13, ал. 9 от наредбата практика на длъжностни лица по регистрацията. Обосновава липса на компетентност у издателя на нормативния административен акт, като се аргументира с първостепенното според него значение на вписването във водения в Министерството на културата регистър по чл. 10 ЗНЧ, поради което вписването в РЮЛНЦ определя като второстепенно без възможност за отказ. Иска отмяна на оспорената част от акта. Жалбоподателят е заявил в условията на евентуалност искане за защита срещу нормативния административен акт чрез отмяна на чл. 33у, ал. 2, т.т. 5, 6, 7 и 8 и чл. 33ф, т.т. 4, 5, 7, 8, 9 и 10 от НВСДТРРЮЛНЦ и на конкретни полета в Приложение А17 от наредбата. В допълнителни писмени бележки жалбоподателят прави възражения за недоказаност с представените разпечатки от екрана на компютър на датата и часа на публикуване на актовете от производството по приемане на измененията в ПЗНА. Навежда и доводи за нарушаване на адмиинистративнопроизводствените правила заради пропуск на администрацията да извърши предварителна и последваща оценка на въздействието на нормативния административен акт. Според него при приемането на наредбата е заявена цел да се осигури практическо приложение на ЗЮЛНЦ, а читалищата са извън предмета на регулиране на този закон, поради което и ЗТРРЮЛНЦ е неприложим към читалищата. Ответникът министъра на правосъдието изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира деловодни разноски. Встъпилата като заинтересована страна откъм ответника Агенция по вписванията е на позиция за неоснователност на жалбата. В нарочно становище дава отговор на всеки от доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на ПЗНА в обжалваната част. Заключението на прокурора е за частична основателност на жалбата. В обхвата на проверката по чл. 168 във вр. с чл. 196 АПК съдът установи следното: Разпоредбите на чл. 33у, чл. 33ф и Приложение А17 от Наредба 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /НВСДТРРЮЛНЦ/ са създадени с Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър /обн. ДВ бр. 77 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г./, като с новелата на нормативния административен акт е променено и наименованието му. Проектът на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 1, заедно с доклад към проекта са публикувани на интернет страницата на министерството на правосъдието съответно на 27.07.2017 г. /в 11:21 ч. и 11:22ч./ и на 30.08.2018 г. Пак там е публикувана на 13.09.2017 г. и на 09.10.2018 г. справка за становищата по чл. 26, ал. 5 ЗНА. На датите на публикуване на интернет страницата на МП, проектът и докладът към него са публикувани и на Портала за обществени консултации на МС. Изготвена е справка за постъпилите становища Жалбата на З. Кръстев е неоснователна. Съдебният контрол обхваща пълните текстове на чл. 33у, чл. 33ф от Наредба 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /НВСДТРРЮЛНЦ/, а не и предявеното в отрицателна връзка на евентуалност искане за защита срещу части от тях, тъй като търсената защита в по-голям обем поглъща частичната. Неоснователен е доводът за липса на компетентност у издателя на оспорения нормативен административен акт. Нормотворческа компетентност е създадена за министъра на правосъдието със средствата на законовата делегация чл. 31 ЗТРРЮЛНЦ. Правомощието на министъра е да издаде наредба за воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като подзаконовия нормативен акт определя образците на заявления, посочва изчерпателно приложенията към тях за всеки вид вписване, заличаване или обявяване съгласно изискванията на закона, както и формата на електронните документи /вж. чл. 31, ал. 1 и ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ/. Тази компетентност не е ограничена в частта за представяните при вписване на читалище в РЮЛНЦ документи от действието на чл. 9, ал. 3 от Закона за народните читалища, а относно подлежащите на вписване обстоятелства от правилото на чл. 9, ал. 4 ЗНЧ. Не е немислимо в закон с различен предмет на регулиране да се съдържат конкретни разпоредби, които да са специални по отношение на друг закон /чийто общ предмет да съответства на предмета на регулиране с отделните разпоредби/ и това да наложи при правоприлагането да се приложи правилото, че специалният закон дерогира общия. Така конкуренция не съществува между ЗНЧ и ЗТРРЮЛНЦ. Предмет на регулиране с втория закон са обществените отношения по регистрацията, воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и действието на вписванията, заличаванията и обявяванията в тях /чл. 1, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ/. Предмет на регулиране със ЗНЧ са обществените отношения във връзка с учредяването, устройството, управлението, дейността, имуществото, финансирането, издръжката и прекратяването на народните читалища. Отношенията по регистрацията на читалищата не са главен предмет на регулиране в ЗНЧ. Затова и регулацията им в този закон е фрагментарна и рудиментарна и е за целите на регулирането на обществените отношения по главния предмет. Така на вписването на читалището в РЮЛНЦ е придадено конститутивно действие с чл. 9, ал. 1 ЗНЧ, уредена е отговорността на учредителите за извършени от името на читалището действия /чл. 9, ал. 2 ЗНЧ/; посочени са представяните при вписването на читалищата в РЮЛНЦ документи /чл. 9, ал. 3 ЗНЧ/ и подлежащите на вписване обстоятелства /чл. 9, ал. 4 ЗНЧ/, както и редът за заявяване на промяна в обстоятелствата, подлежащи на вписване /чл. 9, ал. 7 ЗНЧ/. Предвид различният му предмет на регулиране, ЗНЧ не съдържа изисквания към съдържанието на заявлението за вписване /което в този закон е именувано молба чл. 9, ал. 3 ЗНЧ/. Уредбата на съдържанието на заявлението се съдържа в чл. 13, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, като към него се прилагат документите, съответно подлежащият на обявяване акт, съгласно изискванията на закона /чл. 13, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ/. В контекста на горното, не противоречи на нормативен акт от по-горна степен регулацията на чл. 33у от НВСДТРРЮЛНЦ. С първата алинея е предвидено подлежащите на вписване обстоятелства относно народните читалища да се посочват в заявление по образец, съгласно приложение А17. Въвеждането на образци за заявления е нормотворческа компетентност на министъра на правосъдието, създадена с чл. 31, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, като тази разпоредба е и източник на правомощието за посочване на приложенията към заявленията за всеки вид вписване. С определянето на обхвата на приложенията по чл. 33у, ал. 2 от Наредбата към заявлението за вписване на народно читалище министърът не е напуснал пределите на компетентността си. Приложенията по чл. 33у, ал. 2, т.т. 1-4 от Наредбата съответстват на тези по чл. 9, ал. 3 ЗНЧ. Приложенията по чл. 33у, ал. 2, т.т. 5-8 от Наредбата декларации от членовете на настоятелството, от секретаря и от членовете на проверителната комисия, както свидетелствата за съдимост на същите лица са за установяване на отсъствието на пречките съответно по чл. 16, ал. 1, изр. 2; чл. 17а, ал. 2; чл. 18, ал. 2 и чл. 19 ЗНЧ, което е за целите на проверката, дължима от длъжностното лице по регистрацията дължи в съответствие с чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Съдържанието на проверката е дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи по т. 4 съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Прилаганите към заявлението за промяна на обстоятелствата документи по чл. 33ф, т.т. 1-10 от Наредбата са проекция на тези от чл. 33у, ал. 2, т.т. 1-8. Допълнително е изискването за прилагане на списък на присъстващите на общото събрание членове на читалището /респ. пълномощници/, наред с доказателства за спазването на изискванията за провеждане на общото събрание /чл. 15, ал. 1 до ал. 4 ЗНЧ/, както и за правосубектността на юридическото лице член на читалището. Документите по чл. 33ф, т. 11 от Наредбата следват от препращането на чл. 30 ЗНЧ към ЗЮЛНЦ за неуредени случаи при прекратяването на читалището и препращането на чл. 14, ал. 4 от последния закон за уредбата на реда за ликвидация и правомощията на ликвидатора към Търговския закон. Разпоредбите на чл. 33у, ал. 2, т. 9 и на чл. 33ф, т. 12 от Наредбата няма как да противоречат на нормативен акт от по-висок ранг, тъй като предвиждат представяне на документи, изисквани по закон. Не е съобразен с материалния закон доводът за неприложимост към народните читалища на ЗЮЛНЦ и за значението за различния предмет на регулиране на законосъобразността на ПЗНА. С чл. 2, ал. 2 ЗНЧ на читалищата е признато качеството юридическо лице с нестопанска цел, а ЗЮЛНЦ се прилага субсидиарно за неуредените със ЗНЧ случаи /вж. чл. 30 ЗНЧ/. Неотносим към оспорването на нормативния административен акт е доводът на жалбоподателя за обявяване на интернет страницата на ТРРЮЛНЦ на данни извън тези по чл. 9, ал. 4 ЗНЧ. Вписванията, обявяванията и заличаванията са различни прояви на административна дейност на длъжностните лица по регистрацията /срвн. чл. 7, 8 и 9 от ЗТРРЮЛНЦ и вж. чл. 2, ал. 1 от Наредбата/. Относно вписванията и обявяванията принципната регулацията в Наредбата се съдържа в чл. 3, ал. 1 и тя съответства на чл. 2, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, като е предвидено обстоятелствата и актовете да се обявяват без информация, съдържаща лични данни, с изключение на информацията, която по закон следва да бъде обявена. Огласяването на информация, което е недължимо, не е порок на ПЗНА, а на дейността на длъжностното лице по регистрацията, която е възможен източник на отговорност по чл. 28 ЗТРРЮЛНЦ. Оспорените от жалбоподателя части от нормативния административен акт не съдържат регулация на обявяване на данни, представляващи част от РЮЛНЦ. Това сочи на неотносимост и на довода за неправилност на основана на правилото на чл. 13, ал. 9 ЗТРРЮЛНЦ практика на длъжностни лица по регистрацията, както и на този за липса на компетентност на същите длъжностни лица за проверка на подлежащите на вписване обстоятелства. При издаването на нормативния административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Издателят му е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 28, ал. 2 от ЗНА във вр. с чл. 80 от АПК за внасяне на проекта за нормативен административен акт, ведно с доклада към него, и то със съдържанието по чл. 28, ал. 2 ЗНА. Доколкото издател на акта е министър и с арг. от чл. 20, ал. 2 ЗНА не е било дължимо изработване на частична предварителна оценка, а последващата оценка не е задължителен елемент от производството по приемане на ПЗНА, а евентуално може да е основание за отмяна, изменяне или допълването му /арг. чл. 18б, ал. 2 ЗНА/. Внасянето на проекта се предхожда от обезпечената чрез публикуване на интернет страницата на министерството и на Портала за обществени консултации на проекта за изменение на нормативния административен акт, заедно с доклада към него възможност за провеждане на обществени консултации /вж. чл. 26, ал. 2 и ал. 3 ЗНА/. След приключване на обществената консултация и при спазване на срока по чл. 26, ал. 4 ЗНА, справката за постъпилите становища е публикувана надлежно /чл. 26, ал. 5 ЗНА/. Обстоятелството, че файловете във връзка с публикациите се съхраняват на твърдия диск на компютъра, от чийто екран са разпечатките, не изключва доказването, доколкото в първия том с доказателства след разпечатките са класирани други разпечатки от сайта на министерството на правосъдието, а там в долната част на страницата са посочени изтеглени файлове, съответстващи на тези от първите разпечатки. Времето на създаване на файловете по първите разпечатки е най-късно това на публикуването им. Дължимо е отхвърляне на оспорването. При този изход на делото на министерството на правосъдието се дължат деловодни разноски в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. На заинтересованата страна следва да се възложи задължение за допълнителна държавна такса в размер 100 лева на основание чл. 189, ал. 4 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение