Решение № 1582 от 8.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7592/2020 г.

Решение № 1582 от 8.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7592/2020 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 2569/18.05.2020 г. по адм. дело № 6773/2019 г. на Административен съд – София град (АССГ), с което КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от от 1 356 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление (НП) № НП – 374 от 17.12.2014 г., издадено от КЕВР, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на НП по н. а. х. д. № 2798/2015 г. на Районен съд – Велико Търново, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1 356 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразното наказателно постановление, състоящи се в направени от ищеца разноски за защита и процесуално представителство на ищеца по к. н. а. х. д. № 10163/2016 г. на Административен съд – Велико Търново, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. С решението в полза на ищеца са присъдени съдебни разноски в размер на 553, 81 лв., като е отхвърлена претенцията за разликата до пълния предявен размер от 842 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е твърдение, че претендираните от ищеца вреди не подлежат на обезщетение, тъй като направените разходи за адвокатски възнаграждения в производствата по оспорване на наказателно постановление не представляват пряка и непосредствена последица, засягаща правната сфера на дружеството. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли исковата претенция на "Електроразпределение Север". Претендират се разноски по делото. Ответникът - "Електроразпределение Север" АД, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото. Постъпила е и частна жалба от "Електроразпределение Север" АД против определение № 4263/12.06.2020 г. по адм. дело № 6773/2019 г. на Административен съд - София град, с което на основание чл. 248 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК е отхвърлено искането на "Електроразпределение Север" АД за изменение и допълване на решението в частта за разноските. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на определението. Иска се неговата отмяна и постановяване на съдебен акт по същество, с който се уважи искането за допълване и изменение на решението в частта за разноските. Ответникът по частната жалба – КЕВР, в представен писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното определение, поради което счита, че определението следва да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и на частната жалби. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че касационната и частната жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, респ. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд – София град е осъдил КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от от 1 356 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление (НП) № НП – 374 от 17.12.2014 г., издадено от КЕВР, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на НП по н. а. х. д. № 2798/2015 г. на Районен съд – Велико Търново, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1 356 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразното наказателно постановление, състоящи се в направени от ищеца разноски за защита и процесуално представителство на ищеца по к. н. а. х. д. № 10163/2016 г. на Административен съд – Велико Търново, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. Първоинстанционният съд е установил, че с процесното наказателно постановление КЕВР е наложила на "Електроразпределение Север" АД имуществена санкция в размер на 20 000 лв., на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. С решение № 98/7.03.2016 г. по н. а. х. д. № 2798/2015 г. на Районен съд – Велико Търново, НП № 374/17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР е отменено като незаконосъобразно. Решението на РС - Велико Търново е оставено в сила с решение № 220/22.06.2016 г. по к. н. а. х. д. № 10163/2016 г. на Административен съд – Велико Търново. Съдът е установил още, че дружеството – ищец е заплатило на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" сумата от 1 356 лв., с включен ДДС за защита и процесуално представителство по н. а. х. д. № 2798/2015 г. на Районен съд – Велико Търново, както и сумата от 1 356 лв., с включен ДДС за защита и процесуално представителство по к. н. а. х. д. № 10163/2016 г. на Административен съд – Велико Търново. По делото са налични договори за правна защита и съдействие, както и пълномощни. От правна страна съдът е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на ЗОДОВ. По отношение размера на исковете, съдът е приел, че уговорените и заплатени за всяка една от съдебните инстанции възнаграждения са в минималния размер, предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не са налице основания за редуцирането им. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменено с влязло в сила съдебно решение – НП № 374/17.12.2014 г., издадено от председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране, с което е реализиран първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти е в тежест на ищеца - чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с § 1 от ЗОДОВ. В случая това е направено – в съдебното производство по административнонаказателното дело, пред въззивната и касационна инстанции са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд – София град производство се установява, че дружеството ищец е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от адвокатско дружество пред въззивната и касационна инстанции. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси, рефлектиращ негативно в правната му сфера. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС се приема безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар в производствата по обжалване на наказателно постановление е пряка и непосредствена последица от издаденото такова, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В цитираното Тълкувателно решение № 1/2017 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на едно лице за охраняване на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. В производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона не е предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответника дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Настоящият състав не намира, че ответникът по касацията е допринесъл виновно за увреждането посредством осигуряването на своята процесуална защита в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил претендираното като вреда адвокатско възнаграждение. По делата с предмет процесното НП са представени договори за правна защита и съдействие, с които за процесуално представителство и защита е договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение. Налице са валидни договорни отношения с предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност – чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Защитникът е получил възнаграждение за положения труд, който е бил заплатен от клиента в договорения размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Правилен е изводът на административния съд за наличието на основание за присъждане на обезщетение, предвид действащата към момента на приключване на всяко от тези производства разпоредба на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания и Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. дело № 7/2008 г. Съдът правилно е приел за неоснователно искането на ответника на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за редуциране размера на претендираното обезщетение, като е счел, че в конкретния случай, съобразно нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, този размер не бива да е по- малък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователни са развитите в касационната жалба на КЕВР и поддържани в съдебното заседание пред настоящия съд съображения във връзка с присъдения данък добавена стойност, като част от размера на обезщетението тъй като, това възражение е направено едва в касационната жалба. КЕВР не е повдигнала този въпрос и не оспорила претенцията в тази й част, нито в представения писмен отговор, нито в съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Предвид релевираните от този касационен жалбоподател касационни оплаквания и забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК, възражението не следва да бъде уважено в настоящото производство. Решаващият съд е отчел размера на отделните наложени санкции, което повишава допълнително отговорността за качеството на положения адвокатски труд. Уговорените и заплатени възнаграждения за всяка от съдебните инстанции в минималния предвиден размер е справедлив и не са налице предпоставки за намаляването им. Предвид изложеното настоящият касационен състав на ВАС намира за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат - чл. 4 от ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо ЗЗД, във вр. с § 1 ЗОДОВ. По изложените съображения обжалваното решение е правилно, не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. С обжалваното определение в производство по реда на чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК Административен съд – София град е оставил без уважение молбата за изменение и допълване на решението в частта за разноските. Правилно административният съд е уважил направеното от страна на КЕВР възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като е съобразил правната и фактическа сложност на делото, многобройните идентични дела. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК в производството по делото се заплаща възнаграждение за един адвокат. В случай на уважаване на молбата на ищеца за присъждане на второто адвокатско възнаграждение биха се присъдили две адвокатски възнаграждения по делото, което е в нарушение на цитираната разпоредба на ГПК. Съображенията на съда, изложени в определението, се споделят от касационния състав, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски за касационното производство се следват на "Електроразпределение Север" АД. Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 396 лв., съобразно представените доказателства за извършването им. По отношение на останалата сума, посочена в договора за правна защита и съдействие и фактура към него в размер на 396 лв. съдът, счита, че същата не следва да се присъжда. Във връзка с изложеното по – горе в мотивите на настоящото решение по отношение на частната жалба срещу определение № 4263/12.06.2020 г., че не следва да се присъждат две адвокатски възнаграждения по делото, настоящият касационен състав на ВАС намира, че по начина, по който е уговореното възнаграждението, във връзка с касационното оспорване на първоинстанционното решение на АССГ, уредено и формулирано в раздел III от договора за правна защита и съдействие, представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ето защо следва да се присъди само посочената по – горе сума в размер на 396 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Румяна Лилова: Подписвам настоящото решение с особено мнение, тъй като считам, че обжалваното Определение № 4263 от 12.06.2020 г., постановено по адм. д. № 6773 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. е валидно и допустимо, но е неправилно. Поради това намирам, че то следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което Решение № 2569 от 18.05.2020 г., постановено по адм. д. № 6773 по описа на АССГ за 2019 г. бъде изменено в частта за разноските, а Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да бъде осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД претендираната сума в общ размер на 842, 00 лв., от които 50, 00 лв. за внесена държавна такса и 792, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. Не съм съгласна с направения от мнозинството от съдебния състав извод, че правилно първоинстанционният съд е отказал да измени постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските. Становището ми е, че изложените от състава на АССГ съображения, с които е мотивирана неоснователността на молбата на "Електроразпределение Север" АД, с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и направените изводи, са необосновани. В случая са предявени, разгледани и уважени два иска за обезщетение с цена от по 1356, 00 лв., а фактът на разглеждането им в едно съдебно производство (след присъединяване на адм. д. № 11013/2019 г. към адм. д. № 6773/2019 г.) не променя горния извод, както и не води до такъв за недължимост на адвокатско възнаграждение при уважаване на исковете от загубилата делото страна по втория от тях. Вярно е, че вредите, обезщетяване на които се търси, произтичат от един и същи увреждащ "Електроразпределение Север" АД факт - незаконосъобразното наказателно постановление, но това не обосновава извод, че е предявен един иск. Предявени са два иска за обезщетяване на претърпените имуществени вреди, като предпоставките за уважаването на всеки от тях подлежат на отделна преценка въз основа на приетите по делото доказателства. В казуса относно настъпилите вреди това са приобщените два договора за правна защита и съдействие, фактури и доказателства за плащане по банков път на дължимите по тях суми. Доколкото претендираното в производството по обезщетение адвокатско възнаграждение за всеки от предявените искове практически се явява договорено на минимума (с пренебрежимо превишение), следва да се приеме, че то е обосновано и справедливо по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, поради което и предвид изхода на спора, КЕВР е следвало да бъде осъдена да го заплати на дружеството в пълен размер съобразно представените доказателства. Не споделям изводите на мнозинството от съдебния състав относно размера на разноските, които се следват за настоящото касационно производство на "Електроразпределение Север" АД за адвокатско възнаграждение. По изложените по - горе в настоящото особено мнение съображения, намирам, че предвид изхода на спора по касационната жалба на КЕВР, на "Електроразпределение Север" АД се следват и сторените в настоящото производство разноски - в размер на 792, 00 лв. за адвокатско възнаграждение (за производството в частта по касационната жалба). Предвид размера на договореното възнаграждение, материалния интерес по спора, както и при отчитане на фактическата му и правна сложност, направеното от процесуалния представител на КЕВР възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. Доколкото с настоящото особено мнение изразих становище, че предявената частна жалба от "Електроразпределение Север" АД е основателна, на дружеството се следват и разноски в размер на 240, 00 лв. за адвокатско възнаграждение за производството в частта по частната жалба и за държавна такса в размер на 15, 00 лв. съобразно представените доказателства и направеното искане. По така изложените съображения, подписвам решението с особено мнение. Мотивирал особеното мнение съдия: __________________ /Румяна Лилова/