Решение № 14406 от 29.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14280/2015 г.

Решение № 14406 от 29.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14280/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. П. Н. чрез процесуалния му представител адв. Данков, срещу решение № 454 от 23.10.2015 г. постановено по адм. дело № 659/2015 г. от Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на Н. срещу заповед рег. № УЗИ 316з-1981/17.07.2015 г., на Началника на сектор "Пътна полиция" с която на С. П. Н. - младши автоконтрольор I степен в група " Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" към отдел "О. П." при Областна дирекция на МВР - П. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Началник сектор "Пътна полиция", отдел "О. П." при Областна дирекция на МВР - П. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Съдът от първата инстанция е сезиран с жалба срещу заповед рег. № УЗИ 316з-1981/17.07.2015 г., на Началника на сектор "Пътна полиция", отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - П., с която за нарушение на правилата на Етичния кодекс и на служебната дисциплина, на осн. чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 4, на С. П. Н. - - младши автоконтрольор I степен в група " Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" към отдел "О. П." при Областна дирекция на МВР - П., е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспорвания административен акт е издаден от компетентния, съгласно чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗМВР орган; в кръга на правомощията му по закон; в предписаната от чл. 210, ал. 1 форма и при спазване на процесуалния и материалния закон. Решението е неправилно. След цялостна преценка на доказателствата по делото, вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, съдът е достигнал до правни изводи, които не се споделят от настоящия касационен състав. В конкретния случай нарушението, вменено на служителя от МВР, за което му е наложено дисциплинарното наказание, се изразява в това, че на 03.04.2015 г. около 18.40 ч. в гр. П., по време на изпълнение на служебни задължения се е обърнал към инспектор И. Х. - старши разследващ полицай в отдел "Разследване" при ОД на МВР - П. с обидна фраза, съдържаща думата "глупак" в присъствието на граждански лица и други служители на ОД на МВР. В подкрепа на изводите, че с поведението си Н. е нарушил правилата на чл. 21 от Етичния кодекс на държавните служители от МВР, утвърдени със заповед № 8121з-348 от 25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи, за което в съответствие с нормите на чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР му е наложено наказание "порицание", съдът се е позовал на докладна записка, изготвена от И. Х., сведенията на участничката в ПТП Р. Т. и съпругът й М. Т. Съдът е възприел показанията на сем. Т. за достоверни, неповлияни от качеството на участник в разследваното от И. Х. ПТП. Докладната записка на Г. И., в качеството му на мл. експерт в сектор "БНТЛ"; С. Х. Р.; рапортите на жалбоподателя и на мл. инспекторите в сектор "Пътна полиция" Ц. В. и С. К. съдът е възприел като схематични, описващи общо извършването на дейностите по служба, недаващи конкретна информация, поради което е направил извод, че същите са недостоверни, дадени в защита на колегата. В същото време съдът не е обсъдил поведението на "достоверната" свидетелка Р. Т., която е блъснала с колата си възрастна жена, счупила е ръката й и в нарушение на правилата на ЗДвП е избягала от местопроизшествието. Не е обсъдено също противоречието в нейните показания и тези на съпруга й, които не си кореспондират, а не кореспондират и на показанията на другия неангажиран със случая свидетел - Р. (не Р. - л. 29), който в качеството си на "познат" на сем. Т. е заявил, че не е забелязал разправия между "служителите на полицията, присъстващи там. След като тези показания на независим свидетел са подкрепени от показанията на участващите в огледа длъжностни лица, които не само са независими, но и носят отговорност именно като длъжностни лица, не може да се приеме по категоричен и безспорен начин, че в конкретната хипотеза е доказано укоримо, по смисъла на Етичния кодекс на служителите от МВР, поведение от страна на касатора. А за да бъде наложено дисциплинарно наказание на служител от МВР следва по безспорен и категоричен начин да е доказано извършването на дисциплинарно нарушение по смисъла на ЗМВР, което в случая не е така. По изложените съображения решението на съда ще следва да се отмени, а делото - да се реши по същество като се отмени оспорвания административен акт. При този изход на правния спор претенцията на С. Н. за присъждане на понесените по делото разноски, представляващи платена държавна такса - 10 лв. и адвокатски хонорар - 200 лв., съгласно договор за правна помощ и съдействие (л. 71) е основателна и следва да бъде уважена до размера на доказаните разноски. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение