Решение № 2084 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6914/2009 г.

Решение № 2084 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6914/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Пенсионно осигурителна компания (ПОК) "ДСК-Родина" АД гр. София и Станислав Димитров Петков, в качеството му на изпълнителен директор на ПОК "ДСК-Родина" АД против Решение № 48/1.04.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е прието за установено, че Станислав Димитров Петков, в качеството си на представляващ работодателя - ПОК "ДСК-Родина" АД, като е определил по-високо основно трудово възнаграждение за същата длъжност на служителя от другия пол Бисер Нойчев Горанов е извършил по-неблагоприятно третиране - нарушение на чл. 4, ал. 2, вр. чл. 14 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), представляващо пряка дискриминация по признак "пол", по отношение на засегнатата страна Мая Живкова Узунова, изразяващо се в определяне на по-ниско възнаграждение за равностоен труд в сравнение с колегата й Горанов; че Станислав Димитров Петков, в качеството си на представляващ работодателя - ПОК "ДСК-Родина" АД, като е определил по-високо основно трудово възнаграждение за същата длъжност на служителя Невена Димитрова Пеева е извършил по-неблагоприятно третиране - в нарушение на чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗДискр., представляващо пряка дискриминация, по отношение на засегнатата страна Мая Живкова Узунова, изразяващо се в определяне на по-ниско възнаграждение за равностоен труд, в сравнение с колегата й Пеева; че Станислав Димитров Петков, в качеството си на представляващ работодателя - ПОК "ДСК-Родина" АД, като е извършил по-неблагоприятно третиране е лишил Мая Живкова Узунова от атестиране, допълнително възнаграждение (определяно въз основа на атестирането) и от допълнително материално стимулиране (ДМС) за първото тримесечие на 2008 г. в нарушение на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр., което е било мотивирано от бременността на засегнатата страна Мая Живкова Узунова и следва да се квалифицира като дискриминация по признак "пол" - нарушение на чл. 2, ал. 2, вр. с чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. и на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80, ал. 3 от ЗЗДискр., за извършване и допускане на установените нарушения на изпълнителния директор Станислав Димитров Петков е наложена глоба в размер на 500,00 лева. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, като постановено в противоречие на материалноправни разпоредби, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна - Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", редовно призована, представител не се явява и не е ангажирано становище по жалбата. Заинтересованата страна - Мая Живкова Узунова, редовно призована, чрез процесуалния си представител ангажира становище за неоснователност на жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по жалба с вх. № 44-00-1622/22.05.2008 г. на Мая Живкова Узунова срещу ПОК "ДСК-Родина" АД с оплаквания за дискриминация по признак "пол" при упражняване правото на труд, изразяваща се в определяне на по-ниско възнаграждение за равностоен труд в сравнение с колегите й Горанов и Пеева. За да постанови решението си КЗД е приела, че като е определил по-високо основно трудово възнаграждение за същата длъжност на служител от другия пол, Станислав Димитров Петков, в качеството си на представляващ работодателя, е извършил неравно третиране - пряка дискриминация по признак "пол", а като е определил по-високо основно трудово възнаграждение за същата длъжност на служител от същия пол, без ясни правила и обективни критерии, установени в нормативен акт е извършил неравно третиране в нарушение на задължението на работодателя по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. за осигуряване на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд по отношение на Узунова, изразяващо се в определяне на по-ниско възнаграждение. Административният орган е изложил мотиви относно извършеното нарушение от страна на работодателя на основни правила при определяне на видовете и размерите на допълнителните възнаграждения и доплащания към работната заплата и механизма за разпределяне на средствата, както и за липсата на атестиране на Узунова. При определяне размера на санкцията Комисията е отчела характера на извършеното нарушение и последиците му и е преценила, че следва да бъде над определения в закона минимален размер. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Като основание за издаване на обжалваното решение, КЗД е посочила чл. 65, вр. с чл. 4, ал. 2 и чл. 14, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства - чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр Изброените в текста на чл. 4, ал. 1 от същия закон признаци са: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В разпоредбата на т. 7 от § 1 на ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "неблагоприятно третиране" - всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. В нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., какъвто е признакът "пол". За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятно третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. предвиждат, че работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура, независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време. Според ал. 3 на чл. 14 от ЗЗДискр., критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата. Определянето както на размера, така и на получателя на допълнителни суми към формираното трудово възнаграждение, са в правомощията на работодателя, респ. на неговия представител. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Видно от представените по делото Вътрешни правила за работна заплата и Протоколи на управителните органи на ПОК "ДСК-Родина" АД, в дружеството са установени обективни критерии за определяне на трудовото възнаграждение на служителите и за оценка на труда и трудовото изпълнение. Вътрешните правила за работна заплата съдържат механизма за формиране на работната заплата съобразно изискванията на чл. 4 от НСОРЗ и тези критерии са еднакви за всички служители. Размерът на основното възнаграждение се уговаря между страните при условията, определени в Кодекса на труда. При проверката извършена от Инспекцията по труда е констатирано, че се договарят различни размери на основното трудово възнаграждение без значение на пола на лицата, които изпълняват съответната длъжност. Уговореното по-високо основно трудово възнаграждение в полза на Бисер Горанов не е доказателство за дискриминационно отношение спрямо Мая Узунова. Не е спорно обстоятелството, че същата без да е в законоустановен отпуск е намалила значително обема на извършваната дейност, като е преустановила напълно пътуванията в регион Смолян, без това обстоятелство да се отрази на възнаграждението й. Установено е от представените по административната преписка доказателства, че мотивите за назначаване на втори човек на длъжност "организатор продажби и реклама" - Смолян, са били необходимостта да се осигури запазване позициите на дружеството в региона и поддържане нивото на продажби. Съображенията за определяне на по-високо възнаграждение на Бисер Горанов са били свързани както с преценката на неговите професионални качества,, умения и опит, така и с необходимостта той да осъществява изцяло дейността "организатор продажби и реклама" за целия регион Смолян, с оглед здравословното състояние и намаления обем работа на Мая Узунова и предвид подадената от нея молба. Видно от представените атестационни карти на Мая Узунова при атестацията и за първото шестмесечие на 2007 г. е на първо място,, а за второто шестмесечие на същата година на 18-то място при сравнени 34 служители. Това нейно представяне е причина за решението на УС да не й бъдат изплатени суми за ДМС за първото тримесечие на 2008 г. Незаконосъобразни са изводите на КЗД, че изпълнителният директор Станислав Димитров е извършил по-неблагоприятно третиране на Мая Узунова, изразяващо се в определянето на по-ниско възнаграждение за равностоен труд в сравнение със служителката Невена Димитрова Пеева. Комисията за защита от дискриминация не е извършила изследване действително ли се касае за равностоен труд, не е отчела разликите в заемането на длъжност "организатор продажби и реклама" - Смолян и "организатор продажби и реклама" - Варна. Организатор продажби и реклама за регион Варна извършва дейност на територията на целия регион Варна, а организатор и продажби за регион Смолян извършва дейност на територията на целия регион Смолян. Видно от представените по делото справки за 2007 г. в регион Смолян са сключени 49 броя договори за осигурително посредничество, а в регион Варна са сключени 72 броя договори. Общо за 4 годишен период (2005 г. - 2008 г.) в регион Смолян са сключени 68 договора за осигурително посредничество, а в регион Варна - 104 договора. Броят на банковите офиси, в които работят осигурителни посредници на ПОК "ДСК-Родина" АД на територията на регион Варна са с 15 повече, отколкото на територията на регион Смолян. Следва да се отбележи и обстоятелството, че към 31.12.2007 г. броят на осигурените лица в регион Варна е 14 244 лица, към 30.06.2008 г. е 16 548 лица. Броят на осигурените лица в регион Смолян към 31.12.2007 г. е 5 371 лица, а към 30.06.2008 г. е 6 047 осигурени лица. Видно от длъжностните характеристики на Мая Узунова и Невена Пеева в трудовите задължения на организатор продажби и реклама влиза създаването, организирането на мрежа от осигурителни посредници и упражняването на контрол върху тяхната дейност, организирането и контролирането на продажбите на пенсионни осигуровки на територията на региона, управлението на продажбите на осигурителни продукти, организирането на цялостното обслужване на клиентите от региона. Представените по делото доказателства налагат категоричния извод за по-голяма натовареност и по-голям обем работа, която се изпълнява от регионалния представител в регион Варна. Освен това Невена Пеева е назначена на работа на 21.04.2008 г., т. е. тя не е работила в ПОК "ДСК-Родина" АД през първото тримесечие на 2008 г. На база извършеното атестиране не е взето решение на Управителния съвет на дружеството за изплащане на еднократно допълнително трудово възнаграждение на регионалните представители, а само на 37 служители, "които не са пряко ангажирани с продажбата на осигурителни продукти", т. е. служителите на длъжност "организатор продажби и реклама" са изключени, поради което извода на КЗД, че Мая Узунова е лишена от допълнително възнаграждение, в резултат на което е налице по-неблагоприятно третиране е неоснователен. В случая, при формирането и заплащането на трудовото възнаграждение на Узунова антидискриминационният принцип на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. не е нарушен. Трудът, полаган от различни лица, е оценен по различен начин, с оглед качеството и обема на свършената от тях работа. От материалите по преписката не се установява наличието на неравенство в трудовото възнаграждение, изплащано за еднакъв или равностоен труд. Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, обосноваващи заключението на Комисията за дискриминация под формата на неравно третиране на основата на признака "пол" спрямо Узунова. Нещо повече, при анализа на вече събраните доказателства, настоящата инстанция счита, че изводите на административния орган в оспореното решение освен недоказани, са и незаконосъобразни, предвид действащата материалноправната уредба. Служителите между които е извършено сравнението, макар и заемащи една и съща длъжност, осъществяват трудовите си функции в различен обем, предвид отчетените от работодателя количествени показатели на свършената работа, както и показатели отчитащи качеството на свършената работа, което от своя страна обосновава извода, че трудът им не е еднакъв, нито равностоен - налице е разлика в количественото и качествено изпълнение на възложените задължения и отговорности от лицата. Според чл. 107а, ал. 8 от Кодекса на труда, индивидуалният размер на трудовото възнаграждение се определя в зависимост от оценката на индивидуалното изпълнение при условия и по ред, определени от Министерския съвет. Съдът намира, че разследваните от Комисията действия на работодателя не сочат на конкретно по-неблагоприятно третиране на Узунова. За еднакъв или равностоен труд работодателят осигурява равно възнаграждение. При липсата на друг служител, заемащ същата длъжност, за когото да са отчетени същите показатели на работа като при Узунова, необоснован е извода на административния орган за наличие на дискриминация в случая. На следващо място, административният орган не е съобразил обстоятелството, че на база Вътрешните правила за работна заплата, приети от работодателя, е определен размера на индивидуалната работна заплата на всеки един от служителите, при съобразяване с приноса на всеки заемащ съответната длъжност към финансовите, пазарните, конкурентните резултати на работодателя, отговорността на труда и др. показатели, което от своя страна обосновава извод за еднаквото третиране на служителите при определяне на основното и допълнително възнаграждение. Като е приела, че спрямо Узунова са извършени действия, представляващи пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, във връзка с § 1, т. 7 от ЗЗДискр. по признак "пол" от страна на жалбоподателите, КЗД е постановила един незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна. При този краен извод в полза на жалбоподателите следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение