Решение № 350 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13275/2010 г.

Решение № 350 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13275/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Георги Асенов Петров от гр. София против решение от 03.06.2010 г., постановено по адм. д. № 2290 по описа за 2000 г. на Софийски градски съд, Административно отделение. Релевира оплаквания за неговата неправилност поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му . Ответникът по касационната жалба - областен управител на област София не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на Георги Асенов Петров и Стоянка Асенова петрова против мълчаливия отказ на областния управител на област София за обезщетение по реда на ЗОСОИ по заявление № 97-00-7370/23.11.1998 г. за имот в гр. София, кв. "Гео Милев", представляващ 1/2 част от имот пл. № 247 в кв. 162 с площ от 1000 кв. м, собственост на техния наследодател Йордан Бонев Пешев. Съдът е приел, че мълчаливият отказ е материално законосъобразен, тъй като не са налице основания за обезщетяване по реда на ЗОСОИ по заявения предпочитан способ - реално възстановяване - чл. 2, ал. . 5 от ЗОСОИ. Решението е правилно, същото почива на задълбочено изследване на събрания по делото доказателствен материал, обосновано е и е съобразено с приложимия материален закон - чл. 2, ал. . 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, вр. чл. 2, ал. . 5 от ЗОСОИ. По делото не е била спорна собствеността на процесния имот, установено с представения по делото препис от нот. акт № 131/1955 г. Видно от събраните по делото доказателства, имотът, за който се претендира обезщетение по реда на чл. 2, ал. . 5 от ЗОСОИ - отделяне и реално връщане на земята, когато тя може да се обособи като самостоятелен имот, е била предмет на отчуждаване по реда на ЗПИНМ. Отчуждителната процедура е била извършена съобразно изискванията на ППЗПИНМ и на основанията, посочени в закона. Определеното обезщетение, завишено с решение на Софийски народен съд от 26.11.1955 г. от. 0.40 лв. на 1 лв. за кв. м, или общо 4000 лв. за целия имот е преведено по ликвидационна сметка и впоследствие изплатено на собственика Йордан Пешев, видно от отбелязване върху представената ведомост. С решение от 25.12.1994 г. по адм. д. № 1465/1993 г. Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на Георги Асенов Петров срещу отказ на кмета на СГО, обективиран в заповед № РД-54-383 от 1.11.1983 г. да отмени отчуждаването на процесния имот по реда на чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, поради липса на основания по чл. 1, ал. . 1 от закона. От посочените доказателства съдът е направил обоснован извод, че имотът, предмет на производството по чл. 2, ал. . 5 от ЗОСОИ е отчужден по предвидения за това ред в ЗПИНМ, обезщетението за него е заплатено, поради което не са налице основания да се приеме, че е отчужден не по установения ред или е отнет без законово основание. По тази причина неприложим е редът за обезщетяването му по чл. 2, ал. . 1, вр. чл. 2, ал. . 5 от ЗОСОИ. Правилен и съобразен с материалния закон е правният извод, че след като не са налице материалноправните предпоставки за по чл. 2, ал. . 1 от ЗОСОИ за да възникне право на обезщетение, без значение е обстоятелството дали имотът съществува реално и дали от него може да се отдели част с цел реалното й връщане - обезщетителен способ по чл. 2, ал. . 5 от ЗОСОИ. С оглед изложеното, решението на Софийски градски съд като правилно, постановено при липса на касационни основания, следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение