Решение № 1776 от 16.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационни жалби, подадени от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Велико Търново при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) и Е. Попов, против Решение 245/14.06.2019 г., постановено по адм. дело 425/2018г. по описа на Административен съд Велико Търново /АС-Велико Търново/. С касационната жалба на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП е оспорено Решение 245/14.06.2019 г., постановено по адм. дело 425/2018г. по описа на Административен съд Велико Търново в частта му, с която е отменен Ревизионен акт Р - 04000417003207 - 091 - 001 / 12.03.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частта потвърдена с Решение 106 / 28.05.2018г. на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново, с който е ангажирана отговорността на Е. Попов по чл.19 от ДОПК за задължения на ФБТ ЕООД, правоприемник на ИнсБрокер ЕООД за лихви в размер на 362 554,16 лева, и в частта на разноските. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановения съдебен акт в обжалваната част, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че според чл. 16, ал.3 от ДОПК отговорността на задълженото лице по чл. 14, т.3 от ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските по събирането им. Счита, че отговорността на задълженото лице е както за данъците, така и за лихвите. Развива подробни съображения в тази насока. Цитира практика на ВАС, приложима по казуса. Претендира отмяна на съдебното решение в обжалваната му част, включително и в частта на разноските, прихванати по компенсация, и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Е. Попов в тази част като неоснователна. Претендира присъждане на разноски в размер на 4 118,16 лева за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство и в размер на 6 155,54 лева за касационната инстанция във връзка с тази част от правния спор. Ответникът по тази касационна жалба Е. Попов, чрез адв. Хаджиева и адв. Бончева, оспорва подадената от директора на дирекция ОДОП Велико Търново касационна жалба и моли за оставяне в сила на решението в същата част. С касационната жалба на Е. Попов, чрез адв. Хаджиева и адв. Бончева, е оспорено Решение 245/14.06.2019 г., постановено по адм. дело 425/2018г. по описа на Административен съд Велико Търново в частта му, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт Р - 04000417003207 - 091 - 001/12.03.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частта потвърдена с Решение 106 / 28.05.2018г. на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново, с който е ангажирана отговорността на лицето по чл. 19 ал. 1 от ДОПК за задължения на ФБТ ЕООД, правоприемник на ИнсБрокер ЕООД за данък върху добавената стойност за данъчни периоди м. 11 и 12. 201З г. в размер на 850 547,95 лева. В тази касационна жалба са изложени доводи за неправилност на така постановения съдебен акт в обжалваната част, поради противоречие с материалния закон и относимото право на ЕС, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд потвърждава процесния РА , в частта, с която е ангажирана отговорността му по чл. 19, ал.1 от ДОПК. Счита, че в голяма част анализът в първоинстанционното решение представлява позоваване на фактически и правни установявания в РА на ФБТ ЕООД. Самостоятелен акцент в защитата на жалбоподателя е липсата на правна възможност към релевантния период за корекция на ползвания данъчен кредит поради бездействието на доставчика АВГ 77 ЕООД. Развива подробни съображения в тази насока. Претендира отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени процесния РА. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прилага писмени доказателства. Отправя искане за отправяне на преюдициално запитване към СЕС по конкретно формулирани въпроси. Ответникът по тази касационна жалба Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Русева, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на решението в обжалваната от Е. Попов част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 035,48 лева. Счита за неоснователно искането за отправяне на преюдициално запитване. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция ОДОП - Велико Търново и неоснователност на касационната жалба на Е. Попов. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, в съответните му неблагоприятни за всяка от страните части, са допустими, а разгледана по същество, касационната жалба на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново е неоснователна, а тази на Е. Попов е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Велико Търново е била законосъобразността на Ревизионен акт Р - 04000417003207 - 091 - 001/12.03.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение 106/28.05.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Велико Търново, с който е ангажирана отговорността на Е. Попов по чл. 19 ал. 1 от ДОПК за задължения на ФБТ ЕООД, правоприемник на ИнсБрокер ЕООД за данък върху добавената стойност за данъчни периоди м. 11 и 12. 201З г. в размер общо на 850 547,95 лева и дължими до 12.03.2018 г. лихви в размер на 362 554,16 лева. От фактическа страна съдът е установил, че Е. Попов е управител и представляващ на фирма Инсброкер" ЕООД за периода от 08.12.2003г. до 27.05.2014г. На ФБТ" ЕООД, в качеството му на правоприемник на ИнсБрокер" ЕООД е извършена ревизия по ЗДДС за данъчни периоди през 2013 г., която ревизия е възложена със ЗВР 1401281 от 14.02.2014 г., връчена на 12.03.2014 г. В хода на тази ревизия от ИнсБрокер ЕООД са изискани заверени копия от фактури 1000000101 /29.11.201Зг. и 1000000102/16.12.2013г., издадени от АВГ 77" ЕООД, както и всички други документи към тези фактури (ИПДПОЗЛ от 18.02.2014 г., връчено на 12.03.2014г., 169 и сл. от делото на АС-Велико Търново). В отговор на 26.03.2014 г. е представена Обяснителна записка от Е. Попов - Управител на ИнсБрокер" ЕООД към този момент, в която са подробно описани представените копия от документи, и са дадени следните обяснения на АВГ 77" ЕООД ние плащахме по договор за покупко-продажба на интелектуална собственост, за която те имаха ексклузивитет, но поради забавяне във финансирането на покупката от страна на един от партньорите и внезапната смърт на О. Гергинов, ние не успяхме да довършим сделката и реално да ни бъдат прехвърлени правата върху интелектуалната собственост. Така че ние от своя страна не сме имали възможност да ползваме, или да се разпоредим с правата върху интелектуалната собственост, тъй като не успяхме да я придобием; Към същата са приложени вкл. и Договор за покупко-продажба на интелектуална собственост от 06.11.2013г.; Свидетелство за регистрация на полезен модел 1372 от 08.12.2010 г., ведно с описание към същото; Заявление за издаване на патент за изобретение от 05.05.2010 г.; Споразумение от 07.11.2013 г. между ИнсБрокер ЕООД и Делта Софтмеди " ООД във връзка с обединяване усилията за реализиране на пазара на услугата на база процесното изобретение; Споразумение от 08.11.2013 г. между Е. Попов и Х. Попов във връзка с осигуряване финансовите средства за придобиване на изобретението; фактури 1 101 от 29.11.2013г. и 1 102 от 16.12.2013 г., ведно с доказателства за счетоводното отразяване на доставката и разплащането на част от цената по банков път. Представен е и Бизнес план във връзка с Реализацията на изобретение Система за Възстановяване на операциите в Изчислителен център от 15 Юни 2013 г. В Обяснителна записка вх. 53-06-659/26.03.2014 г. не е описан, нито е представено копие от Анекс от 17.01.2014 г. към Договор за покупко-продажба на интелектуална собственост от 06.11.2013 г. С Ревизионен акт Р-22221214000092-091-01/19.11.2014г. на ФБТ" ЕООД, в качеството му на правоприемник на ИнсБрокер" ЕООД за данъчни периоди м.11 и 12.2013г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 850 550лв. и за неплащане на задълженията за данък са начислени лихви в размер на 76 689,50лв. Отказаното право на приспадане на данъчен кредит е по две фактури, издадени от АВГ 77" ЕООД с предмет покупка на интелектуална собственост, за които е прието, че не обективират действителни доставки, тъй като и към настоящия момент сделката не е изпълнена, а съгласно договора, при неплащане на пълната цена от купувача до 15.02.2014г. договорът се счита за прекратен и продавачът има право да задържи като неустойка платените суми. Ревизионният акт е обжалван и потвърден от решаващия орган, Административен съд София-град и Върховния административен съд. След влизане в сила на ревизионния акт на ФБТ" ЕООД, в качеството му на правоприемник на ИнсБрокер" ЕООД е извършена проверка в ПП СУП" относно данъчните задължения на дружеството, при която е установено, че към 12.02.2018г. дружеството има следните задължения за периода 01.11.2013 г. - 31.03.2014 г.: ДДС 850 547.95 лева, лихви - 355 938.26 лева. Възложено е ревизионно производство на управителя на дружеството в периода на сделките, в хода на което от Е. Попов се представят отново доказателства във връзка с фактурите, издадени от АВГ 77" ЕООД, включително и Анекс от 17.01.2014 г. към Договор за покупко-продажба на интелектуална собственост от 06.11.2013 г. Въз основа на така установеното органите по приходите приели, че са налице предпоставките на чл.19, ал.1 от ДОПК за ангажиране отговорността на трето лице, управител на дружеството. Прието, че в случая е на лице разминаване между декларираните данни в подадените справки-декларации и отчетните регистри на ИнсБрокер ЕООД и действително възникналите стопански събития или липсата на такива, което е възприето като укриване на факти по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ДОПК, предвид и липсата на корекция на ползвания данъчен кредит в СД за м.02.2014 г. - периода на прекратяване на договора, нито в следващи данъчни периоди. Това са целенасочени действия на Е. Попов в качеството му на управител на ИнсБрокер ЕООД, с аргументи договорът е сключен така, че да не бъде изпълнен; в него липсват реципрочни клаузи за неустойка в случай на неизпълнение от страна на продавача; липсват доказателства за възможността АВГ 77 ЕООД да придобие собствеността върху предмета му; липсват доказателства за себестойността респ. за справедливата стойност на изобретението, както и такива за отразяването му като актив било то в счетоводния баланс на Терахост ЕООД и/или на правоприемника на последното - ФБТ ЕООД; липсата на предприети действия от управителя на Инсброкер ЕООД в лицето вече на новия управител по довършване на сделката и/или връщане на заплатената сума; извършваните от ИнсБрокер ЕООД доставки през разглежданите периоди нямат отношение с полезния модел. В обобщение и посочено, че тези целенасочени действия на Е. Попов, в качеството му на управител на ИнсБрокер ЕООД, са с цел получаване на данъчно предимство под формата на данъчен кредит, обоснован с плащания за едно несигурно данъчно събитие, с който е намален/елиминиран резултатът по ЗДДС от осъществените през същите данъчни периоди облагаеми доставки, съответно е извършено пренасочване на паричен ресурс, с цел неплащане на дължимия към бюджета ДДС. Най-сетне органите по приходите са възприели и че са доказали невъзможността за събиране на задълженията от ФБТ ЕООД поради липсата на имущество и/или активи, върху които да бъде насочено принудително изпълнение, както и наличието на причинно-следствена връзка между укриването на фактите и невъзможността за събиране на задълженията. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е приел, че органите по приходите следва да установят наличието на кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността на третото лице, включващи следните елементи: 1, Субект на отговорността управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК, 3. Действие - укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. В съдебната практика се приема, че действието следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение; 4. Причинно следствена връзка - вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В съдебната практика се говори за т. н. "уникалност" на връзката между поведението на третото лице в укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение. Според първостепенния съд между страните няма спор за наличието на първите две предпоставки - Е. Попов е управител на ИнсБрокер ЕООД, в периода, за който с влязъл в сила ревизионен акт са установени задължения за данъци. Според АС-Велико Търново било доказано и наличието на укриване на факти и обстоятелства от управителя, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите. При невъзможност на доставчика да издаде кредитно известие при неосъществена доставка, попада в приложното поле на чл. 126, ал. З, т. 2 от ЗДДС и управителя на ИнсБрокер" ЕООД е следвало да подаде молба за коригиране на отчетените фактури за авансово плащане. Това свое законово задължение Е. Попов не бил изпълнил. Стигнал е до извод, че цялостното поведение на управителя Е. Попов води до сериозно увреждане на имущественото състояние на дружеството. Мотивирал се е със следните обстоятелства: Първо РЛ сключва с АВГ 77" ЕООД на 06.11.201Зг. договор, който е подписан от лице, което не е управител на това дружество - съгласно Търговския регистър на 28.11.201Зг. О. Гергинов е вписан като управител на АВГ 77" ЕООД. Второ - извършва плащания по договора без да е осигурено финансиране на пълната цена на договора. Трето - не предприема действия по изпълнение на споразумението с трето лице за финансиране със срок до 31.01.2014г. или в срока по анекс към договора, с което сам поставя ИнсБрокер" ЕООД в положение на неизправна страна и губеща значителен финансов ресурс. Четвърто - след смъртта на управителя на АВГ 77" ЕООД не предприема никакви действия за разваляне или прекратяване на договора и връщане на заплатените авансово суми и кредитиране на издадените фактури. Пето - при наличие на основание за изменение на декларираните данни относно упражнено право на приспадане на данъчен кредит по авансови плащания по договор, който не може да бъде изпълнен от другата страна, не уведомява приходната администрация по реда на чл. 126 от ЗДДС за извършване на корекция. Шесто - при поискване от органите по приходите в хода на ревизионно производство не представя доказателства и заявява в писмени обяснения неверни обстоятелства, което обосновава с непредставянето на Анекса от 17.01.201 4 г., който то своя страна възприема за автентичен и с достоверна дата. Седмо - прехвърля управлението на дружеството при висящо ревизионно производство с обхват неизгодната сделка. Ревизията е възложена на 14.02.2014г., ИПДПОЗЛ е от 12.03.2014г., връчено на Е. Попов, който е управител до 27.05.2014г. Новият управител на дружеството е лице, което е било пълномощник на същото, видно от представеното по а.д. 10542 / 2015г. на АССГ пълномощно. Съдът е приел за доказана и петата предпоставка за приложение на чл. 19 от ДОПК - невъзможност да бъде събрано вземането. Стигнал е до извод обаче, че в чл.19, ал.1 ДОПК не е предвидено изрично, че обхванатата от разпоредбата отговорност на третите лица се разпростира и върху несъбраните вземания на държавата за лихви, и е незаконосъобразно ангажирането с обжалвания по делото ревизионен акт на отговорността на РЛ за лихви върху несъбраните задължения за ДДС на Инсброкер" ЕООД. С тези мотиви съдът е счел РА за частично незаконосъобразен. Касационната жалба на Е. Попов е основателна. Кумулативните предпоставки, с които правната норма на чл. 19 ал. 1 от ДОПК свързва своето проявление са правилно очертани от първостепенния съд, вкл. правилно е възприето и че доказателствената тежест за установяването им лижи върху органите по приходите. Неправилно и необосновано първостепенният съд е възприел, че данъчната администрация се е справила с така възложената й доказателствена тежест. Не е спорно, че е налице първата предпоставка на посочената разпоредба. Безспорно е установено, че през процесните данъчни периоди Попов е субект на отговорност по чл. 19, ал.1 от ДОПК. Същевременно, изискването на чл. 19, ал.1 ДОПК е да е налице деяние, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е управителят е длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Действително разминаването между декларираното и действителното положение се субсумира в хипотезата на укриване, съобразно и възприетото в практиката на ВАС, но в случая необосновано спрямо събраните по делото доказателства и доказателствени средства първостепенният съд е приел, че се установени по делото твърдените от органа по приходите факти. Съдът неправилно и необосновано е приел, че Попов, в качеството на управител на ИнсБрокер ЕООД е укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред НАП, тъй като не е представил в хода на ревизионното производство срещу дружеството анекса от 17.01.2014г. към договора за покупка на интелектуална собственост от 06.11.2013 г., а същият е представен едва в ход на производството пред ВАС. От решението на съда не става ясно обаче как укриването на този документ, респ. липсата на установеност относно тези уговорки между страните, е довело до невъзможност за събиране на публичните задължения на дружеството. Каза се цитираният анекс е представен пред Върховния административен съд в хода на адм. дело 12371/2016г. по описа на ВАС, като не е довел до различни изводи от фактическа и правна страна по отношение установените задължения на дружеството. В хода на настоящото първоинстанционно производство е установена и автентичността на подписа на управителя на АВГ 77 ЕООД, респ. достоверността на датата му. Всъщност в решението на ВАС по горецитираното дело не се твърди нито наличието на симулативна сделка, нито на данъчна измама. Касационната инстанция е възприела наличието на основание за корекция на ползваното право на данъчен кредит в условията на извършено авансово плащане, поради прекратяване на договора, съгласно и тълкуването дадено от СЕС с Решението по дело С-107/13. В решението на ВАС е възприето и за оборена тезата за липсата на уговорки между АВГ 77 ЕООД и Терахост ООД за закупуване на процесния полезен модел /представен е сключеният на 01.11.2013 г. договор за ексклузитет между тези дружества, упоменат и в уговорките на съглашението между ИнсБрокер ЕООД и АВГ 77 ЕООД/, като е отречена единствено тезата, че последващото придобиване на полезния модел от ФБТ ЕООД съставлява довършване на договора между ИнсБрокер ЕООД и АВГ 77 ЕООД. Следва да се посочи и че събраните по настоящото дело доказателства не установяват твърдяната симулация (междувпрочем очевидно възприета за пълна) наличието на представените още в хода на ревизията на ИнсБрокер ЕООД Бизнес план във връзка с Реализацията на изобретение Система за Възстановяване на операциите в Изчислителен център от 15 Юни 2013 г., Договор за покупко-продажба на интелектуална собственост от 06.11.2013г., Свидетелство за регистрация на полезен модел 1372 от 08.12.2010 г., ведно с описание към същото, Заявление за издаване на патент за изобретение от 05.05.2010 г., Споразумение от 07.11.2013 г. между ИнсБрокер ЕООД и Делта Софтмедия ООД във връзка с обединяване усилията за реализиране на пазара на услугата на база процесното изобретение, Споразумение от 08.11.2013 г. между Е. Попов и Х. Попов във връзка с осигуряване финансовите средства за придобиване на изобретението (чиято автентичност е потвърдена в хода на процеса, респ. св. Х. Попов е потвърдил наличието на посочените уговорки), вкл. и коментирания нееднократно Анекс от 17.01.2013 г. (чиято автентичност и достоверност на датата са възприети вкл. и от първостепенния съд), изключват твърдяната симулативност на уговореното. Напълно необосновано както органите по приходите, така и съдът, обосновава тази си тези и с липсата на аналогични на уговорката за неустойка в полза на продавача уговорки в полза на купувача от елементарния прочит на чл. 6.1, 6.2, 6.3 и 6.4 от Договора от 06.11.2013 г. отрича тази теза. При неизпълнение съответното задължение от продавача, вкл. и при евикция на купувача, е уговорено не само връщане на заплатената цена по договора, но и неустойка в размер на продажната цена по договора в полза на ИнсБрокер ЕООД. Необосновано е възприето, че липсва осигурено финансиране на сделката за това е налично коментираното по-горе Споразумение от 08.11.2013 г., а и свидетелстват показанията на св. Х. Попов. Фактът на настъпилата внезапна смърт на едноличния собственик на капитала на АВГ 77 ЕООД, поради което и сделката е останала неосъществена, не може да се възприеме като укриване на факти , в обхвата на чл. 19 ал. 1 от ЗДДС. Що се касае до съображенията на органите по приходите и на съда относно липсата на предприети действия по разваляне на договора, респ. връщане на цената от страна на ИнсБрокер ЕООД, то очевидно е че след смъртта на О. Георгиев и липсата на вписан нов управител на дружеството АВГ 77 ЕООД, то остава без възможност за вземане на решения, респ. приемане на волеизявления от трети страни, което е довело и до прекратяването му на основание чл. 155 т.3 от ТЗ с влязло в сила Решение 725 от 20.04.2016 г., постановено по т.д. 3206/2015 г. по описа на СГС. Аналогично следва да се посочи и че НАП в качеството си на кредитор на ФБТ ЕООД (в качеството му на правоприемник на Инсброкер ЕООД) не е упражнила правата си по чл. 216 от ДОПК във вр. с чл. 134 от ЗЗД. Неоснователна е тезата и че Попов е следвало да направи корекция на ползвания данъчен кредит по процесните фактури, издадени от АВГ 77 ЕООД във връзка с направените авансови плащания по договора. Както правилно се поддържа от касатора Попов, макар и приложимата към казуса редакция на чл. 78 ал. 1 от ЗДДС да е изисквала регистрираното лице да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката, то към същия този период единственият механизъм за корекция предвиден в действащото национално законодателство е бил издавеното кредитно известие по чл. 115 от ЗДДС, респ. анулиране на фактурите по чл. 116 от ЗДДС, което обаче се извършва от доставчика, а не от получателя по доставката. Така чл. 78 ал. 2 от ЗДДС в същата редакция предвиждаше, че Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата по ал. 1, с отразяването на документа по чл. 115 или на новия документ по чл. 116, с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и справка-декларацията за съответния данъчен период. . Видно от данните по делото (а и това са факти, по които страните не спорят) доставчикът не е издал кредитни известия, нито е анулирал процесните фактури. При липса на издадени документи по чл. 115 и чл. 116 от ЗДДС от доставчика, за получателя не е била на лице възможност да направи корекция на ползвания данъчен кредит, с каквото правомощие безспорно разполагат органите по приходите в хода на възложено ревизионно производство /виж и т. 57 от Решението на СЕС по дело С-107/13/, което е и сторено. Следва да се отбележи и че ревизията на ИнсБрокер ЕООД е възложена още на 14.02.2014 г. и то насочена към установяване задълженията по ЗДДС именно за данъчни периоди м. 11 и м. 12 2013 г., която ЗВР е връчена на представляващия дружеството на 12.03.2014 г. (при поддържана от органите по приходите теза за прекратяване на договора на 15.02.2014 г., съобразно клаузите на Договора от 06.11.2013 г.), съответно са изискани и представени още на 26.03.2013 г. всички релевантни за определяне задълженията по ЗДДС документи и обяснения, вкл. и спорните такива. При това положение неясно защо както органите по приходите, така и съдът мотивират изводите си за укриване на факти с липсата на предприети действия от Попов по смисъла на чл. 126 от ЗДДС, респ. с липсата на корекция на ползваното право на данъчен кредит в хода на висящо ревизионно производство. Ето защо, и с оглед на гореизложеното, съдът намира, че не е установен при условията на главно пълно доказване фактическият състав на отговорността по чл.19 ал.1 ДОПК, доколкото при доказателствена тежест за органите по приходите същите не установяват в условията на пълно доказване укриването на факти и обстоятелства, които Е. Попов в качеството си на представляващ ИнсБрокер ЕООД е бил длъжен по закон да обяви пред органа по приходите. Не се установява и разминаване между декларираното и действителното правно положение. Или изводите на органите по приходите и на съда, че е налице основание за реализиране отговорност по чл.19 ал.1 от ДОПК, са незаконосъобразни, както правилно се поддържа в касационната жалба на Е. Полов доколкото липсва още третата от очертаните по-горе кумулативни предпоставки на посочената правна норма. Това прави излишно обсъждането на останалите такива. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Е. Попов срещу процесния РА, като неправилно и необосновано следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановена отмяна на РА в същата част. Предвид изложеното липсата на основанията по чл. 19 ал. 1 от ДОПК за ангажиране отговорността на Попов за задълженията на ФБТ ЕООД в качеството му на правоприемник на ИнсБрокер ЕООД, обосновава и извода за неоснователност на касационната жалба на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново. За пълнота следва да се посочи, че възприетото от състава на Административен със Велико Търново е в противоречие с постановеното Тълкувателно решение 5 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. 7/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия, съгласно което Отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник , както и с Решение от 13.10.2022 г. на СЕС, постановено по дело С-1/21, но в случая същото разрешение не може да намери приложение, доколкото както се посочи липсват основанията по чл. 19 ал. 1 от ДОПК. В тази му част Решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на правния спор съдебният акт следва да бъде отменен в частта на присъдените в полза на Директора на Дирекция ОДОП гр. Велико Търново разноски. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от Попов за двете съдебни инстанции. Същите се установиха в размер на 610 лева за първоинстанционното производство /в т.ч. заплатена държавна такса и депозит за изготвяне на експертиза/, и 1 700 лв. за касационното производство /заплатена държавна такса/, така както са посочени и в представения списък по чл. 80 от ГПК. Общо разноските за двете инстанции възлизат на 2 310 лева и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. Предвиди изложеното искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, осмо отделение