Решение № 3448 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4959/2014 г.

ВАСVIII отделение26.03.2015 г.докладчик т Теодора Николова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2263 от 16.12.2013 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 2005 по описа за 2012 г. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3448 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4959/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Бул агро инвест" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, Нова индустриална зона, булевард "Банско шосе", база "Кронос", представлявано от Петър Стоянов Петров, чрез адв. Хр. Милчев, против Решение № 2263 от 16.12.2013 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 2005 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 201200715/31.05.2012 г., на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта, в която е потвърден с Решение № 346/10.09.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП (с актуално наименование - дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика") - относно определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди, както следва: за юни 2008 г. - главница в размер на 28 889,17 лева и лихва в размер на 14 375,22 лева; за юли 2008 г. - главница в размер на 103 741,07 лева и лихва в размер на 43 746,39 лева и за август 2008 г. - главница в размер на 66 651,18 лева и лихва в размер на 28 106,02 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказани вътреобщностни доставки на слънчоглед, рапица и кориандър; необосновани изводи относно добросъвестността на ревизираното дружество, довели до непризнаване на нулева ставка по ВОД в противоречие с материалния закон и принципите на правна сигурност и пропорционалност; съдът не съобразил, че ревизираното дружество представило всички изисквани от закона документи за доказване на транспортирането на стоката до територията на друга държава членка, като предвид обстоятелството, че транспортът е за сметка на получателя на стоката, не следва да се възлагат в тежест на ревизирания доставчик нередностите относно реквизитите на товарителниците, липсата на лиценз за специализирана превозна дейност на превозвача и др. обстоятелства, които не са във властта на жалбоподателя да контролира. РА бил основан на предположения на приходната администрация, че стоката не е транспортирана до територията на друга държава членка. Доказано било натоварването й на МПС, посочени в представените международни товарителници, и случаят от фактическа страна е идентичен на този по главното производство на дело С-409/2004 на СЕО /"Teleos и др. "/, като съдът не съобразил, че решението по това дело било приложимо и за настоящия случай. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" Бургас при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорно пред първоинстанционния съд е било реалното осъществяване от страна на ревизираното дружество на вътреобщностни доставки /ВОД/ на царевица, рапица и кориандър в данъчни периоди м. 06, 07 и 08.2008 г. с получател италианското търговско дружество "Glob - Bul SRL" - Милано, като основание за признаване на дружеството на нулева ставка по ЗДДС по фактурите за тези доставки. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице против РА, първоинстанционният съд е приел, че посочения факт с правно значение не е доказан, защото ревизираното лице не е представило в превод на български език всички изисквани документи, доказващи транспортирането на стоката до територията на друга държава членка; представените товарителници не съдържали всички изисквани реквизити като "място на съставяне", "адрес на разтоварване", "разноски за превоза"; адресът в Република Гърция, посочен в тези документи, на който се твърди, че стоката е получена в склад, не съществувал; фирмата - превозвач, наета от получателя не е лицензиран превозвач; посочените в товарителниците транспортни средства не били подходящи за превоз на процесната стока, което се потвърдило и от гласните показания на разпитания като свидетел Владимир Ангелов Чаков- един от шофьорите, посочен в транспортните документи. Обсъждайки приложимостта за случая на Решението на СЕС по дело С-490/04, съдът подчертал, че не е доказано стоката физически да е напуснала територията на държавата-членка на доставката, а добросъвестността на доставчика е изключена, защото безспорно е установено, че адресът в Република Гърция, на който се твърди, че е доставена стоката, не съществува, не е доказано натоварването на стоката на конкретни транспортни средства, защото шофьорите на посочените МПС в товарителниците са отрекли да са извършили превоза, като един от тях, разпитан и като свидетел в съдебното производство, е потвърдил това. Фактическата обстановка по доставките - и за трите данъчни периода - е идентична. Ревизираното лице е декларирало, че е доставило стоките (слънчоглед, рапица и кориандър) на "Glob - Bul SRL" Италия до територията на Гърция - гр. Ксанти - в склад на "Вал трейд груп" ЕООД - София с посредством транспортни средства на "Демо ЯВ" ЕООД - София с ЕИК 130970695. В ревизионното производство за доказване на декларираните ВОД са представени инвойси с предмет 470 340 килограма слънчоглед, 486 380 килограма рапица и 436 900 килограма кориандър, без превод на български език; международни товарителници /CMR/ по всички фактури, без превод на български език, в които като превозвач е вписано "Демо-ЯВ" ЕООД - София; стокови разписки; писмени потвърждения за получени доставки (без превод на български език); извлечения от счетоводни сметки от гр. ЗО и гр. 70 по партиди и 411-"Клиенти"-аналитична "Glob - Bul SRL" Италия, както и банкови извлечения за извършени плащания. Тези доказателства изрично са оспорени относно автентичността и съдържанието им в съдебното производство от ответника. Жалбоподателят е заявил, че не е в състояние да представи фактури и съпроводителни документи по ВОД, тъй като са иззети с приложения към обясненията протокол за претърсване и изземване от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Велико Търново от 07.02.2012 г. Фирмата, посочена като превозвач - "Демо ЯВ" ЕООД, е представила непреведени CMR (идентични с представените от жалбоподателя), договор за наем на транспортни средства с наемодателя ЕТ "Сарай - 2000", свидетелства за регистрация на товарни МПС, извлечения от счетоводни сметки, фактури за дизелово гориво. Не са представени преведени на български език товарителници, данни за датите и конкретното място (адрес), до което са извършвани превозите, идентифициращите данни на шофьорите на товарните автомобили, вида, в който е транспортирана стоката (пакетирана или в насипно състояние), документи за извършено плащане, както и за начина на извършване на товаро-разтоварните работи. По представените извлечения от счетоводните регистри е установено, че дружеството не е калкулирало разходи по извършените превози. При проверката на ЕТ "Сарай 2000 - Сава Кацаров" - търговецът, с чиито превозни средства "Демо ЯВ" ЕООД, поддържа, че е извършило превозите по ВОД, представляващият ЕТ е заявил, че е имал сключен договор за наем на транспортни средства с "Демо ЯВ" ЕООД. Представил е и издадени фактури на "Демо ЯВ" ЕООД. От писмо-отговор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е установено, че "Демо - ЯВ" ЕООД не е лицензиран превозвач за извършване на транспортна дейност - обществен превоз на товари на територията на РБ и международен превоз на товари с лиценз на Общността, съгласно справка в регистъра на агенцията на лицензираните превозвачи. В ревизионното производство е извършена насрещна проверка и на дружеството, посочено от "Бул агро инвест" ЕООД, като складодържател в гр. Ксанти - "Вал трейд груп" ЕООД - София, в чиито склад се твърди, че са били доставени 470 340 килограма слънчоглед, 486 380 килограма рапица и 436 900 килограма кориандър (т. е. общо 1393,620 тона). При тази проверка е изготвено и връчено искане за информация къде в Гърция - и по - специално в гр. Ксанти - експлоатира складови площи дружеството, каква е търговската площ, как са осъществявани плащанията и др. на което искане информация не е дадена. В хода на съдебното производство от ответника са представени писмени доказателства - протоколи от проведени разпити в досъдебно производство № 88/2010 г. по описа на Окръжен следствен отдел на Окръжна прокуратура гр. Сливен, предложение за изготвяне на съдебна поръчка, постановление за обединяване на досъдебни производства протокол за общи информации получени от лице, което е в състояние, да даде такива, които са от полза на целите на разследванията, протокол - рапорт на изпълнение на правна помощ от Италия (л. 941 - 993). От представените доказателства -разпити на свидетели от данъчната полиция на Италия е установено, че дружеството "Демо ЯВ" ЕООД, посочено като превозвач на стоките през процесните периоди юни - август 2008 г., е било собственост и е обслужвано от счетоводителя Добрин Добрев. Той притежава по-голямата част от капитала на италианското дружество "Glob bul' SRL, останалата част е на неговия приятел Иван Павлов. Добрин Добрев е близък (семеен приятел) на Валтина Алексова, посочена като представляващ "Вал трейд груп" ЕООД ("складодържателя") и е обслужвал счетоводно това дружество - по данни от свидетелските показания на Алексова. Същата в показанията си е заявила, че никога не е посещавала складовете в гр. Ксанти, Гърция, не знае защо в сключения договор, с който представляваното от нея дружество "Вал трейд груп " ООД е наело складовете, не е записана тяхната площ, не си спомня дали е подписван приемно-предавателен протокол, както е посочено в договора за наем. От представените протоколи за разпити на свидетели по досъдебно производство е установено, че водачите на МПС, работници на ЕТ "Сарай", посочени от жалбоподателя в хода на ревизията, не са извършвали курсове до гр. Ксанти с доставки на зърно. Камионите, които тези шофьори са управлявали, са "бордови" - платформа с брезентово покривало без капак, и не са пригодени за превоз на насипни товари, защото не се вдига за да се изсипе такъв товар. Един от тези шофьори е разпитан и в съдебното производство пред административния съд, където е дал аналогични показания. От Интерпол - Атина, Гърция е получен отговор, според който в гр. Ксанти, Гърция няма адрес Dimokratias Str. 120 /посочен в писмените потвърждения за получаване на стоката/. Решението е правилно. Доказването на вътреобщностните доставки е в тежест на ревизираното лице, претендиращо нулеви ставки по тях. Един от кумулативно изискваните факти с правно значение за обоснован извод за такива доставки е стоката физически да е транспортирана от територията на една държава-членка до територията на друга. В случая, обосновано първоинстанционният съд е приел, че този факт не е доказан. Представените в ревизионното производство транспортни документи, складови разписки и писмени потвърждения са оспорени в съдебното производство и като частни диспозитивни и свидетелстващи документи нямат обвързваща съда и страните материална доказателствена сила, а следва да бъдат преценявани с оглед на всички събрани доказателства. Оспорването на автентичността им е последвано само от заявлението на представилата ги страна, че ще се ползва от тях и от никакви други доказателства за тяхната автентичност. Несъществуването на конкретния адрес в Република Гърция, посочен в писмените потвърждения за получаване на стоката, като място, на което тя е доставена, отрича главното доказателствено значение на тези документи, защото тях именно законът изисква като доказателство, че конкретна стока е доставена на определено място от територията на държава - членка, различна от тази на доставчика. Показанията на шофьорите, на които се твърди, че е предадена стоката, единият от които, разпитан и в съдебното производство, са установили непротиворечиво, че стока от вида и количеството на процесната не е била предавана за транспортиране с посоченото назначение в Република Гърция. Последното, от една страна, е в подкрепа на фактическите изводи за недоказано транспортиране на стоката, а от друга отрича т. нар. добросъвестност на ревизираното лице, защото за да се ползва от задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС, дадено в Решението на СЕО/сега СЕС/ по дело С-409/2004 на СЕО /"Teleos и др."/, жалбоподателят е следвало да докаже, че макар да не е доказано транспортирането на стоката по указания начин, доставчикът е направил всичко в рамките на разумното да се увери, че осъществената от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в измама и че е предал стоката за такова транспортиране. Действително, както е приел съдът, ще противоречи на принципа на правната сигурност, ако държавата-членка, която е регламентирала условията за прилагане на освобождаването на дадена вътреобщностна доставка, по-конкретно определяйки списък с документи, които да се представят на компетентните власти, и която първоначално е приела представените от доставчика документи, като доказателство, обосноваващо правото на освобождаване, да може впоследствие да задължи този доставчик да заплати полагащия се за тази доставка ДДС, когато се окаже, че поради извършена от получателя измама, за която доставчика не е знаел и не би могъл да знае, въпросните стоки в действителност не са напуснали територията на държавата-членка на доставката. Случаят обаче не е такъв, защото именно предаването на стоката за транспортиране до територията на друга държава-членка не е доказано. Неоправдано е касационното оплакване за несъобразяване от страна на съда на приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Предметът на тази експертиза няма отношение нито с фактите на транспортиране на стоката, нито с добросъвестността на доставчика. Правилно съдът е приел, че това заключение доказва единствено изписването и неналичието на процесните количества зърно при ревизираното дружество. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

Цитирани разпоредби

2