Решение № 485 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1253/2009 г.

Решение № 485 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1253/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 1364/09 от 17.12.2009 г., по касационна жалба на Л. Е. Р. и Б. Е. Р. е допуснато касационно обжалване на решение от 18.03.2009 г., постановено по гр. д. № 4023/2007 г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 02.11.2007 г. по гр. д. № 11768/2005 г. на СРС С последното е отхвърлен иска за делба, предявен от двамата касатори против П. П. Г. за делба на апартамент № 1* находящ се в гр. С., кв. "К" ул. "Б" бл. 238, вх. Ж, ет. 4, ведно с мазе № 18 и 0,5999% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - чл. 50 /отм./ от ЗН и допуснати съществени процесуални правила, защото не е било спряно производството по делото на основание чл. 182, ал. 1, б. "г" от ГПК /отм/ и необоснованост. Ответницата по касация П. П. Г. не взема становище. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски градски съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е основателна. По делото е установено, че апартамента е купен от държавата с договор, сключен на 12.07.1972 г. от Б. К. Р. и С. Я. Р. Те са починали съответно на 13.07.1981 г. и на 24.12.1988 г. и са оставили за свои наследници три деца - Т., М. и Е. С н. а. № 149, т. ХVIII/15.05.1990 г. Методи дарява сестра си Т. с 1/2 ид. ч. от апартамента, но сделката е породила действие до размер на 1/3 ид. ч., колкото е притежавал по наследство дарителя. Трайка умира на 17.06.1995 г. и ответницата П нейна дъщеря е единствен неин наследник, т. е. придобива 2/3 ид. ч. от апартамента. Ищците Л. Е. Р. и Б. Е. Р. са наследници на сина на общия наследодател и негов сив Е. Б. Р., починал на 09.07.1977 г. Третият наследник на общите наследодатели М. Б. К. е починал на 12.01.2000 г. и оставя за свои наследници Т, В. М. К., К. М. К. и А. М. К. Те не наследяват част от процесния апартамент, защото наследодателят им приживе се е разпоредил с цялата своя идеална част. С н. а. № 55, т. 1 от 05.04.2001 г. обаче те са признати за собственици по давност на процесния апартамент. С влязло в сила решение по гр. д. № 1978/2001 г. на СГС е признато за установено, че ответницата по настоящото дело П. Г. притежава 2/3 ид. ч. от процесния апартамент по наследство и е осъдена Т. К. К. да ревандикира тази идеална част на ответницата. Със същото решение е обезсилен н. а. № 55, т. 1/05.04.2001 г. до размер на частта, за която К. е призната за собственик - 1/4 ид. ч. Докато трае този процес, РС е спрял производството по делото. Пред въззивният съд е поискано спиране на производството докато трае производството по гр. д. № 17 709/2008 г. на СРС, образувано по иск, предявен от ищците Л против Т. К. К., В. М. К., К. М. К. и А. М. К. за установяване и на техните права по наследство от апартамента и обезсилване на нот. акт за тяхната част, но СГС е отказал спиране поради това, че не е налице преюдициалност на спора, защото решението няма да има сила на присъдено нещо по отношение страните по настоящото дело. При постановяване на решение, въззивният съд е приел, че процесния апартамент не е съсобствен между страните по делото, защото с н. а. № 55, т. I/05.04.2001 г., издаден по обстоятелствена проверка трети за спора лица са признати за собственици на същия апартамент по давност и техните права не са отречени. Той е потвърдил решението на РС без да разгледа и наведеното от ответницата възражение, че ищците не са приели наследството в петгодишен срок, което РС е приел за основателно. Решението е постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила, което е довело до недопустимо решение. С разясненията, дадени в ТР № 1/1998 г., т. 4 се прие че възражение за погасяване по давност на правото да се приемат наследствата, открити до 27.07.1987 г. ако то е направено след 27.07.1992 г., когато влиза в сила Закона за изменение и допълнение на ЗН (ДВ, бр. 60 от 1992 г.), с който чл. 50 ЗН е отменен, няма правно значение. Въпреки това, РС е разгледал това възражение и го е намерил за основателно, въззивния съд не е разгледал доводите във въззивната жалба за неправилност на решението в тази част. В нарушение на процесуалните правила, въззивният съд е приел, че не е имало основание за спиране на производството по делото на основание чл. 182, б. "г" от ГПК поради липса на преюдициалност. С решението по образуваното гр. д. № 17 709/2008 г. на СРС по иск, предявен от ищците Л против Т. К. К., В. М. К., К. М. К. и А. М. К., ищците целят да установят правата си по наследство от процесния апартамент по отношение на трети за настоящия спор лица, които обаче се легитимират като собственици с нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка. Този нот. акт установява право на собственост, което има действие по отношение на всички, поради което въпроса кой е действителния собственик на 1/3 ид. ч. от апартамента е преюдициален въпрос за настоящото делбено производство, което следва да се проведе между действителните собственици. Съдът е зачел правата на третите лица за настоящото производство, въпреки, че е отказал спиране на делото, като приел, че евентуално решението, с което те се отричат няма да има сила на присъдено нещо за ищците и с това е действал противоречиво и в нарушение правата на ищците. Съгласно разясненията, дадени в т. 8 от ТР № 1/2001 г. когато е било налице основанието за спиране на производството по чл. 182, ал. 1 б. "г" от ГПК /отм/ по време на въззивното производство, но съдът е постановил решението си без да спре производството, при обжалване пред ВКС, съдебният му акт подлежи на обезсилване като недопустим, като делото следва да се върне за ново разглеждане с оглед спирането му до отпадане процесуалната пречка за постановяване на решение по допускане на делбата - влизане в сила на решението по висящия спор за собственост. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение