Решение № 163 от 4.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 3456/2015 г.

Решение № 163 от 4.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 3456/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. И. С. и малолетната Г. Д. И. /[дата на раждане]/ чрез своя баща и законен представител Д. С. против Решение № 810 от 20.04.2015 г. по в. гр. д. № 3510/2014 г. на САС, ГК, 8 състав в частта с която, след отмяна на решението по гр. д. 1804/2012 г. на СГС, ГК, I-9 състав: 1/ е отхвърлен искът на Д. С. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди като увредено лице от смъртта на С. П., настъпила при пътно произшествие от 07.10.2009 г., за разликата от 90 000 лв. до уважения от СГС размер 200 000 лв.; 2/ е отхвърлен искът на малолетната Г. за обезщетяване на неимуществени й вреди от смъртта на майка й С. П. за разликата от 120 000 лв. до уважения от СГС размер от 220 000 лв.; 3/ е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за малолетната Г. - пропуснати ползи от лишаване на детето от издръжка, която би получило от майката в размер на 200 лв. месечно за периода от 7.10.2009 г. до навършване на пълнолетието му в общ размер 36 800 лв.; 4/ са отхвърлени претенциите за заплащане на законна лихва върху обезщетенията от датата на настъпилата смърт до завеждането на иска /до 3.02.2012 г./. Решението на САС в частта по исковете за присъждане на неимуществени вреди на ищците като пострадали - претърпели телесни увреждания от същото пътно произшествие не е обжалвано. Влязло е в сила като необжалвано от ответника Н. и решението на САС в частта за потвърждаване на първоинстанционното за уважаване на исковете над размерите, които са били предмет на въззивната жалба на бюрото. С касационната жалба се иска отмяната на решението в обжалваните части като неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и постановяване на друго за уважаването на исковете със законната лихва от 7.10.2009 г. и присъждане на разноските. Твърдението е, че САС не е изложил съображения защо намалява присъденото от първоинстанционния съд обезщетение на ищците като увредени от смъртта на С. Петрова лица и че в случая са напълно неясни причините за определяне на обезщетение в значително по-ниски размери от обичайните при компенсиране на вреди от подобен тип. Изложени са доводи за неправилно приложение на принципа на чл. 52 ЗЗД. Подробни съображения са изложени и срещу изводите на САС относно иска за обезщетяване на имуществените вреди на детето от загуба на издръжка. Поддържа се, че при определянето на началния момент на забавата въззивната инстанция не е съобразила представеното с исковата молба писмо № 045 от 5.01.2011 г. на Н., в което се сочи, че е образувана претенция вх. № 2-8936 от 22.12.2010 г. Насрещната страна Н. с писмен отговор е оспорила основателността на касационната жалба. Претендира заплащането на разноски. В откритото съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат становищата си. С Определение № 484 от 2.06.2016 г. настоящият състав допусна касационно обжалване на въззивното решение: 1/ в частта за отмяна на решението на първоинстанционния съд и отхвърляне на исковете, предявени от Д. С. и малолетната Г. И. чрез своя баща и законен представител Д. С. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. П. /майка на ищцата и лице, с което ищецът е живял на съпружески начала/; 2/ в частта за отмяна на решението на СГС и отхвърляне на иска на малолетната ищцата за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от лишаване от издръжката, осигурявана от починалата й майка за периода от смъртта до навършването на пълнолетие /по 200 лв. месечно в общ размер 36 800 лв./; 3/ в частта относно началната дата на обезщетението за забава върху дължимите плащания в размер на законната лихва. Касационното обжалване е допуснато по: 1/ процесуалноправния въпрос за дължимото от въззивната инстанция мотивиране и излагане на съображения при отхвърляне на иска за обезщетяване на неимуществените вреди в обжалвания - чл. 269, изречение второ ГПК размер, за преценка съответствието на решението на САС със задължителната за него практика по т. 1 на чл. 280 ГПК - т. 19 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС; 2/ по материалноправния въпрос, свързан с определяне размера на обезщетението за имуществени вреди съобразно даваната от родителя издръжка на детето при предявен иск за имуществени вреди от лишаване на издръжка поради смъртта на този родител за преценка съответствието на изводите на САС с ППВС 4/61 г. и ППВС 4/1968 г., решение по т. д. № 157/2011 г. на 1, т. о. и цитираното в него решение по т. д. № 645/2010 г. на 1, т. о. на ВКС; и 3/ по въпроса за за дължимата от въззивната инстанция преценка и обсъждане на представените по делото доказателства, относими към произнасянето за началния момент на забавата, съответно за началния момент, от който Н. дължи лихва върху обезщетението на правоимащите. Върховния касационен съд, ТК, състав на Първо т. о., като обсъди доводите на страните и данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 сл. ГПК, приема следното: САС е бил сезиран с въззивна жалба на ответника Н. срещу решението за: уважаването на исковете за неимуществени вреди на увредените от смъртта на С. Петрова ищци за разликата от 164 000 лв. за малолетното дете /за сумата над 56 000 лв./ и за разликата от 158 000 лв. за Д. С. /за сумата над 42 000 лв./; срещу решението за уважаване на иска за заплащане на имуществени вреди с твърдение за неустановен принос от страна на майката в издръжката на детето, чрез който да бъде доказан размерът на тази, от която малолетната е лишена; както и в частта за присъждане на законна лихва върху сумите от датата на събитието. Безспорно е било, че вина на пътното произшествие има водачът на автомобил с испанска регистрация със застраховател чуждестранна застрахователна компания "К. ", че кореспондентът на неговия застраховател [фирма] е бил уведомен за претенцията на ищците, но плащане на обезщетение не е извършено. САС е отрекъл основателността на възражението на ответника за съпричиняването на смъртта на С. Петрова поради непоставен от нея обезопасителен колан. За установено е приел, че Д. С. е живял от 1998 г. на семейни начала със С. Петрова, двамата били музиканти, а през 2007 г. се е родило детето им Г.. Произнасяйки се по жалбата срещу размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди, въззивната инстанция е посочила, че съобразява като релевантни факти възрастта на починалата, която е била на 30 години, датата на настъпването на събитието - 2009 г. като от значение за преценка на обществено икономическото състояние в страната и за размера на присъжданите от съдилищата обезщетения. Констатирани са сплотените отношения между родителите, животът им в едно домакинство, изключително тежката и непреодолима загуба за ищеца и незаместимото лишаване на двегодишното дете от майчина обич и грижи, която с нарастване на възрастта му ще се усилва. При така изложените съображения е прието, че справедливият размер на обезщетението е в размер на 90 000 лв. за ищеца и 120 000 лв. за детето, а за разликата съответно до 200 000 лв. и 220 000 лв., исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. По отношение на иска за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи - издръжката, която би получило от майката до навършване на пълнолетие е прието, че правото на детето на издръжка е безусловно и то може всякога да търси обезщетение за неполучената възможност да бъде издържано от своята майка до пълнолетие; че следва да бъде съобразено правилото на чл. 142, ал. 2 СК - минималната издръжка не може да е под 1/4 от минималната работна заплата за страната, а размерът следва да се определи при съпоставяне на приноса на майката в осигуряването й и след приспадане на получаваната от детето пенсия по чл. 82 КСО - т. е. да се установи, че получаваната наследствена пенсия не покрива щетите. Прието е, че в случая такова компенсиране е налице - пенсията е 102 лв. и тази сума покрива това, което майката е давала, тъй като доходът й е в размер на минималната работна заплата - 240 лв., а към датата на смъртта си е била без работа. Отразено е, че тя е музикант по професия, но без постоянни ангажименти. Посочено е, че базата за изчисление на имуществените вреди не може да бъде по-ниска от нормативно установения от законодателя размер и следва да бъде съобразена с нуждите на детето и възможностите на родителя, както и че като вид имуществена вреда, пропуснатата полза е осуетено приращение в имуществото на увредения, което би настъпило с определена степен на сигурност, каквато в случая няма, с което е обоснован изводът за неоснователност на този иск. По наведеното в жалбата относно началния момент, от който ответникът дължи законни лихви е прието, че законът дава изрично разрешение в разпоредбата на чл. 282, ал. 5 КЗ - отм., която препраща към 271, ал. 5 КЗ - отм., според която увреденото на територията на страната лице има право на законната лихва за забава след изтичането на срока по чл. 271, ал. 1 КЗ - отм. от предявяване на претенцията пред застрахователя, а бюрото не е застраховател нито делинквент, а законодателно му е възложена отговорност за чуждо задължение. Счетено е, че в настоящия случай ищците не са предявили претенция за обезщетение пред Н. преди подаване на исковата молба и ответникът не е изпаднал в забава преди тази дата. Прието е, че в случая претенцията е предявена срещу Бюрото в качеството му на орган, съдействащ за функционирането на системата "зелена карта"- чл. 282, ал. 3 КЗ-отм., а не в качеството му на компенсационен орган /чл. 284 КЗ-отм./, но и при тази компетентност, законната лихва е дължима от изтичане на срока за произнасяне по претенциите на пострадалото лице, а не от датата на увреждането. По първия процесуалноправен въпрос: Излагането на мотиви към съдебното решение е задължение на съда пряко произтичащо от разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК. Мотивите на въззивната инстанция следва да съдържат самостоятелна преценка на доказателствата и на доводите и възраженията на страните, на които следва да бъде даден отговор. Правомощията на въззивната инстанция са ясно очертани в разпоредбите на чл. 269-271 ГПК, а съгласно разясненията в т. 19 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, дейността й е аналогична на тази на първата и без да представлява нейно повторение, я продължава. Поради това въззивният съд дължи даване на собствено разрешение по спорния предмет, очертан по реда на чл. 269, изр. второ ГПК от посоченото в жалбата, след самостоятелна преценка на доказателствата, формиране на собствени фактически и правни изводи, които следва да изрази в мотивите си. В още по-голяма степен такава обосновка е дължима при извод за частична неправилност на решението за уважаване на иска и постановяване на различен краен резултат на спора. При произнасяне в рамките на посочените в жалбата на ответника доводи срещу размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди, претендирано на основание КЗ от увредени лица, въззивната инстанция следва да изложи собствените си мотиви и съображения, на които почива изводът за намаляване на обезщетението и за отхвърляне на исковете. Възпроизвеждането на релевантните факти и обстоятелства и посочването на размера на обезщетението, дължимо от застрахователя или от другите субекти, дължащи плащане по КЗ, не изчерпва задължението за излагане на мотиви, тъй като е необходимо да се обосноват и изложат и съображенията, формирали вътрешното убеждение за неоснователност на претенцията и за отхвърляне на иска за обезщетяването на неимуществените вреди, защото изводът за размера им е винаги резултат на конкретна преценка на специфични явления и различни данни във всеки отделен случай са релевантни за определянето му. По материалноправния въпрос за определяне размера на обезщетението за имуществени вреди съобразно даваната от родителя издръжка на детето при предявен иск за имуществени вреди от лишаване на издръжка поради смъртта на този родител: Съгласно общата разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, приложима и при определяне на обезщетения, претендирани на основание КЗ, на присъждане подлежат всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. В ППВС № 4/61 г. и 4/68 г. изрично е постановено, че при причиняване на смърт, близките на пострадалия имат право на обезщетение за накърнените им имуществени блага от лишаване от издръжка, когато действително са били издържани от него или са имали са право на издръжка и правото на обезщетение възниква когато вредата не може да бъде компенсирана от пенсията, на която имат право. Последователно застъпваното в практиката на ВКС /решение по т. д. № 157/2011 г. на 1, т. о. и решение по т. д. № 645/2010 г. на 1, т. о./ становище е, че тази имуществена вреда е вид пропусната полза, която подлежи на обезщетяване в границите на действително понасяните вреди, съобразно получаваната издръжка, когато загубата не може да бъде покрита от наследствената пенсия, при съобразяване на правилото на чл. 142, ал. 2 СК. Базата за изчисление е доставяната издръжка и за определяне размера на обезщетението за търпени от дете такъв вид имуществени вреди е необходимо да бъде установен действителният обем на предоставяното преживе от починалия родител, при изследване на осигуряваните от него за домакинството средства от личен труд, спестявания и от всички други доходи. Релевантно за спора е как е бил организиран бюджетът на семейството, каква част от своите приходи починалият родител е влагал в него и какви суми реално и действително са били разходвани за издръжката на детето. От значение за определяне на приноса са и полаганите от родителя непосредствени грижи за дома и детето, които освен емоционален източник, имат и паричен еквивалент, който също следва да бъде съобразен при очертаване на обема на това, от което правоимащият е лишен. За установяването на тези обстоятелства са допустими всякакви доказателства /показанията на близки на семейството, обясненията на другия родител, заключения на вещи лица/. Крайната преценка на съда относно размера на обезщетението може да се основава на разпоредбата на чл. 162 ГПК. Относно процесуалните задължения на въззивната инстанция, сезирана със спор за обезщетение на имуществени вреди от загуба на издръжка поради смърт на родител, са пряко приложими указанията, дадени в т. 1, изр. второ от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По третия въпрос: С решение № 207 от 15.01.2016 г. по т. д. № 3234/2914 г. настоящият състав се произнесе по материалноправния въпрос относно началния момент, от който при изплащане на обезщетение, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи дължи обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва. Даденото разрешение е, че забавата настъпва с изтичането на определения от кодекса срок след предявяване на претенцията /срокът по чл. 271, ал. 5 във вр. с ал. 1 КЗ-отм., към който препраща чл. 282, ал. 5 КЗ-отм/. Последователна и непротиворечива е практиката на ВКС за процесуалното задължение на въззивната инстанция по чл. 236, ал. 2 ГПК за цялостна преценка и обсъждане на представените по делото доказателства и излагане на фактически констатации и правни изводи по тях. По съществото на касационната жалба: Отговорът на първия въпрос обуславя извода, че въззивната инстанция в нарушение на задълженията си да изложи мотиви относно приетия от нея за неоснователен размер на претендираното и присъдено от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди, не е мотивирала изводите си за частична отмяна на решението и отхвърлянето на исковете. Изложените от нея факти, обсъдени като релевантни за определяне на размера на обезщетението са изцяло позитивни по отношение на търпени от ищците непоправими и значителни по обем вреди. Поради това е основателен доводът в касационната жалба, че САС не е изложил съображения защо намалява присъденото от първоинстанционния съд обезщетение и че в случая са напълно неясни причините за отмяна на решението и отхвърлянето на исковете им. Делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършването на други съдопроизводствени действия, поради което настоящият състав произнасяйки се по съществото на спора намира касационната жалба за частично основателна. Безспорно установени са обстоятелствата за изключително тежко понесена от тридесет и две годишния Д. С. и двугодишното дете Г. гибел на С. П., която на тридесет годишна възраст е починала в резултат на пътно произшествие, настъпило на 7.10.2009 г. Ищците са изживели и ужаса да бъдат свидетели на смъртта й /майката и детето са пътували на задната седалка на управлявания от С. автомобил/, което им е причинило допълнително страдание. Независимо от тези факти, претендираното от тях обезщетение за моралните вреди за разликата над 150 000 лв. до 220 000 лв. за детето и над 150 000 лв. до 200 000 лв. за ищеца е завишено. Незаместимата им загуба поначало е без паричен еквивалент, но претендираното от тях материално обезщетение подлежи на съобразяване с обществено икономическите условия, икономическото състояние и финансовия и социален стандарт в страната ни към момента на настъпването на вредите. Само при съобразяване на тези критерии обезщетението би било обективно справедливо. Сумите над 150 000 лв. като обезщетение за понесени към октомври 2009 г. морални вреди от загубата на близък не биха били адекватни на стандарта на живот към този момент като икономически индикатор и ориентир при паричната оценка на моралните страдания. С оглед на изложеното обжалваното решение в частта за отмяната на решението на първоинстанционния съд по иска на Д. С. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 90 000 лв. до 150 000 лв. и по иска на малолетната Г. И. за обезщетяване на същия вид вреди за разликата от 120 000 лв. до 150 000 лв. следва да бъде отменено и да бъде постановено друго за присъждане на разликата съответно от 60 000 лв. и 30 000 лв. Следва да бъде оставено в сила решението за отхвърлянето на исковете им за разликата съответно до 200 000 лв и 220 000 лв. С оглед отговора на втория поставен въпрос неправилно е решението в частта за отхвърлянето на иска за обезщетяване на имуществените вреди на малолетното дете от загуба на издръжка, осигурявана от починалата й майка. При допуснати процесуални нарушения, довели до неизяснена по делото в пълен обем фактическа обстановка САС е приел, че отпусната на детето пенсията покрива това, с което майката е участвала в издръжката му. Наследствената пенсия от 102.06 лв. е в минималния допустим от КСО размер по чл. 81, ал. 2, изр. второ КСО /в размер на 75 % от минималния размер на пенсията за майката по чл. 70, ал. 9 КСО/ -т. е. определена е при минимален размер на пенсия за осигурителен стаж и възраст на майката, починала на 30 години при достигнат осигурителен стаж от 6 години и един месец, на база процент от минималната пенсия за осигурителен стаж. Минималният размер на пенсията е функция на ниския натрупан до момента осигурителен доход, непостигнат осигурителен стаж и ниския индивидуален коефициент поради ранната възраст на починалата. Въпросите как е било организирано домакинството, какви средства е внасяла в него майката, какви са били действително разходваните за издръжката на детето средства са неизяснени. Делото следва да бъде върнато на въззивната инстанция поради необходимост от събиране на доказателства за релевантните за определяне на размера на търпените от детето имуществени вреди обстоятелства чрез допустимите доказателствени средства, за което съдът следва да даде възможност на ищците. Основателна е касационната жалба относно определената от въззивната инстанция начална датата, от която следва да се присъди дължимото от Н. обезщетение за понесените от ищците вреди. Независимо, че въззивното решение не е в противоречие с принципния отговор, даден в решението по т. д. № 3234/2014 г. на Първо т. о., въззивната инстанция е допуснала процесуално нарушение като е игнорирала и изобщо не е обсъдила фактическо твърдение, изложено в исковата молба, към която са били представени доказателства, установяващи основателността му - писмо № 045 от 5.01.2011 г. на Н., в което се сочи, че от ищците е образувана претенция вх. № 2-8936/22.12.2010 г. С този изходящ от ответника документ се установява изпълнението на задължението по чл. 271, ал. 1 КЗ-отм. за уведомяване към 22.12.2010 г., поради което тримесечният срок, от изтичането на от който увреденото лице има право на законна лихва, по чл. 271, ал. 5 във вр. с ал. 1 КЗ-отм, към който препраща разпоредбата на чл. 282, ал. 5 КЗ-отм., изтича на 22.03.2011 г. Като е отменил решението в частта за присъждане на законна лихва за периода от 23.03.2011 г. до 3.02.2012 г., САС е поставил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено присъждането на законната лихва върху определените обезщетения за неимуществени вреди от 23.03.2011 г. Решението на САС за потвърждаване на първоинстанционното за отхвърляне на претенцията за лихви от датата на деликта до 22.03.2011 г. следва да бъде оставено в сила. Досежно разноските: Следва да бъде отменено решението в частта за присъдените на страните разноски. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 38 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва да заплати на адвокат К., осъществила безплатна адвокатска помощ на ищците, сумата 33 236.27 лв. възнаграждение за процесуално представителство пред трите инстанции, съобразно уважената част на исковете. Изчислен спрямо общата цена на исковете, минималният размер на адвокатския хонорар за една инстанция е 16 352 лв., или за трите 49 056 лв., а съобразно уважената им част сумата е 33 236.27 лв. Ищците са освободени и от заплащане на разноски, т. е. такива не са направили. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците дължат на Н. разноски съобразно отхвърлената част на исковете, като относно размера на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител, съставът на ВКС уважава възражението на ищците за прекомерност и съобразява минималния размер на адвокатския хонорар /т. е база за изчислението му е също сумата 49 056 лв., която съобразно отхвърлената част възлиза на 15 819 лв./. Ведно с другите доказани разноски на ответника, ищците му дължат, съобразно отхвърлената част на исковете, сумата 18 550 лв. Ищците са освободени от заплащането на държавна такса, поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата, съобразно увеличения с настоящото решение размер на обезщетението, в размер на 3 600 лв. в полза на ВКС, следва да бъде възложена в тежест на ответника. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.